Свети Николай (Мелник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Николай.

„Свети Николай“
St. Nicolas the Wonder-worker Melnik.jpg
Изглед от запад
Местоположение в Неврокопска епархия
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Мелник
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Санданско
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Изграждане 1756 г.
Статут действащ храм
„Свети Николай“ в Общомедия

„Свети Николай Чудотворец“ е възрожденска църква в град Мелник, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Изградена е върху основите на по-стар храм. От средата на XVIII век до 1913 година служи като катедрален храм на Мелнишката епархия на Вселенската патриаршия.[1] Обявена е за паметник на културата.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

За възникването на храма няма сигурни данни.[3] В олтарната ѝ част са запазени средновековни зидове.[2] Запазени са и следи от стенописи от XIII век.[1] Приема се, че на нейно място е имало по-малка еднокорабна църква от ХІІІ – ХІV век.[3]

В 1582 година църквата е изцяло възобновена и разширена от митрополит Анастасий Мелнишки (1581 - 1589).[1][3] В 1657 година претърпява ново възобновяване, като ктитор е митрополит Теофан Мелнишки (1654 - 1659). По-късно в 1689 и 1696 година в нея отново са правени поправки под ръководството на митрополит Макарий III Мелнишки (1689 - 1696),[3][1] като същевременно е обновена и съседната митрополия.[1]

Според надпис върху мазилката, през 1756 година тя е преустроена, като псевдобазилика и е една от най-старите църкви по българските земи от този тип.[2] Ктитор на възстановяването е митрополит Макарий IV Мелнишки (1755 - 1763).[3][1] При преустройството е запазена северната стена на по-старата църква. В люнетите над вратата и над прозореца на същата стена са запазени два стенописни фрагмента: „Света Керамида“ и „Свети Роман“, които се отличават с високото си качество на изпълнение и могат да се датират от XV – XVI век.[2]

При разкопки близо до църквата е открита мраморна плоча с надпис, който гласи: „Ο ΚΗΠΟC ΤΟΥΤΟΣ ΟΝ ΠΟΤΕ / ΑΤΕΙΧΟΣ ΚΑΙ ΑΚΑΛΟΣ / ΟΥΤΩΝ ΛΑΜΠΡΟΣ ΤΕ ΚΑΙ ΤΕΡΠΝΟΣ / ΚΑΤΕΙΖΙΤΗ ΗΔΕ ΤΕΙΧΙΣΘΕΙΣ / ΔΙΑ ΔΑΠΑΝΗΣ ΑΦΕΙΔΟΥΣ / ΑΡΧΙΕΡΕΟΣ ΕΥΚΛΕΟΥΣ / ΚΥΡΙΟΥ ΔΙΟΝΥΣΙΟΥ / ΑΙΩΝΙΟ ΟΥΡΑΝΟΥ / : 1841 ΜΑΡΤΙΟΥ 27:“[4]

Вторият период на обновление на църквата е в 1865/1866 година[4] при митрополит Дионисий Мелнишки (1837 - 1875).[1] През този период са изградени външната галерия от север, женското отделение, покритият двор от изток и камбанарията, възстановена по стари фотографии.[2]

В 1895 година храмът и сградата на митрополията, която се е намирала в близост до него изгарят при пожар.[5][1] През 1900 година църковната сграда е възстановена отново в близък до предишния си вид[3][1] от митрополит Йоаким Мелнишки (1901 - 1903).[1]

Църквата е сред петте храма, които оцеляват при изгарянето на Мелник в 1913 година заедно със „Свети Антоний“, „Свети Йоан Предтеча“, „Св. св. Петър и Павел“ и „Света Варвара“.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Харалампий“ на Лазар Аргиров, 1868 г., икона от църквата „Свети Николай“, дърво, яйчено-маслена техника, размери 87Х53

