Свети Никола (Псача)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Никола“
„Свети Никола“
ЕкспедицијаРанковце82.jpg
Изглед към църквата.
Местоположение в Псача
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Псача
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Кумановско-Осоговска
Архиерейско наместничество Кривопаланско
Време на изграждане 1354 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Никола“ в Общомедия

„Свети Никола“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“) е средновековна православна църква в село Псача, община Ранковце, Северна Македония. Църквата е част от Кривопаланското архиерейско наместничество на Кумановско-Осоговската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Църквата се намира на 3 километра от шосето Крива Паланка – Куманово, над село Псача, сред стари дъбови и акациеви гори.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историческите сведения са оскъдни, но се предполага, че църквата е изградена около 1354 година. Църквата, както и нейният ктитор – севастократор Владко се споменават в една дарствена грамота от 25 март 1358 година, с която църквата е дарена на Хилендарския манастир.[1] Тъй като грамотата е подписана от цар Стефан Душан (1331 – 1355), умрял три години преди това, предполага се, че всъщност е имало две грамоти – едната от Душан, а другата от Урош, които хилендарските монаси изкусно „споили” в една с цел да използват авторитета на първия сръбски цар.

Църквата никога не е била център на самостоятелен манастир, но е имала статут на манастирска по силата на дарствената грамота от 1358 г. Понастоящем е гробищна църква – в двора и е гробището на село Псача.

От запазените стенописи на южната стена на църквата може да се направи извод, че севастократор Владко и княз Пасхач са ктитори на църквата.[1]

Архитектурни и художествени особености[редактиране | редактиране на кода]

Изображение на ктиторското семейство.

Църквата е във форма на вписан кръст в правоъгълно пространство с централен купол и купол над нартекса. Куполът над централната част е разрушен и църквата през значителен период е била напълно открита и изложена на природните стихии. Куполът над нартекса също е унищожен. Поради недостиг на средства, при възстановяването ѝ на мястото на централния купол е изграден полукръгъл свод.

Фасадите на църквата се профилирани със слепи арки и богато украсени с керамични мотиви. Апсидата е тристенна, също украсена с керамопластика. Църквата е изградена от блокове дялан камък и червени тухли, споени с бял хоросан. Във фасадите са вградени каменни блокове с изображения на грифон, християнски кръстове и символи, както и свастика.[1]

Запазените стенописи са от времето на изграждане на църквата и са ценни образци на средновековното християнско изкуство. С висока художествена стойност са реалистичните стенописи на южната стена на ктиторското семейство, включващо княз Пасхач и неговата съпруга – княгиня Озра, севастократор Владко, неговата жена Владислава и тримата им синове Стефан, Урош и един с неизвестно име. На северната стена в цял ръст са изобразени Св. Св. Константин и Елена и портрети на сръбския цар Стефан Урош V (1336 - 1371) и неговия съвладетел крал Вълкашин.

Над западната влезна врата в църквата някога е имало надпис, за който се предполага, че е бил унищожен в 1876 година от българи, тъй като в него се споменават кралете Урош и Волкашин. Надписите до портретите на двамата също са унищожени.[1]

Запазени са и фрески на Свети Йоаким Осоговски (от 1371 година), Свети Меркурий, Свети Климент (от 1366 година), както и на Свети Ахил, Свети Дионисий, Св. Св. Константин и Елена, Свети Спиридон. В олтарната апсида в цял ръст са изписани образите на Свети Атанасий Велики, Свети Йоан Златоуст, Свети Григорий Богослов и Свети Василий Велики. Над входната врата е традиционното изображение на Успение Богородично.

В XIX век са извършени някои доизписвания, а в началото на XX век на западната фасада зографът Димитър Андонов Папрадишки представя образи на няколко светци.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Христо Матанов – „Югозападните български земи през XIV век“. Наука и изкуство, София 1986 г.
  • Василије Марковић – „Православно монаштво и манастири у средњевековној Србији“, Сремски Карловци, 1920.
  • Александар Дероко – „Монументална и декоративна архитектура у средњевековној Србији“, Београд, 1985.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Св. Никола, с. Псача. // Macedonium. Посетен на 5 април 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония