Свети Йосиф (болница в Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Йосиф.

Международна католическа болница „Свети Йосиф“
Red Cross icon.svg
Свети Йосиф
Map of Plovdiv.png
42.1368° с. ш. 24.7564° и. д.
Местоположение в Пловдив
Местоположение Пловдив, България
Основана 1881 г.
Международна католическа болница „Свети Йосиф“ в Общомедия

Католическата болница „Свети Йосиф“ или Международната католическа болница в Пловдив е съществувала от след Освобождението до средата на XX век. Тя е един от много символи на католическото присъствие в Пловдив.

История[редактиране | редактиране на кода]

Католическа болница в Пловдив е имало още преди Освобождението. В „План на град Пловдив и околността" от 1827 г., съставен от френския запасни офицер А. Йегершмид, са отбелязани католически манастир и църква на мястото, където е построена сегашната католическа катедрала и епископията, а също и католическа болница, на мястото на сегашния Майчин дом на улица „Д-р Рашко Петров 3“.[1][2] Това по-скоро е било малка лечебница.[3]

Международната католическа болница „Свети Йосиф“ е основана през 1881 г. и първоначално се обслужва от монахините терциарки. При откриването си тя има 36 легла и се обслужва от 6 милосърдни сестри. Заслуга за нейното откриване имат монсеньор Рейнауди и неговият помощник Роберто Менини.

През 1896 г. болницата е поверена на загребския клон на сестрите на милосърдието на „Св. Викентий от Пола“, популярни като викентинки или аграмки, (по австрийското име на Загреб – Аграм).[4]

През 1899 г. и 1909 г. болницата е била ремонтирана и разшерявана. Така в навечерието на Балканската война капацитетът на болницата нараства на 90 легла. По време на Балканската и Първата Световна Война болницата е била на разположение на войската.[5] През 14 г. сестра Даниела Яклевич е управител на болницата с 10 сестри. Годишно през болницата са минавали 700-800 пациента.

Болницата след земетресението от 1928 г.

След Първата световна война започва изграждането на нова сграда в местността „Свещаровите ливади“. Новата триетажна сграда е завършена през 1927 г. Партерът и външната стена на източното стълбище са напълно разрушени от земетресението през 1928 г.

Д-р Теофил Груев е директор на болница от 1928 г. до 1946 г. [6] Болницата не е мобилизирана във Втората световна война.

Неизлечимо болен, през есента на 1937 година Йордан Йовков заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното състояние е опериран по спешност в болницата, където прекарва последните си земни дни.[7] По-късно родолюбиви българи поставят паметна плоча на входа на болницата.

Международната католическа болница в Пловдив е закрита през 1949 г. заедно с Клементинската болница в София. Това става със специален закон, който забранява на вероизповеданията да притежават болници и сиропиталища. От 1951 г. сградата ѝ се използва от Военна болница Пловдив.

Източници[редактиране | редактиране на кода]