Вътрешното пространство на църквата е разделено на три кораба. Два реда от по шест колони поддържат дървено покритие, което имитира масивен свод над средния кораб. Таваните над страничните кораби са равни. Олтарната част е с две апсиди, като средната е по-голяма. Обширно женско отделение, обхваща южната, западната и част от северната страна на наоса. Входовете са два от запад и север, като от северната страна е развита открита галерия, която в източния си край се превръща в полуотворен ходник. Покривът на църквата е двускатен, а зидовете са масивни. Към църквата е изградена по-късна камбанария, издигаща се над източната част на галерията. Иконостасът е нов, направен след пожара. От стария иконостас са запазени царските двери с изображения от Лазар Аргиров, датиращи от 1864 година. От същия зограф има икони в празничния ред на иконостаса.[3] В 1856 година Йоаким син на Яков Николай изписва венчилката на иконостаса.[6]

Днешният вид на църквата е резултат от консервационно-реставрационните работи на екипи на Националния институт за паметници на културата, извършени през 70-те – 80-те години на XX век. В храма се пазят много икони от XV – XIX век, които са от самата църква и от други храмове в града и региона.[2] На икона на Свети Георги на кон с 14 сцени от житието му от XVI век има надпис „ΔΕΗCΙC ΤΟΥ ΔΟΥΛΟΥ ΤΟΥ Θ(ΕΟ)Υ ΜΑΝΟΛΗ ΤΟΥ ΜH/CΟΥ“.[4] Икона на Света Екатерина на трон е датирана 1759 година и има надпис „ΔΕΗCΙC ΤΟΥ ΔΟΥΛΟΥ ΤΟΥ ΘΕΟΥ ΠΑΝΑΓΙΩΤΑΚΗ / Χ(ΡΥCΑΝ)Θ(ΟΥ)“.[7] Икона на Свети Йоан Предтеча е датирана 1768 година и има надпис „δέησις του δούλου του θεού ιωάννου κ(α)ι τῶν γονέων κ(α)ι τῆς συμβίας / του [..........] πρόδρομε τον [.......] όντα / διάσωζε τους σαις λά-θως ως τον δε [..............] αψξη μηνί δεκεμβρίου“.[8] Икона на Свети Атанасий Александрийски на трон от XVIII век е с надпис „δέησις αθανασίου κ(αι) της συμβίας κ(αι) των τέκνων“, а икона на Кръщение Господне от XVIII - XIX век е с надпис „κωνσταντίνου · ΧΡ(ΥCΑΝ)Θ(ΟΥ) και τῶν τέκνων“.[7]

В началото на юли 2014 година късо съединение предизвика голям пожар в храма. Изпепелен е иконостасът, съсипани са царските двери и много икони.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Μπάκας, Ιωάννης Θ. Η εκκλησιαστική επαρχία Μελενίκου. Συμβολή στην εκκλησιαστική ιστορία της Σιντικής. // Δήμος Σιντικής : Ο Χώρος και η Ιστορία του. Σιδηρόκαστρο, Δήμος Σιντικής, 2013. σ. 297. Посетен на 18 септември 2020 г. (на гръцки)
  2. а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 412.
  3. а б в г д е ж Църквата „Св. Николай Чудотворец“ – Мелник. // Енориите. Посетен на 3 декември 2014.
  4. а б в Trifonova, Alexandra Ph. Ελληνικές μεταβυζαντινές επιγραφές από το Μελένικο και την περιοχή του. // Σερραϊκά Σύμμεικτα (4). Σέρρες, 2018. σ. 76. (на гръцки)
  5. Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916“. София, 1993, стр.84.
  6. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 322.
  7. а б Trifonova, Alexandra Ph. Ελληνικές μεταβυζαντινές επιγραφές από το Μελένικο και την περιοχή του. // Σερραϊκά Σύμμεικτα (4). Σέρρες, 2018. σ. 77. (на гръцки)
  8. Trifonova, Alexandra Ph. Ελληνικές μεταβυζαντινές επιγραφές από το Μελένικο και την περιοχή του. // Σερραϊκά Σύμμεικτα (4). Σέρρες, 2018. σ. 77 - 78. (на гръцки)
  9. Мелник събира 20 000 лв. за ремонт на изгоряла църква
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България