Свети Николай Дзодзов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Николай Дзодзов“
Αγίου Νικολάου του Τζώτζα
Saint Nicholas of Tzotzas Church in August 2020.jpg
Общ изглед от юг
Местоположение в Костур
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Костур
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Костурска
Арх. наместничество Костурско
Тип на сградата еднокорабна базилика
Изграждане XIV век
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Николай Дзодзов“ в Общомедия

„Свети Николай Дзодзов“ (на гръцки: Αγίου Νικολάου του Τζώτζα) е средновековна православна църква в махалата в град Костур (Кастория), Южна Македония, Гърция. Храмът е част от Костурската епархия и в него са запазени ценни стенописи от XIV век.[1][2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена на улица „Христопулос“ в северната традиционна костурска махала Позери (Апозари). Името си носи от близостта с Дзодзовата къща.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

На северната фасада на храма е лошо запазен надпис от Палеологовата епоха - молба към Света Марина и всички светии да пазят храма от всякакви опасности, нещастия и вреди.[3] Църквата е построена и изписана със стенописи между 1360 и 1380 година, като датировката е по стила на стенописите.[3][4][2]

В 1924 година[5] и отново в 1991 година храмът е обявен за защитен паметник.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Източната фасада. Запазеният стенопис Дейсис маркира размерите на първоначалния храм

Църквата е построена във втората половина на XIV век като малка еднокорабна базилика с дървен двускатен покрив с керемиди и полукръгла апсида на изток.[6] В края на XVII - средата на XVIII век храмът е разширен на юг и запад, където е добавен нартекс свързан с наоса с прозорец.[7][2][6] Размерите на Палеологовия храм се разбират по сцената Дейсис на източната стена.[8]

Първоначалният храм е имал вход от север, като вратата по-късно, може би при разширяването на храма, е превърната в прозорец. Вероятно е имало втора врата на западната стена. Иконостасът е дърворезбован и е от XIV век. Олтарът има две апсиди - централната със зидан олтар в нея,[8] и втора протезис, вградена в източна стена и недостигаща до нивото на пода. От оригиналните прозорци на храма е запазен само осветителния отвор в централната апсида. Входът е през засводена врата на северната стена на нартекса, а осветлението става през пет прозореца, изградени при разширението. Изграждането на по-нисък таван в модерната епоха води до закриване на част от стенописите на източната стена.[9]

Долните части на зидарията са от ломен камък, а средните и горните са от кирпичи с дървени греди. Апсидата също е от ломен камък. Употреба на кирпич в Костурско се наблюдава в селските църкви и в „Свети Георги Музевишки“, „Свети Андрей Елеуски“, „Свети Николай Драготски“ и „Свети Николай Евпраксиин“ в града. Южната стена и стените на нартекса от по-късната фаза са изцяло от ломен камък с кал за спойка и дървени греди.[9]

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Света Богородица Ширшая небес в апсидата
Свети Стефан в протезиса
„Поклонение на жертвата“ в апсидата
Свети Николай Нови и Дейсис на северната стена

Иконографската програма на църквата следва установената иконография. Сцените се разгръщат в рамки, дори и при светците в цял ръст. Дейсис е повторен трикратното, с което се търси подчертаване на ходатайството на Света Богородица и Свети Йоан[10] Кръстител за спасение на човечеството.[11]

Най-много стенописи са запазени във вътрешността на източната и северната стена на наоса. Малки части са оцелели и на източната и северната фасада на църквата. Иконографската програма е в три зони - долната са изображения на светци в цял ръст, в средната допоясни изображения на светци, а в горната са сцени от Христовия цикъл. Олтарът е изписан предимно със сцени от литургичния цикъл. На източната стена в апсидата в долната зона е „Поклонението на жертвата“ с йерарси, в средната зона е „Причастяването на Апостолите“ с двойно централно изображение на Христос от двете страни на олтара. В конхата на апсидата е Света Богородица Ширшая небес с Христос, обградена от светци,[12] с надпис „Τιμιωτέρα των Χερουβείμ“ (По-почетна от херувимите).[13] Сцената имах сходни иконографски характеристики със сцената „Света Богородица Неръкотворна“ в „Свети Алипий“ в Костур (последна четвърт на XIV век) и показва голямото артистично умение и добрите богословски познания на зографа.[4]

На остатъка от източната стена в първата зона са запазени в конхата на протезиса Свети първомъченик Стефан, а на северната стена на апсидата Симеон Стълпник. Във втората зона са Образът неръкотворен (Убрус) и[13] Образът върху керамичната плочка, съответно вдясно и вляво от апсидата. В следващата зона от двете страни на апсидата са изобразени Архангел Гавриил и Света Богородица от сцената „Благовещение“ - стандартно за еднокорабните църкви.[14]

На източния фронтон е запазена сложното в иконографско отношение изображение на Светата Троица, фланкирана от Дейсис.[14] Изображението на Светата Троица, комбинирано с Царски Дейсис, е най-впечатляващото произведение на анонимния зограф[11] и отново показва доброто му богословско познание.[15] В сцената гълъбът е разположен в дясната ръка на Хростос По-стар от дните, за да се подчертае православното становище, че Светият дух произлиза само от Отца. Така сцената е иновативна на фона на други примери от XIII век в Костурско като „Света Богородица Кубелидики“ (1260-1280), в която няма догматично послание и „Свети Георги“ в Галища (60-те години на XIII век), в която православната гледна точка е предадена с други средства.[11] Затова вероятно иконописецът в „Свети Николай Дзодзов“ е бил повлиян от втората омилия на Свети Григорий Палама „За произхода на Светия дух“, в която се казва, че Светият дух произхожда „ἒκ τῆς θείας φύσεως ἀλλά καθ’ὑπόστασιν μόνην την πατρικήν“.[16]

