Свети Пантелеймон (Тасос)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Пантелеймон.

„Свети Пантелеймон“
Αγίου Παντελεήμονος
Местоположение в Thasos Municipality
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Микрос Принос
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Филипийска, Неаполска и Тасоска
Архиерейско наместничество Тасоско
Изграждане 1843 г.
Статут действащ

„Свети Пантелеймон“ (на гръцки: Αγίου Παντελεήμονα Μικρού Καζαβητιού) е възрожденска манастирска православна църква в село Микрос Принос (Микро Казавити) на остров Тасос, Егейска Македония, Гърция, част от Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия на Вселенската патриаршия.[1] Празникът на манастира е на 27 юли, деня на Свети Пантелеймон.

История[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът се намира на 2 km югозападно от Микро Казавити, на плато с изглед към долината на Принос, на надморска височина от 770 m, в западното подножие на планината Ипсарио. Мястото е в близост до пещера с аязмо, чиято вода смята за лековита, и е заобиколено с буйна растителност.

В 1570 година манастирът е бил зависим от манастира „Свети Георги“. Местните легенди го свързват с преподобния Лука Тасоски, живял тук в VIII век. През 1843 османските власти на Тасос дават разрешение за възстановяване на унищожената църква „Света Пещера“ в Папаз махала. Годината е изписана на мраморна плоча на западната стена на наоса, вляво от входа:[1]

Текст Превод
ΙΣ ΧΡ ΝΙΚΑ: ΩΚΩ∆ΟΜΗΘΗ Ο ΠΑΡΩΝ ΝΑ(ΟΣ) ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ
ΕΝ∆ΟΞΟΥ ΜΕΓΑΛΟΜΑΡΤΥΡΟΣ ΚΑΙ ΙΑΜΑ
ΤΙΚΟΥ ΠΑΝΤΕΛΕΗΜΟΝΟΣ ∆ΙΑ ΣΥΝ
∆ΡΟΜΗΣ Κ(ΑΙ) ∆ΑΠΑΝΗΣ ΤΟΥ ΧΩΡΙΟΥ ΚΑ
ΖΑΒΥΤΗ ΠΑΠΑΖ ΜΑΧΑΛΕΟΤΩΝ
ΕΝ ΕΤΕΙ 1843 ΜΑΡΤΙΟΥ 10.[1]
ИС ХР ПОБЕЖДАВА: ИЗГРАДИ СЕ НАСТОЯЩИЯТ ХР(АМ) НА СВЕТИЯ
СЛАВЕН ВЕЛИКОМЪЧЕНИК И ЛЕК
АР ПАНТЕЛЕЙМОН С ПО
МОЩТА И РАЗХОДИТЕ НА СЕЛО КА
ЗАВИТИ ПАПАЗ МАХАЛА
В ГОДИНА 1843 МАРТ 10.

На 15 декември 1863 г. кметът на Казавити, представляващ жителите на Папаз махала с писмо моли игумена на Ватопедския манастир Йоасаф да помогне за разширяването на църквата и изграждането на външния ѝ притвор. В 1869 година Ватопед наистина изпраща 60 гроша, но за църквата „Свети Георги“.[1] 90 гроша за църквата в Микро Казавити дава и манастирът Ксиропотам.[2]

В храма през 1919 г. се настанява първата монахиня Евгения. От ноември 1949 до февруари 1950 година манастирът е затворен поради каледарната схизма. Манастирът официално е основан на 9 февруари 1987 година.[2]

Архитектура на църквата[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена в източния край на манастирския комплекс до пещерата, която вероятно е била постница от византийско време. Църквата е изградена на стръмен склон, вероятно върху основите на по-стар храм и е еднокорабен храм с каменна зидария, дървен покрив покрит с каменни плочи и външен притвор. Размерите на наоса са 13,17 m на 6,10 m, площта е 80,34 m2 и дебелината на стените 0,60 m.[2]

Външният притвор е широк 3,60 m, но поради липса на пари остава без таван. Входът му е западната страна, където има голям дървен прозорец. Каменната тераса опасва северната, южната и западната страна.[3]

Покривът на храма е на четири води с плочи, а на притвора е отделен на три води.[3]

Около църквата има конаци за поклонниците.[3]

Вътрешност на църквата[редактиране | редактиране на кода]

Входът в храма е през двойна кована врата. Осветлението става през четири големи прозорци на северната стена и пети в светилището. Подът е покрит с бетонни плочи, а таванът е от широки панели с летви.[2]

Иконостасът е дъсчен с две врати. От вътрешната му страна към светилището има датировка 1847. Най-долният му ред е от дъски с вертикални летви. Царските икони са осем, дело на местни зографи, като тази на Исус Христос е датирана 1845 година. Над царските икони има 13 по-малки икони.[3] В църквата се съхранява и смятана за чудотворна икона на Свети Пантелеймон.[4][5]

Светилището е повдигнато с една стъпка. Подът е покрит с плочи. Апсидата е полукръгла и има вградена света трапеза, вероятно наследена от византийска църква. Вляво и вдясно са по-малките полукръгли сводести ниши на протезиса и диаконикона.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 440.
  2. а б в г Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 441.
  3. а б в г д Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 442.
  4. Αγίου Παντελεήμονος. // Discover Thassos. Посетен на 28 август 2016. Архив на оригинала от 2016-09-07 в Wayback Machine.
  5. Под манастирската лоза. // Гласувам за България. Посетен на 28 август 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония