Свети Мина (Кюстендил, 1859)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Свети Мина (Кюстендил))
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Мина“
St Menas Old Church - Kyustendil.jpg
Изглед към църквата
Map of Kyustendil.png
42.2769° с. ш. 22.6797° и. д.
„Свети Мина“
Местоположение в България Кюстендил
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Кюстендил
Вероизповедание православие (БПЦ)
Епархия Софийска епархия
Архиерейско наместничество Кюстендил
Време на изграждане 1859 г.
Съвременен статут недействащ храм
Съвременно състояние реставрирана
„Свети Мина“ в Общомедия
Икона на Исус Христос от Васил от Струмица

Свети Мина е възрожденска българска православна църква в Кюстендил. Намира се в западната част на града.

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Изградена е през 1859 г. като манастирска църква. Първоначално църквата е паянтова постройка от плет, измазан с кал, белосана и покрита с керемиди. През 1890 г. покривът е преправен и всичките 4 страни са иззидани с тухли, без вкопани основи в земята.

Представлява трикорабна псевдобазилика без притвор. Портик от юг води към малък подземен параклис с аязмо – източник на света вода. Църквата има 2 апсиди – петстенна на средния и полукръгла на северния кораб. Фасадите са разчленени от пиластри. Източната фасада е с декоративната кобилична крива над двете апсиди. Покривното покритие е от турски керемиди.

Иконостасът е столарска изработка. Иконите в църквата са дело на художниците Васил Зограф (1860), Янаки Зограф (1861), Данаил Щиплията (1862) и Иван Доспевски (1874). Част от стенописите и иконите са изпълнени през 1886 и 1893 г. от Евстати Попдимитров.[1] На иконата на Св. св. Константин и Елена в църквата има надпис „Изъ руки Данииiлъ Исщиплиѧ 1862: месецъ августъ: 2- ден“.[2]

Църквата е реставрирана през 1986 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител“, София, 2008 г., изд. РИМ в Кюстендил, печат. „Дийор Принт“ ООД, с. 72

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 257.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 289.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]