Свети Николай (Славяново)
| „Свети Николай“ | |
| Вид на храма | църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Славяново |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия) |
| Епархия | Великотърновска |
| Архиерейско наместничество | Никополско |
| Изграждане | 1890 година |
| Статут | действащ храм |
„Свети Николай“ е българска православна църква в град Славяново, община Плевен.
История
[редактиране | редактиране на кода]Към 40-те години на XIX век жителите на село Турски Тръстеник, днес Славяново, отправят искане до турския султан за разрешение да построят православен храм. Посочват и размерите: дължина – 33 аршина, ширина – 12 аршина и височина – 11 аршина. Искането им е подкрепено писмено от цариградския гръцки патриарх. Султан Абдул Меджид удовлетворява искането им и издава ферман, който се съхранява сега в Регионалния държавен архив във Велико Търново, но годината на издаване не се вижда, тъй като точно там листът е повреден. Периодът на управление на султан Абдул Меджид е от 1839 до 1861 г.[1]
Строителството на черквата е оглавявано от Атанас Чакалов, активни участници са Божин Мачев, Динко Събев, Пени Чакалов, Теню Чилишлиев, Васил Караиванов, Иванчо Марков, Велико Кучев, както и турчина Мустафа Чанашки. Мястото е подарено от турците. Строежът продължава дълго, жителите и на Турски Тръстненик, и на околните села събират средства и се трудят доброволно по него, той в завършен през 1870 година.[1]
Изографисването на църквата е направено до 1890 година от майстора от Дебърската художествена школа Нестор Трайков от Галичник, Македония,[1] и е отразено в летописната книга на храма.[1]
Освещаването на църквата става през 1890 година.[1]
Камбанарията първоначално е в южната част на църковния двор, на високо място, но когато дървените ѝ части прогнили, построяват нова камбанария – до входа на черковния двор. Камбаните са две: малка и голяма.[1]
Свещеници
[редактиране | редактиране на кода]Първият известен свещеник е Иван Роев, чието семейство около 1850 г. се е заселило в селото. Починал е преди Освобождението.[1]
По-късно свещеник е Илия Делиев от Угърчин, който служи в църквата до смъртта си. Следващи свещеници са поп Христо Данаилов, чиято майка е от селото, служил дълги години, Руси Нешков от Пордим, служил 37 години (до 1934), който е и общински съветник и активен читалищен деец, Никола Пенчев от Крамолин, втори свещеник по времето на Нешков, и синът му Любен Пенчев, завършил Духовната академия, учител по вероучение и стенография и активен общественик, през 1942 г. назначен за военен свещеник в Скопие, по-късно работил в София.[1]
Свещеник и певец в черквата е също поп Иван Вандов, служил 5 години (1928 – 1933). Роден през 1865 г., той идва в Турски Тръстеник през 1924 г. заедно с бежанците от Егейска Македония. Умира през 1933 г., погребан е в църковния двор. През 1934 г. в Славяново идва поп Христо Горчев от Одърне и служи във втората селска енория заедно с поп Любен Пенчев. Електрифицирането на църквата става през 1956 г. при поп Илия Бочуров, роден в драмското село Кара Кьой (Егейска Македония).[1]
Църковен хор е основан през 1934 г. и просъществувал почти цяло десетилетие.[1]
