Свети Йоан Кръстител (Роженски манастир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Свети Йоан Кръстител“
Общ изглед
Общ изглед
Карта Местоположение
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоРожен
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияНеврокопска
Архиерейско наместничествоСанданско
Изграждане1597 г.
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ

„Рождество на Свети Йоан Кръстител“ е православна църква в България, гробищен храм-костница на Роженския манастир, подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Костницата е построена в 1597 година на 50 m северно извън манастирските стени. Църквата има наос и пронаос, от който се влиза в криптата-костница, където са събирани костите на починалите монаси. Според запазения ктиторски надпис в 1662 година при игумена Теодосий и митрополит Силвестър Мелнишки храмът е украсен със стенописи.[2] Надписът е изписан с черен цвят на бял фон и е част от стенопис:

† ΑΝΗΓΕΡΘΗ Κ(Α)Ι ΑΝΙCΤΟΡIΘY Ο ΘHΟC ΟΥΤΟC

Κ(Α)Ι ΠΑΝCΕΠΤΟC ΝΑΟC ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΕΝΔΟΞΟΥ ΠΡΟ

ΦYΤΟΥ ΠΡΟΔΡΟΜΟΥ Κ(Α)Ι ΒΑΠΤΙCΤΟΥ ΙΩΑΝΝΟΥ ΔHA

ΕΞΟΔΟΥ ΤΟΥ ΠΑΝΟCΙΩΤΑΤΟΥ Κ(Α)Ι ΕΥΛΑ(ΒΕ)CΤΑΤΟΥ ΕΝ Y

ΕΡΟΜΟ(Ν)Α(ΧΟΙC) Κ(ΥΡΙ)ΟΥ Κ(ΥΡΙ)ΟΥ ΘΕΟΔΩCΙΟΥ Κ(Α)Ι ΠΡΟΤΟCΗ

ΓΓΚΕΛΟC, ΑΡΧΙΕΡΑΤΕΥΟΝΤΟC ΤΟΥ ΠΑΝΗ

ΕΡΩΤΑΤΟΥ Κ(Α)Ι[3] ΜΟ(Υ)CΙΚΟΤΑΤΟΥ ΜΙΤΡΟΠΟΛΙΤΟΥ

ΜΕΛΕΝΗΚΟΥ Κ(ΥΡΙ)ΟΥ Κ(ΥΡΙ)ΟΥ CΙΛΒΕCΤΡΟΥ.

ΕΤΗ ΑΠΟ X(ΡΙCΤ)ΟΥ 1662. ΕΝ ΜΙΝΗ ΙΟΥΛΙΟΥ ΕΙC I[4]

Стенописите са в два реда, като в долната зона са изобразени светци в цял ръст, а в горната 12 сцени от житието на Йоан Кръстител – този цикъл е сред най-ранните и най-пълните на Балканите. Иконогарфската схема на стенописите е канонична и характерна за епохата.[2]

Иконостасните икони вероятно са дело на зографа, изписал стенописите. От него е запазена и икона в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Мелник.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 210.
  2. а б в г Роженски манастир „Рождество Богородично“ // Свети места. Посетен на 25 април 2018.
  3. Trifonova, Alexandra Ph. Ελληνικές μεταβυζαντινές επιγραφές από το Μελένικο και την περιοχή του // Σερραϊκά Σύμμεικτα (4). Σέρρες, 2018. σ. 73. Архивиран от оригинала на 2022-06-12. (на гръцки)
  4. Trifonova, Alexandra Ph. Ελληνικές μεταβυζαντινές επιγραφές από το Μελένικο και την περιοχή του // Σερραϊκά Σύμμεικτα (4). Σέρρες, 2018. σ. 74. Архивиран от оригинала на 2022-06-12. (на гръцки)