Св. св. Петър и Павел (Нант)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Свети Петър и Павел (Нант))
Направо към: навигация, търсене

„Свети Петър и Павел (Нант)“
Предна фасада
Предна фасада
Вид катедрала
Местоположение Франция Нант Франция, Франция
Архитект Гийом дьо Дамартен и Матюрен Роде
Стил готика
Изграждане 15 век
Съвременен статут действащ храм
„Свети Петър и Павел (Нант)“ в Общомедия

Нантската катедрала „Свети Петър и Павел“ (на френски: Cathédrale Saint-Pierre-et-Saint-Paul de Nantes; на бретонски: Iliz-Veur Sant-Pêr-ha-Sant-Paol Naoned) е католическа църква в град Нант, Франция. Тя е катедралната църква на Нантската епархия. Сградата е в готически стил и строителството ѝ продължава от 1434 до 1891 година.[1]


Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Съвременната катедрала започва да се строи през XV век от Гийом дьо Дамартен и Матюрен Роде под ръководството на Жан V, херцог на Бретан. Този строеж е призван да потвърди легитимността на Жан V след Войната за бретанското наследство. На 14 април 1434 година епископ Жан дьо Малестроа слага основополагащия камък на катедралата.

Височина на сградата — 63 метра, дължина на нефа — 103 метра, височина на нефа под сводовете — 37,5 метра.

Катедралата има пет портала, дъгите са богато украсени.

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Надгробни статуи на Франсоа ІІ и Маргарита дьо Фоа

Гробът на Франсоа[редактиране | редактиране на кода]

В катедралата са погребани родителите на Ана Бретанска — Франсоа ІІ и Маргарита дьо Фоа. Тяхното двойно надгробие е украсено с алегорични фигури — един от шедьоврите на френската скулптура (автори Мишел Коломб и Жан Переал). Четирите статуи са алегория на кардиналните добродетели и стоят в ъглите около надгробната статуя на херцог Франсоа ІІ Бретонски и херцогинята.

Статуята Сила е представена като воин в броня и шлем, защото това е мъжествена добродетел. В иконографията на тази добродетел, тя често се изобразява облегната на колона или кула [2]. Тя унищожава дракона от кулата, където се е загнездил и поради това символизира морална сила, която побеждава изкушението. Изражението на лицето отразява някаква болка, сякаш усилието за измъкване на дракона (злото) от кулата (вътрешността на Доброто) не е направено, без вътрешна борба [3]. Тя напомня ролята на християнския рицар в защитата на вярата.

Статуята Умереност се представя хванала в дясната си ръка конски камшик, символ на разумния път: това е пътя на всички. В лявата ръка има часовник, който символизира времето и че е важно да се спазват правилата и потискат страстите [4]. Тя също така е символ на мярката за време, което не трябва да се пропилява в суета; времето измерва всичко, за да се избегне излишното. Тя припомня, че херцогът трябва да намери правилния баланс, да балансира. Нейното почти монашеско облекло изразява отказа от изкушенията на плътта, които само водят до изтощение.

Статуята Справедливост в лявата ръка държи книга, която представлява закона,сякаш изсечена от скала, представляваща справедливост. В дясната си ръка тя държи меч, но деликатно го покрива с част от шала си: „Предоставянето на справедливост, не трябва да е грозно“ [5]. Мечът е видимо тежък, защото наказва според тежестта на престъплението и теглото на аргументите и на двете страни. Статуята носи корона като се припомня, че херцогът упражнява ролята на съдия и арбитър [6] .

Статуята Благоразумие в дясната ръка държи компас, символ на посоката на всяко действие, а в лявата ръка - огледало, отражение на всички мисловни и емоционални съвети, фигурата има две лица [7]: на мъж с брада, който е човек с опит и който познава миналото; от другата страна млада жена. Благоразумието не може без опит. В огледалото е истината: тя вижда образа на своите слабости и знае, пътя за по-добро и правилно поведение. В краката и има е змия: "Бъдете разумни като змиите" (Матей 10:16) [8] .

Кенотаф на Ламорисиер[редактиране | редактиране на кода]

Кристоф Луи Леон Жюшо де Ламорисиер е бретонец; френки дивизионен генерал (1843) и политически деятел; военен министър (1848). Кенотафът му се намира в другата част на трансепта.[9]

Мощи на блажена Франсоаз[редактиране | редактиране на кода]

Мощи (глава) на блажена Франсоаз д'Амбоаз, херцогиня на Бретан

Народното почитане на Франсоаз д'Амбоаз е подтвърдено от папа Пий IX 10 юли 1863 година. Нейните свети мощи са унищожени по време на Френската революция, като е съхранена само главата, която се пази в катедралата в Нант. Литургичвата памет се извършва на 4 ноември.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

  • На 26 октомври 1440 година, тук преди екзекуцията се покайва маршалът на Франция Жил дьо Ре, влезъл в историята като Синята брада.
  • През главният портал на катедралата влиза крал Анри IV Бурбон, пристигнал в града, за да подпише знаменития за Франция Нантски едикт през 1598 година.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Marie-Christine Bocquet. La cathédrale de Nantes. Patrimoine des Têtes en l'air, 2010.
  2. « Les belles vertus de Sainte-Avoye »
  3. Panneau de présentation du monument sur site.
  4. Panneau de présentation du monument sur site
  5. Panneau de présentation du monument sur site
  6. Selon Eusèbe Girault de Saint-Fargeau, cette statue est une représentation d'Anne de Bretagne, « sous le costume et sous les attributs de reine et de duchesse, avec la couronne fleurdelisée et fleuronnée sur la tête » (Girault de Saint-Fargeau 1829, p. 103).
  7. Panneau de présentation du monument sur site.
  8. Panneau de présentation du monument sur site
  9. Antoinette Le Normand-Romain, « Le Monument au général de Lamoricière », dans Jean Bouteiller, Hervé Chouinard, Marcel Launay et Michel Leroy (dir.) et al., Nantes, La Nuée Bleue/DNA, coll. « La Grâce d'une Cathédrale », 2013, 393 p. (ISBN 978-2-8099-1073-5, présentation en ligne [archive]), p. 247 à 249.