Свети Николай (Болград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Николай“
Wikiexpedition Budjak 088.jpg
Общ изглед
Map of Bolhrad.png
45.6835° с. ш. 28.6095° и. д.
„Свети Николай“
Местоположение в Болград.
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Ukraine.svg Украйна
Населено място Болград
Вероизповедание Украинска православна църква (Московска патриаршия)
Епархия Одеска и Измаилска епархия
Архитектурен стил класицизъм
Време на изграждане 1871 – 1878 г.
Съвременен статут паметник на културата с национално значение
Съвременно състояние в процес на възстановяване
„Свети Николай“ в Общомедия

„Свети Николай“ е православна църква в град Болград, посветена на Свети Николай Чудотворец. Тя е в състава на Одеската и Измаилска епархия на Украинската православна църква от Московската патриаршия.

История[редактиране | редактиране на кода]

в Руската империя[редактиране | редактиране на кода]

Данните за построяването на църквата са много оскъдни и фрагментирани. Според българския историк Владимир Дякович (родом от Болград) сградата на църквата е построена 20 години след основаването на българското училище „Св. Кирил и Методий“ в града, т.е. някъде през 1873 г. Средствата за нейното построяване са събрани от местното население през 50-те и 60-те години на 19 век.[1]

Църквата е основана през 1871 г. в близост до площадът на пазара в града, и е построена през 1878 г., но не функционира до 1881 г. В През 1881 г. тя е осветена и започва да проповядва църковни служби. Населението е събрало необходимата сума за закупуване на църковни принадлежности и икони. В началото на 20 век се извършва вътрешната живопис на църквата. Много от картините са взети от катедралния събор на Кишиневската епархия.[1]

През 1904 г. числеността на вярващите към църквата достига 3296 души. Към църквата има едно „Училище за грамотност“ и три „Народни министерски училища“. Въпреки това, нямаше отделна сграда за духовенството – свещеници и духовници.[1]

През 1905 г. енорията на църквата включва 2 окръга на Измаилския уезд, в резултат на това енориашите (предимно българи) достигат 3397 души. Доброволните дарения държат църквата и духовенството и финансовите ѝ постъпления за годината достигат 1000 рубли. Приходите нагодина от църковната земя възлизат 240 рубли. В енорията е създадено още едно министерско училище.[1]

в СССР[редактиране | редактиране на кода]

През 1953 г. църквата е закрита и църковните служби са прекратени. Общо взето през тази година са закрити много храмове. Сградата е опустошена, унищожена е библиотеката, камбаната е отстранена, куполите премахнати. След това сградата е използвана като склад и предоставена на градската организация „Смешторг“ (по–късно „Горторг“). Продължава да е склад до 1983 г. През цялото това време, градската интелигенция се бори с бюрократите за рехабилитация на църквата и отново да стане действащ храм. През 1983 г. сградата е освободена, но е на открито и празна, като по този начин се превръща в уединено място за различни видове неморални хора. През 1988 г. служители в отдела по култура обжалват институцията пред жителите на квартала и призовават да се направи дарение за храма.[1]

Проектът и разчетната документация за възстановяването на църквата е разработена от институт „Укрпроектреставрация“ в Киев, с който се заема отделът за строителство и архитектура на Одеския регионален изпълнителен комитет. На етапи е извършена е проверка на обекта, за възстановяване и съставяне на прогнозни изчисления. През 1989 г. групата измерва горната част на църквата. Крайният срок за изработване на чертежи е планиран за второто тримесечие на 1990 г. Въпреки това, поради липса на пари работата е спряна.[1]

в Украйна[редактиране | редактиране на кода]

На 20 март 1992 г. изпълнителният комитет на областния Съвет на народните депутати разглежда заявлението на Одеския и Измаилския архиепископ Лазар за № 242 от 26 септември 1991 г. за прехвърлянето на църквата под управлението на Одеска и Херсонска епархия. Прехвърлянето на църквата се съобщава и от канцеларията на епархията.[1]

Религиозната общност провежда инициативи за строеж на сградата на църквата. През юли 1993 г. група от граждани създават общността – „Бесарабска автономна Болградска православна църква“, в която членуват 21 души. Те се обръщат към представителя на президента на Украйна за Одеска област, с молба за тяхната регистрация и прехвърлянето на църковната сграда на тяхната общност. През 1994 г. със същото искане групата отправя призив към отстраняване на декан Николай, но исканията им не биват приети.[1]

През 2010 г. църквата е реставрирана и на 26 август в нея се извършва първата литургия. На 20 септември 2011 г. митрополита на Одеска и Измаилска епархия освещава храма.[1]

През октомври 2016 г. украинския депутат от български произходАнтон Кисе дарява за строеж на храма 900 квадратни метра тротоарни плочки.[2]

Архитектурен стил[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на църквата е тухлена, изградена върху каменна основа, измазана, построена в руски класически стил. Оригиналният външен вид на сградата от създаването ѝ до сега е без значителна промяна.[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к „Свято-Николаевская церковь“. // ho.ua. Посетен на 27 август 2017. (на руски)
  2. „Антон Киссе помог Свято-Николаевскому собору Болграда“. // topor.od.ua, 21 октомври 2016. Посетен на 27 август 2017. (на руски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Украйна“         Портал „Украйна