Свети Николай (Мелник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Николай.

„Свети Николай“
St. Nicolas the Wonder-worker Melnik.jpg
Изглед от запад
Map of Melnik.png
41.5228° с. ш. 23.395° и. д.
„Свети Николай“
Местонахождение в Мелник
Вид на храма православна църква
Страна България България
Населено място Мелник
Вероизповедание Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Време на изграждане 1756 г.
Съвременен статут действащ храм
„Свети Николай“ в Общомедия

„Свети Николай Чудотворец“ е възрожденска църква в град Мелник, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Изградена е върху основите на по-стар храм. От средата на XVIII век до 1913 година служи като катедрален храм на Мелнишката епархия на Вселенската патриаршия. Обявена е за паметник на културата.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Харалампий“ на Лазар Аргиров, 1868 г., икона от църквата „Свети Николай“, дърво, яйчено-маслена техника, размери 87Х53

За възникването на храма няма сигурни данни. В олтарната ѝ част са запазени средновековни зидове.[1] Приема се, че на нейно място е имало по-малка еднокорабна църква от ХІІІ – ХІV век. През 1582 година църквата е възобновена и разширена. В 1657 година претърпява ново възобновяване, като ктитор е митрополит Теофан. По-късно в 1689 и 1696 година в нея отново са правени поправки под ръководството на митрополит Макарий III.[2]

Според надпис върху мазилката, през 1756 година тя е преустроена, като псевдобазилика и е една от най-старите църкви по българските земи от този тип.[1] Ктитор на възстановяването е митрополит Макарий IV Мелнишки.[2] При преустройството е запазена северната стена на по-старата църква. В люнетите над вратата и над прозореца на същата стена са запазени два стенописни фрагмента: „Света Керамида“ и „Свети Роман“, които се отличават с високото си качество на изпълнение и могат да се датират от XV – XVI век.[1]

Вторият период на обновление на църквата е в средата на XIX век. През този период са изградени външната галерия от север, женското отделение, покритият двор от изток и камбанарията, възстановена по стари фотографии.[1]

В 1895 година храмът и сградата на митрополията, която се е намирала в близост до него изгарят при пожар.[3] През 1900 година църковната сграда е възстановена отново в близък до предишния си вид.[2]

Вътрешното пространство на църквата е разделено на три кораба. Два реда от по шест колони поддържат дървено покритие, което имитира масивен свод над средния кораб. Таваните над страничните кораби са равни. Олтарната част е с две апсиди, като средната е по-голяма. Обширно женско отделение, обхваща южната, западната и част от северната страна на наоса. Входовете са два от запад и север, като от северната страна е развита открита галерия, която в източния си край се превръща в полуотворен ходник. Покривът на църквата е двускатен, а зидовете са масивни. Към църквата е изградена по-късна камбанария, издигаща се над източната част на галерията. Иконостасът е нов, направен след пожара. От стария иконостас са запазени царските двери с изображения от Лазар Аргиров, датиращи от 1864 година. От същия зограф има икони в празничния ред на иконостаса.[2] В 1856 година Йоаким син на Яков Николай изписва венчилката на иконостаса.[4]

Днешният вид на църквата е резултат от консервационно-реставрационните работи на екипи на Националният институт за паметници на културата, извършени през 70-те – 80-те години на XX век. В храма се пазят много икони от XV – XIX век, които са от самата църква и от други храмове в града и региона.[1]

В началото на юли 2014 година късо съединение предизвика голям пожар в храма. Изпепелен е иконостасът, съсипани са царските двери и много икони.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 412.
  2. а б в г Църквата „Св.Николай Чудотворец“ – Мелник. // Енорийте. Посетен на 2014-12-03.
  3. Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916“. София, 1993, стр.84.
  4. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. с. 322.
  5. Мелник събира 20 000 лв. за ремонт на изгоряла църква
     Портал „Македония“         Портал „Македония