Свети Йосиф (колеж в София)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Йосиф.
| Свети Йосиф | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Седалище | София, България |
| Основаване | 1915 |
| Основател | Обществото на Св. Йосиф на Явлението |
| Закриване | 1948 |
| Вид | девически католически колеж |
Френският колеж „Свети Йосиф“ е девическо католическо училище в София, съществувало през първата половина на XX век.
История[редактиране | редактиране на кода]
През август 1879 г. капуцинът отец Тимотей Строна купува изгодно терен от 2800 кв. м. в централната част на София заедно с една къща, в която възнамерява да открие католическо училище. За целта повиква монахините Обществото на Св. Йосиф на Явлението от Марсилия, които пристигат през октомври в България. Благодарение на ходатайството на френския дипломатически агент пред княз Александър всички пречки са отстранени и на 14 януари 1880 г. в София отваря врати първото девическо католическо училище. През 1883 г. в девическото училище преподават 6 монахини на 112 ученички, от които 29 православни българки, 34 чужденки католички и 49 еврейки.[1]
Програмата е съставена напълно в духа на френската образователна система и изучаването на френски език е задължително, а на немски – само факултативно. В края на 80-те години училището има 220 ученички – 92 българки, 80 представителки на различни националности от Австро-Унгария, 20 италианки, 10 румънки, 8 германки, 6 французойки и 4 гъркини. Монахините преподавателки са 9, от които 6 французойки, 1 българка, 1 италианка и 1 германка. От 1901 г. училището има филиал в Подуене.[1] През 1915 г. е признато за основно, а през 1925 г. за средно учебно заведение от Министерството на просветата.[2] През Първата световна война колежът е затворен и сградите се използват от военните.
Колежът се е помещавал в комплекс от сгради до католическата катедрала „Свети Йосиф“ в София. Имената на архитектите, автори на проекта на катедратала и колежите са неизвестни. След бомбардировките се запазват две сгради - основната сграда на колежа и сградата, в която живеят монаси и монахини - учители и учителки в колежите. След закриване на колежа през 1948 г. сградите са национализирани и по-късно около 1969 г. съборени за построяване на гигантска сграда от тоталитарен тип – „Дом на съветите“. Намерени археологически останки запазват терена незастроен.[3]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.
- ↑ 100-годишният юбилей на капуцините в България (1841 - 1941), София, 1941
- ↑ Чудо пази 60 години от комунистите парцел за катедрала
