Свети Никола (Гниляне)

„Свети Никола“ Црква Св. Николе
	Координати: 42°27′50.5″ с. ш. 21°27′59.79″ и. д. / 42.464028° с. ш. 21.466611° и. д. Местоположение в Гниляне
Вид на храма	православна църква
Страна	Косово
Населено място	Гниляне
Вероизповедание	Сръбска православна църква
Епархия	Рашко-Призренска
Архиерейско наместничество	Гнилянско
Архитект	Георги Новаков Джонгар
Статут	действащ храм
	„Свети Никола“ в Общомедия

„Свети Никола“ (на сръбски: Црква Св. Николе) е възрожденска православна църква в град Гниляне, Косово. Част е от Рашко-Призренската епархия на Сръбската православна църква. В 1980 година църквата обявена за паметник на културата.^[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е построена в 1861 година в центъра на града на основите на по-стар храм.^[1] Строител на храма е Георги Новаков Джонгар.^[2]^[3] Според други източници Новаков само обновява сградата след голям пожар в 1893 година.^[1]

В архитектурно отношение църквата е базилика, повлияна от романтизма, но комбинираща различни стилове – византийски, неоромански, неоренесансов и необарок. До сградата е бившето училише, камбанарията и чешма.^[1] Стенописите в църквата са дело на дебърския майстор Константин Яковлев от Галичник.^[4] Стенописите в апсидата са изписани в 1901 година от Димитър Папрадишки.^[5] Иконата „Богородица с Христос“ е от 1867 година - дело на Васил Гиновски.^[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г Црква Св. Николе са старим гробљем. // Споменици културе у Србији. Посетен на 1 септември 2019 г.
↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 209.
↑ Соборен храм „Св. Никола“ – Штип. // Посетен на 26 януари 2014 г.
↑ Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Свете Петке у селу Стража код Гњилана. // Баштина 35. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 316. Архивиран от оригинала на 2017-12-26.
↑ Николовски, Дарко. Фото архива на Антоние Николовски за Македонските зографи од крајот на XIX и почетокот на XX век: (Андонов, Зографски и Ванѓеловиќ). Скопје, Едиција Културно наследство, Министерство за култура на Р. С. Македонија, 2020. с. 44-45. (на македонска литературна норма)
↑ Женарју Рајовић, Ивана. Иконостас Преображењске цркве у Будисавцима. // Макуљевић, Ненад. Зографски кругови. Београд, Центар за визуелну културу Балкана, Филозофски факултет Београд, Друштво историчара уметности и визуелне културе новог века, Београд, 2018. ISBN 978-86-6427-113-4. с. 36. (на сръбски)

[Споменици-1] а ^б ^в ^г Црква Св. Николе са старим гробљем. // Споменици културе у Србији. Посетен на 1 септември 2019 г.

[Василиев_209-2] Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 209.

[agatangel-3] Соборен храм „Св. Никола“ – Штип. // Посетен на 26 януари 2014 г.

[Ивана_Женарју_316-4] Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Свете Петке у селу Стража код Гњилана. // Баштина 35. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 316. Архивиран от оригинала на 2017-12-26.

[5] Николовски, Дарко. Фото архива на Антоние Николовски за Македонските зографи од крајот на XIX и почетокот на XX век: (Андонов, Зографски и Ванѓеловиќ). Скопје, Едиција Културно наследство, Министерство за култура на Р. С. Македонија, 2020. с. 44-45. (на македонска литературна норма)

[Женарју_36-6] Женарју Рајовић, Ивана. Иконостас Преображењске цркве у Будисавцима. // Макуљевић, Ненад. Зографски кругови. Београд, Центар за визуелну културу Балкана, Филозофски факултет Београд, Друштво историчара уметности и визуелне културе новог века, Београд, 2018. ISBN 978-86-6427-113-4. с. 36. (на сръбски)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]