Свети Никола Геракомия
| „Свети Никола Геракомия“ „Свети Никола Ѓеракомија“ | |
 Църквата от североизток | |
 Местоположение в Охрид | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Охрид |
| Посветен на | Николай Чудотворец |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Охридско |
| Изграждане | XIX век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Никола Геракомия“ в Общомедия | |
„Свети Никола Геракомия“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола Ѓеракомија“) е възрожденска православна църква в град Охрид, Северна Македония. Църквата е част от Първа охридска парохия, част от Охридското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е спомената в списъка на епископ Козма Китийски в XVII век. Сегашната сграда е изградена в XIX век.[2]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е трикорабна базилика с колони. Централният кораб има три куполни свода, а страничните кораби са полуцилиндрични. На запад има женска църква, до която се стига по стълби от трем, намиращ се на юг. На изток фасадата е обогатена със седмостранна апсида, иззидана от дялан бигор и тухли. Храмът е изграден от ломен камък в долните части, а горните са[2] от дялан бигор с хоросан за спойка. На фасадата, особено на ъглите, има голям брой сполии.[3]
Църквата има собствен двор, в който има помощни сгради.[2]
Интериор
[редактиране | редактиране на кода]В храма има ценен резбован иконостас, изработен в 1862 година дебърски майстори, който е обявен за защитен паметник.[3] Иконостасът е изписан от Дичо Зограф в 1862 година.[1][4] Дичо датира и подписва иконата на Христос Вседържител и царските двери.[5] В църквата има сбирка икони датиращи от XIV до XIX век,[3] между които творби на Антоний Йоанович.[6]
Църквата не е цялостно изписана. Живописта в сводовете на северния и южния кораб и трите слепи купола е дело на Дичо Зограф, докато олтарният дял е дело на живописци от село Опеница и е с по-ниско качество.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 24 март 2015.
- ↑ а б в г Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 42.
- ↑ а б в Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 43.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 184.
- ↑ Алексиев, Емил. Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи // Премин Портал. Посетен на 9 април 2015.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 71. (на македонска литературна норма)
