Свети Йоан Предтеча Външни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Свети Йоан Предтеча“
Έξω Πρόδρομος
Greece relief location map.jpg
40.6511° с. ш. 22.0556° и. д.
„Свети Йоан Предтеча“
Местоположение в Гърция
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Негуш
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Берска, Негушка и Камбанийска
Архиерейско наместничество Негуш
Време на изграждане 1844 г.
Съвременен статут действащ храм

„Свети Йоан Предтеча“, наречена Външни, за да се различава от „Свети Йоан Предтеча Вътрешни“ (на гръцки: Τιμίου Προδρόμου, Έξω Πρόδρομος), е възрожденска православна църква в южномакедонския град Негуш (Науса), Егейска Македония, Гърция.[1][2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е разположен на 6 km извън Негуш по пътя за Голема река (Родохори) в местността Кукули.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално църквата е католикон на манастир. Манастирът е основан в VII век, но многократно е разрушаван.[3] Документ говори за основаването на манастира в 1785 година. По време на Негушкото въстание в 1822 година манастирът е разрушен от османците. Църквата е възстановена, но нов пожар в 1842 година я унищожава. В 1844 година, както е отбелязано в надпис на западния трегер е възстановена с помощта на жителите на Воден и околните селища. Надписът гласи:[2]

Ο πάνσεπτος ούτος Ναός του Τιμίου Προδρόμου ανοικοδομήθη ως πυρποληθείς το 1844 σωτήριον έτος αρχιερατεύοντος της επαρχίας Βοδενών του αοιδίμου Κύρου Μελετίου και ηγεμονεύοντος της σεβάσμιας ταύτης μονής Ανθίμου.[2]

Пресветият този храм на Светия Предтеча се възстанови от пожара в 1844 година при архиерейството на Воденска епархия на прославения господин Мелетий и игуменството на почитания този манастир Антим.

По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония е база на гръцките андартски чети, като осигурява провизии и подслон на четниците от цяло Воденско. Затова вна 14 юни 1905 година български чети правя неуспешен опит да го запалят. На 26 юли 1905 година обаче българите избиват монасите и запалват част от килиите изгарят. Манастирът е възстановен, но през май 1906 година български чети го изгарят отново. След възстановяването си в 1912 - 1913 година работи като енорийски манастир.[2]

В 1942 - 1943 година манастирът отново пострадва при сблъсък на комунистическите партизани от ЕЛАС с окупационни сили. По време на окупацията светите мощи от манастира са прехвърлени във Воден.[2] Възстановен е като женски манастир на 29 септември 1995 година.[3][2]

На 2 октомври 1985 година църквата е обявена за защитен паметник.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Храмът има две строителни фази - първата е изграждането на основния наос, а втората - на нартекса и женската църква. Но поради честите изгаряния и възстановявания на манастира не е възможно определянето на точните дати. Представлява трикорабна правоъгълна сводеста базилика с три купола над средния кораб. Размерите на храма са 18,08 Χ 9,70 m. На запад има нартекс, а на изток полукръгла апсида на изток, украсена със слепи арки.[4] При строежа са употребявани мраморни антични фрагменти.[1]

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Иконостасът е обикновен, триделен и има осем големи царски икони в един и същи стил, датирани 1844 година. Авторите са Георги Зограф Воденски (Γιώργι ζωγράφου Βοδενότις), Георги Бояджи (Γεώργιος Βογιατζής) и вероятно монасите зографи Димитър и Даниил. Иконите нямат висока художествена стойност.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ36/31674/683/8-8-1985 - ΦΕΚ 596/Β/2-10-1985. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 2014-10-14.
  2. а б в г д е ж Κύρου, Νίκος, Ολυμπία Τσίτση (Επιμέλεια). Οι εκκλησίες της Νάουσας. Πρόγραμμα Περιβαλλοντικής Εκπαίδευσης Σχ. έτους 1999 – 2000. Νάουσα, 3ο Γυμνάσιο Νάουσας, 2005. с. 49.
  3. а б Ιερά Μονή Προδρόμου Ναούσης. // Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Посетен на 2014-05-31.
  4. а б Κύρου, Νίκος, Ολυμπία Τσίτση (Επιμέλεια). Οι εκκλησίες της Νάουσας. Πρόγραμμα Περιβαλλοντικής Εκπαίδευσης Σχ. έτους 1999 – 2000. Νάουσα, 3ο Γυμνάσιο Νάουσας, 2005. с. 50.
     Портал „Македония“         Портал „Македония