Свети Николай (Мелник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Николай.

„Свети Николай“
St. Nicolas the Wonder-worker Melnik.jpg
Изглед от запад
Местоположение в Неврокопска епархия
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Мелник
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Санданско
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Изграждане 1756 г.
Съвременен статут действащ храм
„Свети Николай“ в Общомедия

„Свети Николай Чудотворец“ е възрожденска църква в град Мелник, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Изградена е върху основите на по-стар храм. От средата на XVIII век до 1913 година служи като катедрален храм на Мелнишката епархия на Вселенската патриаршия.[1] Обявена е за паметник на културата.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

За възникването на храма няма сигурни данни.[3] В олтарната ѝ част са запазени средновековни зидове.[2] Запазени са и следи от стенописи от XIII век.[1] Приема се, че на нейно място е имало по-малка еднокорабна църква от ХІІІ – ХІV век.[3]

В 1582 година църквата е изцяло възобновена и разширена от митрополит Анастасий Мелнишки (1581 - 1589).[1][3] В 1657 година претърпява ново възобновяване, като ктитор е митрополит Теофан Мелнишки (1654 - 1659). По-късно в 1689 и 1696 година в нея отново са правени поправки под ръководството на митрополит Макарий III Мелнишки (1689 - 1696),[3][1] като същевременно е обновена и съседната митрополия.[1]

Според надпис върху мазилката, през 1756 година тя е преустроена, като псевдобазилика и е една от най-старите църкви по българските земи от този тип.[2] Ктитор на възстановяването е митрополит Макарий IV Мелнишки (1755 - 1763).[3][1] При преустройството е запазена северната стена на по-старата църква. В люнетите над вратата и над прозореца на същата стена са запазени два стенописни фрагмента: „Света Керамида“ и „Свети Роман“, които се отличават с високото си качество на изпълнение и могат да се датират от XV – XVI век.[2]

При разкопки близо до църквата е открита мраморна плоча с надпис, който гласи: „Ο ΚΗΠΟC ΤΟΥΤΟΣ ΟΝ ΠΟΤΕ / ΑΤΕΙΧΟΣ ΚΑΙ ΑΚΑΛΟΣ / ΟΥΤΩΝ ΛΑΜΠΡΟΣ ΤΕ ΚΑΙ ΤΕΡΠΝΟΣ / ΚΑΤΕΙΖΙΤΗ ΗΔΕ ΤΕΙΧΙΣΘΕΙΣ / ΔΙΑ ΔΑΠΑΝΗΣ ΑΦΕΙΔΟΥΣ / ΑΡΧΙΕΡΕΟΣ ΕΥΚΛΕΟΥΣ / ΚΥΡΙΟΥ ΔΙΟΝΥΣΙΟΥ / ΑΙΩΝΙΟ ΟΥΡΑΝΟΥ / : 1841 ΜΑΡΤΙΟΥ 27:“[4]

Вторият период на обновление на църквата е в 1865/1866 година[4] при митрополит Дионисий Мелнишки (1837 - 1875).[1] През този период са изградени външната галерия от север, женското отделение, покритият двор от изток и камбанарията, възстановена по стари фотографии.[2]

В 1895 година храмът и сградата на митрополията, която се е намирала в близост до него изгарят при пожар.[5][1] През 1900 година църковната сграда е възстановена отново в близък до предишния си вид[3][1] от митрополит Йоаким Мелнишки (1901 - 1903).[1]

Църквата е сред петте храма, които оцеляват при изгарянето на Мелник в 1913 година заедно със „Свети Антоний“, „Свети Йоан Предтеча“, „Св. св. Петър и Павел“ и „Света Варвара“.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Харалампий“ на Лазар Аргиров, 1868 г., икона от църквата „Свети Николай“, дърво, яйчено-маслена техника, размери 87Х53

