Свети Пантелеймон (Тасос)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Пантелеймон.

„Свети Пантелеймон“
Αγίου Παντελεήμονος
Map of Thasos.png
40.7076° с. ш. 24.5993° и. д.
„Свети Пантелеймон“
Местоположение в Гърция, Тасос
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Микрос Принос
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Филипийска, Неаполска и Тасоска
Архиерейско наместничество Тасос
Време на изграждане 1843 г.
Съвременен статут действащ

„Свети Пантелеймон“ (на гръцки: Αγίου Παντελεήμονα Μικρού Καζαβητιού) е възрожденска манастирска православна църква в село Микрос Принос (Микро Казавити) на остров Тасос, Егейска Македония, Гърция, част от Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия на Вселенската патриаршия.[1] Празникът на манастира е на 27 юли, деня на Свети Пантелеймон.

История[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът се намира на 2 km югозападно от Микро Казавити, на плато с изглед към долината на Принос, на надморска височина от 770 m, в западното подножие на планината Ипсарио. Мястото е в близост до пещера с аязмо, чиято вода смята за лековита, и е заобиколено с буйна растителност.

В 1570 година манастирът е бил зависим от манастира „Свети Георги“. Местните легенди го свързват със преподобния Лука Тасоски, живял тук в VIII век. През 1843 османските власти на Тасос дават разрешение за възстановяване на унищожената църква „Света Пещера“ в Папаз махала. Годината е изписана на мраморна плоча на западната стена на наоса, вляво от входа:[1]

Текст Превод
ΙΣ ΧΡ ΝΙΚΑ: ΩΚΩ∆ΟΜΗΘΗ Ο ΠΑΡΩΝ ΝΑ(ΟΣ) ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ
ΕΝ∆ΟΞΟΥ ΜΕΓΑΛΟΜΑΡΤΥΡΟΣ ΚΑΙ ΙΑΜΑ
ΤΙΚΟΥ ΠΑΝΤΕΛΕΗΜΟΝΟΣ ∆ΙΑ ΣΥΝ
∆ΡΟΜΗΣ Κ(ΑΙ) ∆ΑΠΑΝΗΣ ΤΟΥ ΧΩΡΙΟΥ ΚΑ
ΖΑΒΥΤΗ ΠΑΠΑΖ ΜΑΧΑΛΕΟΤΩΝ
ΕΝ ΕΤΕΙ 1843 ΜΑΡΤΙΟΥ 10.[1]
ИС ХР ПОБЕЖДАВА: ИЗГРАДИ СЕ НАСТОЯЩИЯТ ХР(АМ) НА СВЕТИЯ
СЛАВЕН ВЕЛИКОМЪЧЕНИК И ЛЕК
АР ПАНТЕЛЕЙМОН С ПО
МОЩТА И РАЗХОДИТЕ НА СЕЛО КА
ЗАВИТИ ПАПАЗ МАХАЛА
В ГОДИНА 1843 МАРТ 10.

На 15 декември 1863 г. кметът на Казавити, представляващ жителите на Папаз махала с писмо моли игумена на Ватопедския манастир Йоасаф да помогне за разширяването на църквата и изграждането на външния ѝ притвор. В 1869 година Ватопед наистина изпраща 60 гроша, но за църквата „Свети Георги“.[1] 90 гроша за църквата в Микро Казавити дава и манастирът Ксиропотам.[2]

В храма през 1919 г. се настанява първата монахиня Евгения. От ноември 1949 до февруари 1950 година манастирът е затворен поради каледарната схизма. Манастирът официално е основан на 9 февруари 1987 година.[2]

Архитектура на църквата[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена в източния край на манастирския комплекс до пещерата, която вероятно е била постница от византийско време. Църквата е изградена на стръмен склон, вероятно върху основите на по-стар храм и е еднокорабен храм с каменна зидария, дървен покрив покрит с каменни плочи и външен притвор. Размерите на наоса са 13,17 m на 6,10 m, площта е 80,34 m2 и дебелината на стените 0,60 m.[2]

Външният притвор е широк 3,60 m, но поради липса на пари остава без таван. Входът му е западната страна, където има голям дървен прозорец. Каменната тераса опасва северната, южната и западната страна.[3]

Покривът на храма е на четири води с плочи, а на притвора е отделен на три води.[3]

Около църквата има конаци за поклонниците.[3]

Вътрешност на църквата[редактиране | редактиране на кода]

Входът в храма е през двойна кована врата. Осветлението става през четири големи прозорци на северната стена и пети в светилището. Подът е покрит с бетонни плочи, а таванът е от широки панели с летви.[2]

Иконостасът е дъсчен с две врати. От вътрешната му страна към светилището има датировка 1847. Най-долният му ред е от дъски с вертикални летви. Царските икони са осем, дело на местни зографи, като тази на Исус Христос е датирана 1845 година. Над царските икони има 13 по-малки икони.[3] В църквата се съхранява и смятана за чудотворна икона на Свети Пантелеймон.[4][5]

Светилището е повдигнато с една стъпка. Подът е покрит с плочи. Апсидата е полукръгла и има вградена света трапеза, вероятно наследена от византийска църква. Вляво и вдясно са по-малките полукръгли сводести ниши на протезиса и диаконикона.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 440.
  2. а б в г Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 441.
  3. а б в г д Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 442.
  4. Αγίου Παντελεήμονος. // Discover Thassos. Посетен на 28 август 2016.
  5. Под манастирската лоза. // Гласувам за България. Посетен на 28 август 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония