Свети Лука (Рилски манастир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Свети Лука“
Ангели, детайл от стенописа на Тома Вишанов от олтарната апсида, 1798 г.
Ангели, детайл от стенописа на Тома Вишанов от олтарната апсида, 1798 г.
Карта
Местоположение в Рила
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоРилски манастир
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
Епархияставропигия
Изграждане1789 – 1799 г.
Състояниедействащ

„Свети апостол и евангелист Лука“ е възрожденска православна църква при постницата „Свети Лука“ на ставропигиалния български Рилски манастир.[1][2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Постницата е разположена на рид на 3 km североизточно от манастира, по пътеката към пещерата и гроба на Иван Рилски. Непосредствено над нея, на по-високата тераса е постницата „Покров Богородичен“.[2][1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е изградена и изписана между 1789 и 1799 година. Ктитор на сградата е монахът хаджи Игнатий от Ески Заара и храмът е завършен е по времето на игумен йеромонах Герасим. Построена е според легендите в памет на племенника на Иван Рилски Лука, който млад се установява в Рила под духовното ръководство на чичо си. На мястото, на което е изградена постницата Лука бил ухапан от отровна змия и починал.[2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение представлява еднокорабна базилика с нартекс и преддверие, иззидана с камък и хоросан за спойка[2] и покрита с керемиди. Вътрешните размери на храма са 3 m широчина и 3 m височина, 9,5 m дължина на олтара с апсидата и наоса, 4,8 m дължина на нартекса. Стените са дебели 0,8 – 0,95 m.[1]

Иконостас[редактиране | редактиране на кода]

Иконостасът е с Разпятие. Под него апостолските икони са били нарисувани на една дъска. Големите царски икони са украсени с рококо орнаменти и са дело на самоковски зографи. Иконостасът не е в църквата.[1]

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

„Христос Велик Архиерей“, стенопис на Тома Вишанов в олтарната апсида на църквата, 1798 г.

Стенописите в апсидата на олтара са дело на видния бански майстор Тома Вишанов – основател на Банската художествена школа, изписал цялостно и съседната църква „Покров Богородичен“.[2] Към 1798 година Вишанов изписва стенописа Изписан е Христос Велик Архиерей“ в тържествена поза и църковните отци отдолу.[3][4] Христос е изобразен с потир в лявата ръка, заобиколен от шест летящи ангели и четиримата велики църковни отци под тях. Изброжението е подчертано бароково – фигурите са маниерно издължени и извити, лицата са с големи очи, малки устни и изтеглена розовина по бузите.[5] Вероятно поради неодобрение на духовниците, които схващат иконописта на Вишанов като твърде „католическа“, изписването на останалата част от църквата е поверено на друг художник.[3][5]

Останалите стенописи са на самоковския майстор Христо Димитров – основоположник на Самоковската художествена школа.[2] В проскомидията е Иисус Христос в гроба. На свода в олтарното пространство е Ширшая небес, вляво долу е групата Кто ти спасе ризу раздра. На свода в наоса в кръгове са Христос Спасител Помазаник и Вседържител и Йоан Предтеча, а на свода в нартекса – Христос Вседържител. На стените има две зони светци, между тях са Свети Иван Рилски, Йоаким Осоговски, Прохор Пчински, Гавриил Лесновски, Теодор Студит, ктиторът монах Игнатий от Ески Заара. В притвора е Страшният съд.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Комплекс на постницата „Свети Лука“ – Рилски манастир // Свети места. Посетен на 13 септември 2019 г.
  2. а б в г д е Постница „Св. апостол и евангелист Лука“ // Рилски манастир. Посетен на 13 септември 2019 г.
  3. а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 63.
  4. Генова, Елена. Тома Вишанов - Молера: първият и последният бароков иконописец на българския XVIII и XIX век, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 18.
  5. а б Генова, Елена. Тома Вишанов - Молера: първият и последният бароков иконописец на българския XVIII и XIX век, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 20.