Свети Николай Мирликийски (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Николай.

Свети Николай Мирликийски
Map of Plovdiv.png
42.1416° с. ш. 24.7259° и. д.
Свети Николай Мирликийски
Местоположение в България Пловдив
Вид на храма църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Пловдив
Вероизповедание Православие
Епархия ПловдивскаБПЦ
Време на изграждане 2011 – 2015 г.
Съвременно състояние новоизградена църква

Храмът „Свети Николай Мирликийски“ е източноправославна църква, която се намира в район Западен на град Пловдив, на кръстовището на булевард „Копривщица“ и улица „Кръстьо Раковски“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на храма започва в началото на XX в., когато Кирил Василев, собственик на фирмата „Хелиос Метал“, вижда в украинския град Николаев малък красив храм, посветен на св. Николай Мирликийски Чудотворец. Кирил Василев е впечатлен и решава да изгради в Пловдив реплика на същия храм. Той се обръща към кметството в район „Западен“, което одобрява намерението му и дарява терен за строителството. По препоръка на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай размерите на храма са увеличени 2 пъти и половина спрямо оригинала в Николаев.[1] 

Първата копка е направена на 6 декември 2010 г., а строителството започва 4 юли 2011 г. Храмът е построен от „Хелиос метал център“ с партньорски фирми. Използвани са сложни конструкции, които правят сградата по-устойчива на земетръс и значително по-лека в сравнение с традиционното монолитно строителство. За пръв път в историята на храмовото строителство в България е издигнат метален купол с диаметър 10,7 метра, тегло 12 тона и височина 5,5 м.[1]

След края на грубото строителство през октомври 2013 година започва външната украса на храма. От юли 2014 година до април 2015 година екип от художници и иконописци изработват стенописите. [1]

Храмът е осветен на на 9 май 2015 г. с благословението на Пловдивския митрополит Николай.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Храмът представлява еднокорабна, еднокуполна базилика с височина 22 м.и площ от 200 кв.м. При избора на цветовете е използвана руската традиция храмовете отвън да се оцветяват в бяло, синьо и златисто. От външната страна храмът е покрит с 12 см минерална вата, импрегнирано дърво и 3 пласта хидроизолация. За обшивката на големия купол, както и на четирите по малки кубета и на купола на камбанарията, е използвана специална, оцветена в синьо и украсена със златни звезди неръждаема ламарина с титаново покритие.

Основният купол е обшит с небесно-сини метални плочки и 36 броя звезди. Монтажът е извършен от украински и руски специалисти. Двуметровите кръстове са изработени и позлатени в работилниците на известния украински манастир Киевско-Печорска лавра. За закрепването им са използвани специализирани уреди като лазарен отвес и компас, за да ориентират хоризонталните части на кръста точно в посока „север-юг“ според изискванията на източноправославния канон. Фасадата е оцветена в бледожълт цвят с бели декоративни елементи. Облицовката е довършена от семейство Андрей и Екатерина Тоцки от Волгодонск.[1]

Подовата настилка е от четири вида гранит, доставен от Китай. Иконостасът е дело от ученици и учители от Професионалната гимназия по архитектура и дърворезба „Христо Ботев“ в Пловдив и е с размери 7,25 м на 7,50 м и тегло 1,5 тона, като носещата му конструкция е създадена от бял бор, а дърворезбите са изваяни от липа.[1]

До храма се издига 24-метрова камбанария с два вградени часовника. Храмът има 6 камбани, отлети от леярски род Велеганови – най-голямата е 200 килограма, а най-малката – 30 кг. Редът на камбаните – 200 кг., 100 кг., 80 кг., 60 кг., 40 кг. и 30 кг. е изчислен така, че да може да се изпълняват традиционните мелодии, приканващи миряните за литургия.[1]

Архитектурният проект е дело на екип с ръководител архитект Илко Николов. Архитектурата на храма е отличена със специалната награда на журито на архитектурния конкурс „Сграда на годината“, проведен в края на 2015 г. 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България