Свети Лудвиг (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Свети Лудвиг (катедрала))
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Лудвиг“
StLouisPlovdiv (1).JPG
Plovdiv city center map.png
42.1444° с. ш. 24.7525° и. д.
„Свети Лудвиг“
Местоположение в Пловдив
Вид на храма католическа катедрала
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Пловдив
Вероизповедание Католицизъм
Епархия Софийско-пловдивска
Архитектурен стил барок
Време на изграждане 1858 – 1861 г.
Реликви Саркофаг на Княгиня Мария Луиза
Съвременен статут действащ храм
„Свети Лудвиг“ в Общомедия

„Свети Лудвиг“ е римокатолически църковен храм в гр.Пловдив, България. Патрон на катедралната е Свети Луи (Лудвиг) IX, крал на Франция (1226 – 1270).

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Храмът се намира в град Пловдив и е един от основните католически храмове в България. Той е конкатедрала (съкатедрала) на Софийско-Пловдивската епархия заедно с катедрала „Свети Йосиф“ в София.

История и архитектура[редактиране | редактиране на кода]

До 1623 г. отец Антон Батор от Никопол, следвал в Климентинската колегия в Рим, е бил капелан за Дубровнишки търговци в Пловдив. На него му е било възложено също и да обхожда околните павликянски села и да ги покръства.[1] Католическата енория в Пловдив датира от 1768 г., но в града не е имало храм и мисионерите трябвало да служат Светата Литургия по къщите, понякога тайно.

XIX век[редактиране | редактиране на кода]

През 1836 г. епископ Иван Птачек от мисионерите редемптористи успява да издейства султански ферман за построяване на малка католическа църква в Пловдив. През 1839 г. е изградена нова църква.[2], но тя изгаря до основи през 1856 г.[3] В „План на град Пловдив и околността“ от 1827 г., съставен от френския запасни офицер А. Йегершмид, са отбелязани католически манастир и църква на мястото, където е построена сегашната католическа катедрала.[4][5] Това потвърждава твърдението, че на това място е имало католически храм още преди построената през 1839 г. църква.

През 1840 г. Рим отзовава мисионерите редемптористи от Пловдивско и на тяхно място изпраща капуцините. Те са характерни с харизмата на техния покровител свети Франциск да възстановяват и строят църкви, училища, семинарии, болници, сиропиталища и приюти. През 1843 г. италианецът Андреа Канова е назначен за апостолически наместник на епархията и възползвайки се от покровителството на европейските консули в Пловдив, той успява да построи храмове във всички католически енории в Пловдивско.[6]

Строежът на сегашния храм започва през 1858 г. от брациговския майстор Иван Боянин (1818 – 1877) и е завършен през 1861 г.[7] Проектът е на италианския архитект Алфонсо. Първоначалното оформление на сградата е съчетавало стила на Римските ренесансови базилики и традициите на българската възрожденска архитектура.[3] Осветен е от епископ Канова на 25 март 1861 г. Същата година е монтиран първият в България орган, който по-късно е заменен с по-голям. Отец Доменико Мартилети, известен в града като „Бѣлиятъ Доминъ“ е първият хоров и оркестров диригент в църквата.

Училището, катедралата и митрополията (1892)

Камбанарията и е изградена през 1898 г. по проект на архитект Мариано Пернигони с архитектура във флорентински стил. Тя е оборудвана с 5 камбани, изработени в германския град Бохум. Камбаните са подарък от папа Лъв XIII. Камбанарията е известна с името Кула Леонтиана.

В храма са погребани епископите Андреа Канова, Франческо Рейнауди и Роберто Менини.

XX век[редактиране | редактиране на кода]

Училището, кулата и катедралата след ремонта през 1932 г.

Чирпанското земетресение (1928) силно поврежда църковната сграда. През 1931 г. тя е поразена и от стихиен пожар, който унищожава органа, главния олтар и дърворезбения таван на средния кораб.[8] След пожара цялата църква е преустроена и украсена с живопис от художника Кръстьо Стаматов. Сградата е възстановена в днешния си вид от архитект Камен Петков, който я проектира в ансамбъл с митрополията, енорийската канцелария и първоначалното училище „Свети Андрей“.[9]

На 8 май 1932 година катедралата „Свети Лудвиг“ е отново осветена от архиепископ Анджело Джузепе Ронкали. Архитектурният стил на катедралата е барок. Фасадата е подчертано представителна, изградена е с класицистични и барокови елементи – с множество статуи, полуколони и декоративни орнаменти.

Епизодът „12-те апостоли“ на втория филм „На всеки километър“, сниман през 1969 г., включва сцени с интериора на църквата (12'54"-16'20").

Президентът на Франция Франсоа Митеран по време на историческото си посещение в България през януари 1989 г. включва в програмата си посещение на храма. През 1991 г. е монтиран нов тръбен орган с 12 регистъра.

През 1995 г. храмът е обявен за архитектурно-художествен паметник на културата.[10]

XXI век[редактиране | редактиране на кода]

Последното цялостно обновление на католическата църква и епископския комплекс при нея завършва през 2001 г.[3] През 2002 г. в храма папа Йоан Павел II се среща с младите католици от цяла България.

Храмов празник – 25 август.

Саркофаг на Княгиня Мария Луиза[редактиране | редактиране на кода]

В дясната част на катедралата се намира надгробието на българската княгиня Мария Луиза – първа съпруга на Фердинанд, майка на Борис III и баба на Симеон II Сакскобургготски. Княгиня Мария Луиза била дълбоко свързана с Пловдив и често отсядала в града с благотворителни мисии. Княгинята, италианка по произход, била изключително вярваща, поддържала силна духовна връзка с Римокатолическата църква (неин кръстник бил самият папа Пий IX) и при посещенията си в града била чест гост на Софийско-пловдивския епископ. Мария Луиза умира на 30 януари 1899 г. от простуда, малко след раждането на четвъртото си дете – принцеса Надежда.

Нейният саркофаг е дело на италианския скулптор професор Томазо Джентиле (1853 – ?) и под него са изписани последните ѝ думи към Фердинанд: „Умирам, но от небето ще бдя над Вас, над децата ни и над България“.

Саркофагът е бил положен времено в катедралата до изграждане на Мавзолей на княжеското семейство, подобен на построения малко преди това мавзолей на Александър Батенберг. Но поради смъртта на цар Фердинанд (през 1948 г.) след политическите промени, тази идея не е реализирана.

Параклис на „Блажения Павел Джиджов”[редактиране | редактиране на кода]

В църквата се намира светилищетоБлажения Павел Джиджов”.

През 2007 г. епископ Георги Йовчев освещава в катедралата параклис на Блажения Павел Джиджов (1919 – 1952), успенец, мъченик за вярата и покровител на младежта в Софийско-Пловдивската епархия.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хроника на енорията
  2. Акълийски Л., СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ АРХИЕПИСКОПИ, ЕПИСКОПИ, АПОСТОЛИЧЕСКИ ВИКАРИИ 1601 – 2001
  3. а б в Навършват се 150 години от построяването на катедралата „Свети Лудвик” в Пловдив
  4. План на гр. Пловдив и околността. Израб. в 1827 г.
  5. Държавен архив-Пловдив, фонд 1026к, оп.1
  6. Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  7. Бербенлиев, П., Патърчев, В. Брациговските майстори-строители през XVIII и XIX в. С., 1963, 26, 75, 77 – 79.
  8. Джамбов, Х., Н. Алваджиев, И. Терзийски. Паметта на един град. Пловдив, 1972, 95.
  9. Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1933 г.
  10. Недвижими културни ценности с категория "Национално значение"