Свети Николай Теологинин
| „Свети Николай Теологинин“ Άγιος Νικόλαος Θεολογίας | |
 Църквата от запад | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Костур |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Костурска |
| Архиерейско наместничество | Костурско |
| Изграждане | XV век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Николай Теологинин“ в Общомедия | |
„Свети Николай Теологинин“ (на гръцки: Άγιος Νικόλαος της Αρχόντισσας Θεολογίνας) е средновековна православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.[1][2][3][4]
Местположение[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е разположен в махалата Музевики и заедно с църквите „Света Богородица Музевишка“ и „Свети Тома“ е част от старата енория „Свети Тома“.[3][1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е изграден в XV век,[3] съдейки по първоначалната живопис.[4] Втори път е изписан със стенописи в 1663 година според надписа над входа към притвора на западната стена на наоса:
| „ | ΑΝΕΣΤΟΡΙΘΗ ΟΥΤΟΣ Ο ΘΙΟΣ ΚΕ ΠΑΝΣΕΠΤΟΣ ΝΑΟΣ ΤΟΥ ΕΝ ΑΓΙΟΙΣ ΠΑΤΡΟΣ ΗΜΩΝ ΝΙΚΟΛΑΟΥ ΔΙΑ ΕΞΟΔΩΝ ΤΗΣ ΤΙΜΙΟΤΑΤΗΣ ΑΡΧΟΝΤΙΣΑΣ ΘΕΟΛΟΓΙΝΑΣ ΚΕ Ο ΑΝΗΡ ΑΥΤΗΣ ΠΕΤΖΗΟΣ ΔΙΑ ΨΥΧΙΚΗΝ ΑΥΤΟΝ ΣΩΤΗΡΙΑΝ ΕΤΟΥΣ ζχξγ (1663)[3][1]
Изписа се този Божествен и Пресвещен храм на Светия отец наш Николай с разходите на почтената архонтиса Теологина мъжа ѝ Пецос за спасение на душите им в година 1663 |
“ |
Над входа на притвора има втори надпис
| „ | ΟΥΤΟΣ Ο ΝΑΟΣ ΩΝΠΕΡ ΒΛΕΠΕΤΑΙ ΠΑΝΤΕΣ ΗΚΟΣ ΓΑΡ ΘΕΟΥ ΚΑΙ ΠΡΟΣΕΥΧΗΣ ΗΠΑΡΧΙ ΜΗΔΕΙΣ ΕΙΣΕΛΘΕΙ ΕΝ ΑΥΤΩ ΜΝΗΣΙΚΑΚΩΣ ΚΑΙ ΕΞΗ ΤΗΝ ΑΡΑΝ ΑΥΤΟΙΣ ΤΗΝ ΕΥΛΟΓΙΑΝ ΩΣΠΕΡ ΙΟΥΔΑΣ Ο ΤΟΥ ΧΡΙΣΤΟΥ ΠΡΟΔΟΤΗΣ[1] | “ |
В църквата са запазени четири икони от XVII век, а в притвора има още дарителски надписи – от 1688, 1692, 1699, 1719, 1789 и 1875 година.[4]
На 11 ноември 1940 година храмът пострадва от италиански бомбардировки и покривът му е частично разрушен, както и обширни зони от стенописите. Покривът е възстановен в 1955 година от Стефанос Пеликанидис.[2][3] Възстановяването обаче е грубо. В 1988 година е извършена цялстан реставрация на паметника.[1][3]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношения храмът е издължена (16,9 х 6,5 m) еднокорабна базилика, изградена от камък, с хоризонтална украса, която завършва на изток с петстранна апсида.[3][1][2] В зидарията от ломен камък има хоризонтални дървени греди (сантрачи) за изравняване.[3][1][4] Осветлението е слабо чрез два малки прозореца на западната стена на притвора и един на южната стена на наоса. Входът е на южната страна на притвора.[4]
Стенописи[редактиране | редактиране на кода]
XV век[редактиране | редактиране на кода]
Отвътре храмът е изписан със стенописи от два периода. Първият е от края на XV век, от който са запазени три изображения на северната стена на храма, дело на майстори от Костурската художествена школа.[5] Фрагментът на северната стена е разположен основно във втория регистър, който включва сцени от Великите празници и малки части от ниския пояс, в който е имало прави фигури на светци. Добре запазена е композицията Влизане в Йерусалим, изображенията на Свети Теодор Тирон и на благославящия Христос от огледалната композиция със Свети Теодор Тирон и Свети Теодор Стратилат. Фрагментарно е запазена сцената Разпятие Христово, долните части на композициите Жените мироносици на Гроба Господен и Слизане в ада. Под Слизане в ада има надпис, от който се разбира, че на северната стена в олтарното пространство е било изобразено Видението на св. Петър Александрийски.[4]
Съдейки по начина на изобразяване на Теодор Тирон и Теодор Стратилат в огледална композиция, подробното развиване на второстепенните персонажи в сцените Влизане в Йерусалим и Жените мироносици на Гроба Господен, живописта се нарежда сред най-добрите произведения на зрелия период на Костурската школа от 90-те години на XV век. Най-вероятно същият майсторът е работил и горните регистри в наоса на църквата „Свети Георги“ в Кремиковския манастир в 1493 година. Много близки стилови и иконографски белези има и в стенописната украса на църквата на Погановския манастир от 1499 година.[4]
1663 година[редактиране | редактиране на кода]
Вторият стенописен слой е от 1663 година – годината на добавяне на нартекса. Запазените надписи – на входа на наоса и на входа на нартекса се отнасят към втория период на иконография.[6] Според Йоанис Сисиу вторият живописен слой е дело на майстори от Линотопската художествена школа.[4]
В 1924 година църквата е обявена за паметник на културата.[7]
- Стенописи от храма, 1663 г.
-
Архангел Гавриил -
Стенопис -
Свети Арсений Велики -
Свети Онуфрий -
Свети Яков Персиец -
Влизане в Йерусалим -
Стенопис с животни -
Видение на Свети Пахомий на западната стена на нартекса -
Света Богородица Ширшая небес от конхата на апсидата -
Мелисмос в олтара
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Άγιος Νικόλαος Αρχόντισσα Θεολογίνα // 7ο Δημοτικό Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2018-12-21. Посетен на 21 декември 2018.
- ↑ а б в 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 570. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
- ↑ а б в г д е ж з Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 133. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з Кунева, Цвета. Костур, църква „Св. Никола на архонтисата Теологина“ // Пътища на балканските зографи. Посетен на 3 октомври 2020 г.
- ↑ Άγιος Νικόλαος της Αρχόντισσας Θεολογίνας // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2016-12-26. Посетен на 26 декември 2016.
- ↑ Άγιος Νικόλαος της Αρχόντισσας Θεολογίας // Архивиран от оригинала на 2011-06-11. Посетен на 2010-09-14.
- ↑ ΠΔ 3-11-1924 – ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-01-23. Посетен на 9 юли 2018.
