Свети Никола (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

Свети Никола
Свети Николе
Камбанарията на църквата „Свети Никола“
Камбанарията на църквата „Свети Никола
Свети Никола (Република Македония)
Red pog.png
Свети Никола
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Скопски
Община Свети Никола
Географска област Овче поле
Надм. височина 271 m
Население (2002) 13746 души
Пощенски код 2220
Телефонен код (+389) 032
Свети Никола в Общомедия

Свети Никола (на македонска литературна норма: Свети Николе) e град в централната част на Република Македония, в Овчеполската котловина. Според преброяването на населението през 2002 година градът има 13 280 жители. Свети Никола е център на едноименната община Свети Никола.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Кула в Свети Никола.

В 19 век Свети Никола е голямо смесено българо-турско село. Турското име на селото е Клисели. Църквата „Свети Никола“ е от 1847 година.[1] През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Свети Николе (Клисели) брои 1 100 българи християни и 800 турци.[2]

Всички християнски жители на градчето са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Свети Николе се състои от 1 440 българи екзархисти и в града има 1 основно и 1 средно българско училище.[3]

В 1910 година е изградена гробищната църква „Свети Стефан“.[1]

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция. Българският първенец Коле П. Пандов е пребит, жена му - мушкана с щикове, а дъщеря му рязана по ръцете. Жестоко е пребит и първенецът Наце и зет му.[4]

В Сърбия и Югославия[редактиране | edit source]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Свети Никола живеят 641 турци и 1200 българи.[5]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Клисели (Kliseli) като смесено българо-турско селище.[6]

От 1983 до 1990 година е изградена новата голяма църква „Свети Никола“, надградена над старата.[1]

В 1994 година градът има 13 292, а в 2002 година - 13 746 жители.[7]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Свети Никола
Паметник на Лазар Колишевски.
Починали в Свети Никола

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Светиниколски парохии. // Брегалничка епархија. Посетен на 2 април 2014 г.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.232.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 134-135.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  5. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
  6. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  7. Официален сайт на Община Свети Никола


Населени места в Община Свети Никола
Свети Никола | Алакинце | Амзабегово | Арбасанци | Богословец | Буриловци | Горно Гюгянци | Горно Църнилище | Горобинци | Делисинци | Долно Гюгянци | Долно Църнилище | Ерджелия | Кадрифаково | Кнеже | Крушица | Макреш | Малино | Мездра | Мечкуевци | Мустафино | Неманица | Орел | Павлешенци | Патетино | Пеширово | Преод | Ранчинци | Сопот | Стануловци | Станевци | Строиманци | Тръстеник
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.