Свети Николай (Разград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Николай.

„Свети Николай“
Карта Местоположение
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоРазград
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияРусенска
Архиерейско наместничествоРазградско
Изграждане1860 г.
Статутдействащ храм

„Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ е православна църква в квартал Вароша в Разград, България. Църквата е една от най-представителните в България от средата на деветнадесети век.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е изграден през 1860 година от майстор Станчо Данаилов.[2] На 6 януари 1879 в празнична литургия в църквата за първи път участва хор, с което се поставя началото на хоровото пеене в Разград[3]. През 1903 храмът е преустроен на площ от 590 квадратни метра и с камбанария със съдействието на предприемача Иванчо Кулев. Централният купол в наоса е проектиран от арх. А. Карамалаков от Велико Търново и изпълнен от предприемача Бюлбюл Димитров. През 1923-1924 г. е извършен основен ремонт на църквата по проект на полковник инж. Антон Пентиев, направен от предприемача Стефан Калчев. Стенописите са от периода 1933-1934 година и са творение на най-големите художници на тогавашната иконопис – проф. Стефан Иванов, Георги Желязков и Илия Пефев[4].

Храмът не е прекъсвал дейността си и продължава да я изпълнява и днес.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Камбани[редактиране | редактиране на кода]

След построяване на църквата, около 1863 г. до дървеното клепало е закачено и желязно, което е изработено от ковашкия еснаф и е подарено на църквата на еснафския им празник Атанасовден. По-късно, в камбанария с отворен сводест покрив са поставени три камбани, две от които имат релефни образи на Св. Николай Чудотворец и надписи.

Първата, най-стара и най-голяма камбана тежи 400 кг. Поставена през 1875 г. след настояване пред турското правителство, след като е престояла в Русенската митница цели две години. На втората по големина камбана има три успоредни опасващи надписа:

II камбана Текст
Първи надпис Храм „Св. Николай Чудотворец“
Втори надпис Благовествуй земля радост велию, пойте небеса божию славу
Трети надпис Отлята в завода товарищества П.И. синове в Ярославе. Весъ 25 пуда з пуда
Средновековна стела, вградена в южната стена на църквата
III камбана Текст
Надпис Тази камбана е излята с издивението на църквата „Св. Николай“ в Разград. 30 ноември 1906 г.

Вътрешна украса[редактиране | редактиране на кода]

С помощта на дарители през 1862 г. е изработена дърворезбената украса на църквата от прочутия възрожденски майстор Генчо Кънев. В следващата 1863 г. Захари Цанюв и синът му Цаню рисуват осем големи иконостасни икони, а през 1885 майстор Антон Станишев изработва иконостаса. Четири от тях са със запазени дарителски данни - „Св. Андрей Първозваний“ – дар от състав Абаджийски през 1863 г., „Св. Атанасий Велики“ – дар от състав Железарски през 1868 г., „Св. Пророк Илия“ - дар от състав Кожухарски през 1863, „Св. Спиридон Тримитунски Чудотворен“, дарена от състав Чехларски през същата година. По същото време е направен и владишкия трон, дело на неизвестен майстор. През 1842 г. в Разград работи поп Иванчо Зографин, който допринася към църковното богатство от 45 малки икони за почти всички празници през годината.

При ремонта на църквата от 1924 са укрепени и отремонтирани кубето, прозорците, вратите, покривът, троновете за сядане на миряните, изработен е мозаечен под пред олтара, подменена е голяма част от каменния под с пясъчно душеме, сложени са олтарни входни еднокрили врати, направена е каменна настилка около църквата. Шест мраморно боядисани стълба крепят цялата сводеста постройка. Интериорът е обогатен с два стъклени полилея, образът на Бог Саваот и молитвата „Отче наш“ около него в купола.

През 1946 г. в лявата страна на притвора се прегражда параклис на името на Св.вмчца Варвара, където се служи през годината през по-малките празници. През 1955 г. самоукия художник П.Карбонов рисува евангелски сцени на стената му. През 1949 г. лекарят д-р Георгий Лободовски подарява на храма дървен Голготски кръст, поставен до левия преден стълб в храма. През 1955 г. Петрана Ганчева Върбанова подарява на църквата иконата „Св. Богородица с Младенеца в ръце“, поставена до десния преден стълб в храма.

Библиотека[редактиране | редактиране на кода]

Друг ценен недвижим имот на църквата е библиотеката, основана след Освобождението. Църковната библиотека притежава книги от най-различни автори, с различно съдържание. До 1944 г. библиотеката е получавала и изданията на списания, вестници и книги на някой епархии. Сега редовно получава „Църковен вестник“, „Духовна култура“, издания (годишници) на Духовната Академия и много синодални издания.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. destinacia.bg, архив на оригинала от 11 октомври 2016, https://web.archive.org/web/20161011083642/http://destinacia.bg/spot/%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D1%81%D0%B2-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80/, посетен на 2 октомври 2016 
  2. Нещо повече за хаджи Станчо Драгошинов – строителя на разградския храм @ ekip7.bg - Посетен на 10 април 2024
  3. Босева, Иванова, Николова, Стръмска. Исторически календар на Разград, Парнас, Рз 2007
  4. opoznai.bg