Свети Николай Теологинин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Свети Николай Теологиин)
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Николай Теологинин“
Άγιος Νικόλαος Θεολογίας
Saint Nicholas of Theologia Church in August 2020 02.jpg
Църквата от запад
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Костур
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Костурска
Арх. наместничество Костурско
Изграждане XV век
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Николай Теологинин“ в Общомедия

„Свети Николай Теологинин“ (на гръцки: Άγιος Νικόλαος της Αρχόντισσας Θεολογίνας) е средновековна православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.[1][2][3][4]

Местположение[редактиране | редактиране на кода]

Църквата от север

Храмът е разположен в махалата Музевики и заедно с църквите „Света Богородица Музевишка“ и „Свети Тома“ е част от енория „Свети Тома“.[3][1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е изграден в XV век,[3] съдейки по първоначалната живопис.[4] Втори път е изписан със стенописи в 1663 година според надписа над входа към притвора на западната стена на наоса:

ΑΝΕΣΤΟΡΙΘΗ ΟΥΤΟΣ Ο ΘΙΟΣ ΚΕ ΠΑΝΣΕΠΤΟΣ ΝΑΟΣ ΤΟΥ ΕΝ ΑΓΙΟΙΣ ΠΑΤΡΟΣ ΗΜΩΝ ΝΙΚΟΛΑΟΥ ΔΙΑ ΕΞΟΔΩΝ ΤΗΣ ΤΙΜΙΟΤΑΤΗΣ ΑΡΧΟΝΤΙΣΑΣ ΘΕΟΛΟΓΙΝΑΣ ΚΕ Ο ΑΝΗΡ ΑΥΤΗΣ ΠΕΤΖΗΟΣ ΔΙΑ ΨΥΧΙΚΗΝ ΑΥΤΟΝ ΣΩΤΗΡΙΑΝ ΕΤΟΥΣ ζχξγ (1663)[3][1]

Изписа се този Божествен и Пресвещен храм на Светия отец наш Николай с разходите на почтената архонтиса Теологина мъжа ѝ Пецос за спасение на душите им в година 1663

Над входа на притвора има втори надпис

ΟΥΤΟΣ Ο ΝΑΟΣ ΩΝΠΕΡ ΒΛΕΠΕΤΑΙ ΠΑΝΤΕΣ ΗΚΟΣ ΓΑΡ ΘΕΟΥ ΚΑΙ ΠΡΟΣΕΥΧΗΣ ΗΠΑΡΧΙ ΜΗΔΕΙΣ ΕΙΣΕΛΘΕΙ ΕΝ ΑΥΤΩ ΜΝΗΣΙΚΑΚΩΣ ΚΑΙ ΕΞΗ ΤΗΝ ΑΡΑΝ ΑΥΤΟΙΣ ΤΗΝ ΕΥΛΟΓΙΑΝ ΩΣΠΕΡ ΙΟΥΔΑΣ Ο ΤΟΥ ΧΡΙΣΤΟΥ ΠΡΟΔΟΤΗΣ[1]

В църквата са запазени четири икони от XVII век, а в притвора има още дарителски надписи – от 1688, 1692, 1699, 1719, 1789 и 1875 година.[4]

На 11 ноември 1940 година храмът пострадва от италиански бомбардировки и покривът му е частично разрушен, както и обширни зони от стенописите. Покривът е възстановен в 1955 година от Стефанос Пеликанидис.[2][3] Възстановяването обаче е грубо. В 1988 година е извършена цялстан реставрация на паметника.[1][3]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношения храмът е издължена (16,9 х 6,5 m) еднокорабна базилика, изградена от камък, с хоризонтална украса, която завършва на изток с петстранна апсида.[3][1][2] В зидарията от ломен камък има хоризонтални дървени греди (сантрачи) за изравняване.[3][1][4] Осветлението е слабо чрез два малки прозореца на западната стена на притвора и един на южната стена на наоса. Входът е на южната страна на притвора.[4]

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

XV век[редактиране | редактиране на кода]

Икона на Свети Николай със сцени от житието му от църквата

Отвътре храмът е изписан със стенописи от два периода. Първият е от края на XV век, от който са запазени три изображения на северната стена на храма, дело на майстори от Костурската художествена школа.[5] Фрагментът на северната стена е разположен основно във втория регистър, който включва сцени от Великите празници и малки части от ниския пояс, в който е имало прави фигури на светци. Добре запазена е композицията Влизане в Йерусалим, изображенията на Свети Теодор Тирон и на благославящия Христос от огледалната композиция със Свети Теодор Тирон и Свети Теодор Стратилат. Фрагментарно е запазена сцената Разпятие Христово, долните части на композициите Жените мироносици на Гроба Господен и Слизане в ада. Под Слизане в ада има надпис, от който се разбира, че на северната стена в олтарното пространство е било изобразено Видението на св. Петър Александрийски.[4]

Съдейки по начина на изобразяване на Теодор Тирон и Теодор Стратилат в огледална композиция, подробното развиване на второстепенните персонажи в сцените Влизане в Йерусалим и Жените мироносици на Гроба Господен, живописта се нарежда сред най-добрите произведения на зрелия период на Костурската школа от 90-те години на XV век. Най-вероятно същият майсторът е работил и горните регистри в наоса на църквата „Свети Георги“ в Кремиковския манастир в 1493 година. Много близки стилови и иконографски белези има и в стенописната украса на църквата на Погановския манастир от 1499 година.[4]

1663 година[редактиране | редактиране на кода]

Вторият стенописен слой е от 1663 година - годината на добавяне на нартекса. Запазените надписи – на входа на наоса и на входа на нартекса се отнасят към втория период на иконография.[6] Според Йоанис Сисиу вторият живописен слой е дело на майстори от Линотопската художествена школа.[4]

В 1924 година църквата е обявена за паметник на културата.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Άγιος Νικόλαος Αρχόντισσα Θεολογίνα. // 7ο Δημοτικό Καστοριάς. Посетен на 21 декември 2018.
  2. а б в 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 570.
  3. а б в г д е ж з Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 133. (на гръцки)
  4. а б в г д е ж з Кунева, Цвета. Костур, църква „Св. Никола на архонтисата Теологина“. // Пътища на балканските зографи. Посетен на 3 октомври 2020 г.
  5. Άγιος Νικόλαος της Αρχόντισσας Θεολογίνας. // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Посетен на 26 декември 2016.
  6. Άγιος Νικόλαος της Αρχόντισσας Θεολογίας
  7. ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 9 юли 2018.
     Портал „Македония“         Портал „Македония