Вътрешното пространство на църквата е разделено на три кораба. Два реда от по шест колони поддържат дървено покритие, което имитира масивен свод над средния кораб. Таваните над страничните кораби са равни. Олтарната част е с две апсиди, като средната е по-голяма. Обширно женско отделение, обхваща южната, западната и част от северната страна на наоса. Входовете са два от запад и север, като от северната страна е развита открита галерия, която в източния си край се превръща в полуотворен ходник. Покривът на църквата е двускатен, а зидовете са масивни. Към църквата е изградена по-късна камбанария, издигаща се над източната част на галерията. Иконостасът е нов, направен след пожара. От стария иконостас са запазени царските двери с изображения от Лазар Аргиров, датиращи от 1864 година. От същия зограф има икони в празничния ред на иконостаса.[3] В 1856 година Йоаким син на Яков Николай изписва венчилката на иконостаса.[6]

Днешният вид на църквата е резултат от консервационно-реставрационните работи на екипи на Националния институт за паметници на културата, извършени през 70-те – 80-те години на XX век. В храма се пазят много икони от XV – XIX век, които са от самата църква и от други храмове в града и региона.[2] На икона на Свети Георги на кон с 14 сцени от житието му от XVI век има надпис „ΔΕΗCΙC ΤΟΥ ΔΟΥΛΟΥ ΤΟΥ Θ(ΕΟ)Υ ΜΑΝΟΛΗ ΤΟΥ ΜH/CΟΥ“.[4] Икона на Света Екатерина на трон е датирана 1759 година и има надпис „ΔΕΗCΙC ΤΟΥ ΔΟΥΛΟΥ ΤΟΥ ΘΕΟΥ ΠΑΝΑΓΙΩΤΑΚΗ / Χ(ΡΥCΑΝ)Θ(ΟΥ)“.[7] Икона на Свети Йоан Предтеча е датирана 1768 година и има надпис „δέησις του δούλου του θεού ιωάννου κ(α)ι τῶν γονέων κ(α)ι τῆς συμβίας / του [..........] πρόδρομε τον [.......] όντα / διάσωζε τους σαις λά-θως ως τον δε [..............] αψξη μηνί δεκεμβρίου“.[8] Икона на Свети Атанасий Александрийски на трон от XVIII век е с надпис „δέησις αθανασίου κ(αι) της συμβίας κ(αι) των τέκνων“, а икона на Кръщение Господне от XVIII - XIX век е с надпис „κωνσταντίνου · ΧΡ(ΥCΑΝ)Θ(ΟΥ) και τῶν τέκνων“.[7]

В началото на юли 2014 година късо съединение предизвика голям пожар в храма. Изпепелен е иконостасът, съсипани са царските двери и много икони.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Μπάκας, Ιωάννης Θ. Η εκκλησιαστική επαρχία Μελενίκου. Συμβολή στην εκκλησιαστική ιστορία της Σιντικής. // Δήμος Σιντικής : Ο Χώρος και η Ιστορία του. Σιδηρόκαστρο, Δήμος Σιντικής, 2013. σ. 297. Посетен на 18 септември 2020 г. (на гръцки)
  2. а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 412.
  3. а б в г д е ж Църквата „Св. Николай Чудотворец“ – Мелник. // Енориите. Посетен на 3 декември 2014.
  4. а б в Trifonova, Alexandra Ph. Ελληνικές μεταβυζαντινές επιγραφές από το Μελένικο και την περιοχή του. // Σερραϊκά Σύμμεικτα (4). Σέρρες, 2018. σ. 76. (на гръцки)
  5. Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916“. София, 1993, стр.84.
  6. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 322.
  7. а б Trifonova, Alexandra Ph. Ελληνικές μεταβυζαντινές επιγραφές από το Μελένικο και την περιοχή του. // Σερραϊκά Σύμμεικτα (4). Σέρρες, 2018. σ. 77. (на гръцки)
  8. Trifonova, Alexandra Ph. Ελληνικές μεταβυζαντινές επιγραφές από το Μελένικο και την περιοχή του. // Σερραϊκά Σύμμεικτα (4). Σέρρες, 2018. σ. 77 - 78. (на гръцки)
  9. Мелник събира 20 000 лв. за ремонт на изгоряла църква
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България