Свети Никола (Шопско Рудари)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Никола“
„Свети Никола“
Royal Doors from Saint Nicholas Church in Shopsko Rudare, 1580 - 1581.jpg
Царските двери, 1580 – 1581 г.
North Macedonia relief location map.jpg
42.0728° с. ш. 22.0161° и. д.
„Свети Никола“
Местоположение в Република Македония
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Шопско Рудари
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Кумановско-Осоговска
Архиерейско наместничество Кратовско
Време на изграждане XVI век
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние недействащ храм
„Свети Никола“ в Общомедия

„Свети Никола“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“) е късносредновековна православна църква в село Шопско Рудари, община Кратово, Република Македония. Църквата е част от Кратовското архиерейско наместничество на Кумановско-Осоговската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2]

Църквата е паметник на културата. Представлява еднокорабна сграда, с двускатен покрив, частично вкопана. Зидана е от каменни блокове в розови, охрени, зелени и червени нюанси, което ѝ придава живописен облик. Забележителна е със зидания си иконостас, подобен на този в „Свети Георги“ в Старо Нагоричане или на „Свети Димитър“ в битолското село Градешница. Иконостасът и апсидалната ниша са изписани между 1567 и 1568 година и в този период, може би е изградена и самата църква.[1]

В 1580 – 1581 година иконостасът се сдобива с царски двери, които са унищожени в долната си част. Запазена е горната част на сцената Благовещение и над нея старозаветните пророци Давид и Соломон. На северното крило пред изображението на Арханге Гавриил е изписан дарителски надпис: „† Пом[ени] Г[оспод]и. ра[ба] [тво]его. Сто[іка] и ѡ[т]ца его [...] и мати его Владоу. Ва л[ѣ]ть Ζ.Π.Θ м[сеца]. ма[іа] вь д[нь]“.[3]

Църквата е цялостно изписана в края на XVI или в първите десетилетия на XVII век от друга зографска група. В зоната на стоящите фигури на южния зид се отличава Дейсисът с Богородица Царица, Христос Велик Архиерей, който седи на необичен трон и Йоан Предтеча, придружени от патрона на църквата Николай Мирликийски и още двама монаси. На противоположния северен зид са изписани светии войни, а в западния дял на наоса две жени светци, Архангел Михаил и Св. св. Константин и Елена с Честния кръст. Цикълът на Великите празници в по-високите зони е уголемен с още две сцени от живота на Богородица – Рождеството и Въведението, а в свода покрай пет Христови лика се намира и допоясие на Богородица Ширшая небес с Богомладенеца на гърдите, както и в конхата на апсидалната ниша. Във фриза на пророците е интересно присъствието на две жени пророчици, Ана и Сибила.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в И спомениците ги игнорираат, зарем не?!. // Утрински весник. 16 октомври 2006 г. Посетен на 30 март 2014 г.
  2. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1331.
  3. Машниќ, Мирјана М. Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски - от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен - тација, постконзерваторски статус). // Патримониум.мк 2 (3-4, 5-6). 2008 - 2009. с. 162.
     Портал „Македония“         Портал „Македония