Свети Мина (Кюстендил, 1859)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мина.
| „Свети Мина“ | |
 Изглед към църквата | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Кюстендил |
| Религия | Българска православна църква |
| Епархия | Софийска |
| Архиерейско наместничество | Кюстендилско |
| Изграждане | 1859 г. |
| Статут | действащ храм |
| Състояние | реставрирана |
| „Свети Мина“ в Общомедия | |
„Свети великомъченик Мина Котуански“ е възрожденска българска православна църква в Кюстендил. Намира се в западната част на града.
Особености[редактиране | редактиране на кода]
Изградена е през 1859 г. като манастирска църква. Първоначално църквата е паянтова постройка от плет, измазан с кал, белосана и покрита с керемиди. През 1890 г. покривът е преправен и всичките 4 страни са иззидани с тухли, без вкопани основи в земята.
Представлява трикорабна псевдобазилика без притвор. Портик от юг води към малък подземен параклис с аязмо – източник на света вода. Църквата има две апсиди – петстенна на средния и полукръгла на северния кораб. Фасадите са разчленени от пиластри. Източната фасада е с декоративната кобилична крива над двете апсиди. Покривното покритие е от турски керемиди.
Иконостасът е столарска изработка. Иконите в църквата са дело на художниците Васил Зограф (1860), Янаки Зограф (1861), Данаил Щиплията (1862) и Иван Доспевски (1874). Част от стенописите и иконите са изпълнени през 1886 и 1893 г. от Евстати Попдимитров.[1] На иконата на Св. св. Константин и Елена в църквата има надпис „Изъ руки Данииiлъ Исщиплиѧ 1862: месецъ августъ: 2- ден“.[2]
Църквата е реставрирана през 1986 г.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- „Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител“, София, 2008 г., изд. РИМ в Кюстендил, печат. „Дийор Принт“ ООД, с. 72
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Старата църква и православен храм-паметник „Свети Великомъченик Мина“ – гр. Кюстендил“, Йордан Котев
- Паметници на културата в Община Кюстендил Архив на оригинала от 2010-03-04 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 257.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 289.
