Свети Прокопий (Лилянце)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Прокопий“
Храм св. Прокопија
Relief map of Serbia.png
42.4253° с. ш. 21.8011° и. д.
„Свети Прокопий“
Местоположение в Сърбия
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Населено място Лилянце
Вероизповедание Сръбска православна църква
Епархия Вранска
Архиерейско наместничество Прешевско
Тип на сградата еднокорабен храм
Време на изграждане 1889 г.
Съвременен статут действащ храм

„Свети великомъченик Прокопий“ (на сръбски: Храм св. великомученика Прокопија) е възрожденска православна църква във вранското село Лилянце, югоизточната част на Сърбия. Част е от Вранската епархия на Сръбската православна църква.[1]

Църквата е разположена югозападно от селото. Според местната легенда тук се е намирал манастир, разрушен от турците.[1] Църквата е обновена в 1889 година според данни на Йован Хадживасилевич.[1][2] Според надписа на западната фасада днешната църква е издигнат в 1905 година и ремонтирана в 1928 година: „ЗИДАНА 1905 ПОП 1928 мај ДИНА и АНЂЕЛ“. Обновяване на храма има и в 1998 година. В архитектурно отношение църквата е еднокорабен храм.[1]

Иконостасните икони са от 1905 година, дело на дебърския майстор Кръстьо Аврамов, който се е подписал на престолната икона на Иисус Христос. Дело на Кръстьо Аврамов са и стенописите в храма. Над западния вход има стенопис на Свети Прокопий, датиран в долния ъгъл 1905 година. Над изображението има кръст, а в полето, рамкиращо стенописа два шестолистни цвята. На престолната икона на Света Богородица има дарителски надпис от 1910 година. Иконата на Свети Архангел Михаил е дело на Петър Зограф. Иконостасните икони са 48. По време на българската окупация дарителските надписи върху тях са заличени с бяла боя.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Храм св. великомученика Прокопија. // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
  2. Хаџи Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања II. Београд, 1913. с. 372.
     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия          Портал „Македония“         Портал „Македония