Свети Климент Охридски (база)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Климент Охридски.

Coat-of-Arms-Bulgaria-Blue.jpg
България в Антарктика
Български антарктически институт
База Свети Климент Охридски
Куцото куче
Музей на остров Ливингстън
Лагер Академия
Тангра 2004/05
Български наименования в Антарктика
Комисия по антарктическите наименования

Изследователската база „Свети Климент Охридски“ е българско научно съоръжение на остров Ливингстън, част от антарктическия архипелаг Южни Шетландски острови.

Координати[редактиране | редактиране на кода]

62°38′29″ ю. ш. 60°21′53″ з. д. / 62.641389° ю. ш. 60.364722° з. д., източния бряг на Южния залив, о-в Ливингстън в архипелага Южни Шетлъндски острови, Западна Антарктика.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Сезонната база „Св. Климент Охридски“ е разположена на полуостров Хърд, на 130 m от брега на вътрешния залив Емона в Южния залив, който се използва за трансфер на персонал и товари с надувни лодки Зодиак. Лятно време през района на базата протича Резовския поток, осигуряващ необходимото водоснабдяване.

Мястото е избрано твърде сполучливо, с удобни сухопътни маршрути към платото Балкан, хребетите Бърдик, Плиска и Боулс, Тангра планина и други вътрешни райони на остров Ливингстън. Централната местност Лагер Академия е разположена на 11 км източно от Св. Климент Охридски.

Испанската база Хуан Карлос I се намира на 2,7 км на юг-югозапад и е достъпна или с лодки Зодиак, или по сухопътен 5,5-километров маршрут през платото Балкан, седловината Чаруа и ледника Джонсън. Българските и испанските полярни изследователи работят в тясно сътрудничество.

Топографска карта на територията на базата, 1996
Топографска карта на района на базата, 2012

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Базата е основана през 1988 г., а от 1993 г. с указ на президента Желю Желев е наречена в чест на Св. Климент Охридски, средновековен просветител и първи български епископ, работил под егидата и по поръчение на княз Борис I Михаил.

След неуспешен опит за дебаркиране, причинен от лошите ледови условия край остров Александър, четирима български антарктидци със съдействието на съветския изследователски кораб „Михаил Сомов“ монтират две сглобяеми постройки на остров Ливингстън от 26 до 29 април 1988.[1] Съоръженията са обновени през 1993, а през 1996-98 е добавена нова многофункционална сграда. През 2003 е построен параклисът „Св. Иван Рилски“, първата православна постройка в Антарктида. От 1995 работи пощенски клон 1090 на Български пощи. Стопанисва се от Българския антарктически институт.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Базата е основана през 1988 г., а от 1993 г. с указ на президента Желю Желев е наречена в чест на Св. Климент Охридски, средновековен просветител и първи български епископ, работил под егидата и по поръчение на княз Борис I Михаил. След неуспешен опит за дебаркиране, причинен от лошите ледови условия край остров Александър, четирима български антарктидци със съдействието на съветския изследователски кораб „Михаил Сомов“ монтират две сглобяеми постройки на остров Ливингстън от 26 до 29 април 1988. Съоръженията са обновени през 1993, а през 1996 – 98 е добавена нова многофункционална сграда. През 2003 е построен параклисът „Св. Иван Рилски“, а през 2012 г. е изградена нова постройка за параклиса, който е първата православна постройка в Антарктида. От 1995 работи пощенски клон 1090 на Български пощи. Стопанисва се от Българския антарктически институт. През сезона 2008 – 2009 са построени две нови сгради със спални помещения, медицински кабинет и научни лаборатории (геоложка и биоложка).

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

На Българската база се извършват изследвания в областта на геологията, биологията, глациологията, метеорологията, медицината, топографията и географията с многонационално участие. Базата се посещава редовно от представители на българските институции отговорни за дейността на България в Антарктика, включително президентът Георги Първанов през януари 2005. На гости понякога се отбиват и туристически кораби от отдалечения само на 12 км нос Хана, една от най-популярните дестинации на антарктическия туризъм.

Обзорна карта на о. Ливингстън.
Топографска карта на о. Ливингстън с базите и базовите лагери на острова.

Карти[редактиране | редактиране на кода]

  • Л.Л. Иванов. Св. Климент Охридски, о. Ливингстън. Топографска карта в мащаб 1:1000. Проект на Комисията по антарктическите наименования, подкрепен от Атлантическия клуб в България и Българския антарктически институт. София, 1996. (Първата българска антарктическа топографска карта.)
  • L.L. Ivanov et al. Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands (from English Strait to Morton Strait, with illustrations and ice-cover distribution). 1:100000 scale topographic map. Софиа: Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, 2005.
  • L.L. Ivanov. Antarctica: Livingston Island and Greenwich, Robert, Snow and Smith Islands. Scale 1:120000 topographic map. Troyan: Manfred Wörner Foundation, 2009. ISBN 978-954-92032-6-4
  • Л.Л. Иванов. Карта на остров Ливингстън. В: Иванов, Л. и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 18 – 19. ISBN 978-619-90008-1-6
  • L.L. Ivanov. Antarctica: Livingston Island and Smith Island. Scale 1:100000 topographic map. Manfred Wörner Foundation, 2017. ISBN 978-619-90008-3-0
  • Антарктика, Южни Шетландски острови, о. Ливингстън: Българска антарктическа база. Листи 1 и 2. Топографска карта в мащаб 1:2000. Агенция по геодезия, картография и кадастър, 2016.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]