В долната зона на северната стена в олтара е „Видение на Свети Петър Александрийски“, тема кореспондираща с „Поклонение на жертвата“. В долната зона на източната част на северната стена на наоса до иконостаса е изобразен Дейсис,[14] за да е срещу изображението на патронния светец. Изобразяването на Свети Николай до Света Богородица може би показва връзка между македонската и тесалийската иконографска схема. В долната зона на северната стена са запазени изображения на Свети Стефан Нови, Свети Онуфрий и неидентифициран светец в цял ръст.[17]

На северния вход е „Причастието на Мария Египтянка от Свети Зосим“ - сцена типично фланкираща входа на католикони.[17] Това заедно с голямото присъствие на монаси и отшелници и отсъствие на военни светци с изключение на Николай Нови в иконографията на храма говори, че църквата е била построена като католикон на малък манастир.[4]

В средната зона на северната стена има светци в медальони.[17] На източния край на северната стена са запазени Светите Безсребреници Козма и Дамян, лечителя Ермолай, Пантелеймон.[18] На северната стена в олтара са медальоните на Свети Климент Охридски,[18][19] Свети Игнатий и Свети Елевтерий. В горната зона на източната част на стената е „Възкресение“ и малка част от сцената „Мироносци“, както и „Слизане в Ада“.[18]

На източната стена на олтара е изобразен двуглав орел, подобно на „Света Богородица Елеуса“ край Нивици (XV век). На фронтона на източната фасада е Дейсис, а в долните части на северната фасада е частично запазен рисуван апотропеен надпис.[10]

Стенописите са качествено дело на местно зографско ателие. Те имат унифициран художествен стил, в който доминират строгостта, прецизността на рисунката и контраста на светлината и сянката. Пропорциите на тялото на фигурите са правилни, с тесни рамене и сравнително малки глави, докато характеристиките им са симетрични. Лицата са моделирани с маслинено зелени заготовки, кафяви сенки, охра за осветляване на определени аспекти и няколко розови докосвания на бузите и челото, а очертанията са деликатни и подчертават индивидуалните характеристики.[4] Косата на по-младите индивиди е изпъстрена с кафяви къдрици, докато косата на старите фигури е пепеляво сива до кафеникава. В цветовата скала преобладават зелено, кафяво, червено, златисто жълто, тъмно синьо и пепеляво. Подобен естетически стил в моделирането на лицата и изобразяването на телата на фигурите, сгъването на дрехите и цветовата скала се среща в Костурско в „Свети Георги на хълма“ (1368 - 1385 година), „Свети Николай Кирицки“ (1370 - 1385 година) и „Свети Архангели Митрополитски“ (обновяването в 1359 - 1360 година), външните стенописи на „Свети Георги“ в Галища (1365 - 1385 година), „Свети Алипий Икономски“ (последната четвърт на XIV век). Откриват се и артистични и стилистични връзки със „Свети Димитър“ в Бобощица (последната четвърт на XIV век) и с южния параклис, северната галерия (около 1365 година) и параклиса „Свети Григорий Богослов“ (1364 - 1365 година) в „Света Богородица Перивлепта“ в Охрид.[20]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/13305/239/28-5-1991 - ΦΕΚ 866/Β/23-10-1991. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 8 януари 2015. (на гръцки)
  2. а б в Άγιος Νικόλαος Τζώτζα. // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Посетен на 27 декември 2016 г. (на гръцки)
  3. а б в Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 9. (на английски)
  4. а б в г Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 26. (на английски)
  5. ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 9 юли 2018. (на гръцки)
  6. а б Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 11. (на английски)
  7. Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 10. (на английски)
  8. а б Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 12. (на английски)
  9. а б Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 13. (на английски)
  10. а б Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 23. (на английски)
  11. а б в Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 24. (на английски)
  12. Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 14. (на английски)
  13. а б Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 15. (на английски)
  14. а б в Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 19. (на английски)
  15. Ο βυζαντινός Ιερός Ναός Αγίου Νικολάου του Τζώτζα. // Ιερά Μητρόπολη Καστορίας, 24 октомври 2015. Посетен на 24 декември 2016. (на гръцки)
  16. Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 25. (на английски)
  17. а б в Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 21. (на английски)
  18. а б в Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 22. (на английски)
  19. Trifonova, Alexandra. Οι απεικονίσεις του αγίου Κλήμεντα Αχρίδος στη μνημειακή ζωγραφική. // Πρακτικά Διεθνούς Επιστημονικής ημερίδας Άγιος Κλήμης Αχρίδος: συνεχιστής του έργου των αγίων Κυρίλλου και Μεθοδίου εικ. 1-17. Βέροια, 2014. σ. 134. (на гръцки)
  20. Τhe church of Hagios Nikolaos tou Tzotza in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and SportsEphorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-282-6. p. 27. (на английски)
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Гърция“         Портал „Гърция