Свети Прохор Пчински (манастир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Свети Прохор Пчински“
Манастир Преподобни Прохор Пчињски
Prohor Pčinjski, entrance gate, 2009.jpg
Общ изглед
Местоположение в Пчински окръг
Вид на храмаправославен манастир
СтранаFlag of Serbia.svg Сърбия
ВероизповеданиеСръбска православна църква
ЕпархияВранска
ИзгражданеXI век
Статутдействащ
„Свети Прохор Пчински“ в Общомедия

Пчинският манастир „Свети преподобни Прохор Пчински“ (на сръбски: Манастир Преподобни Прохор Пчињски) е средновековен православен манастир в Пчински окръг, Южна Сърбия.

Подчинен е на Вранската епархия на Сръбската православна църква[1].

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е разположен е в подножието на планината Козяк, на река Пчиня, в близост до село Старац, на 3 km от границата със Северна Македония и на 30 km южно от Враня[1].

„Eвангелист Марко“, миниатюра от Пчинското евангелие, изписано в манастира през XVI – XVII век

История[редактиране | редактиране на кода]

Според житието на Свети Прохор Пчински манастирът е основан в негова чест от византийския император Роман IV Диоген (1068 - 1071), тъй като светецът му предрекъл, че ще получи императорската корона[1]. По-късно е обновен от крал Стефан II Милутин. През 1489 година църквата му е зографисана наново.

Има сведения за функционирането на манастира през XVII и XVIII век, но през 1817 година е ограбен от албанци и турци и запада[2].

През следващите години Пчинският манастир е управляван от свещеници и видни граждани на близкия град Враня. През 1841 година манастирът изгаря при пожар, заедно с пазена в него реликва, ръка на свети Прохор Пчински. В средата на века са построени нови манастирски сгради, през 1870 година известният иконописец Дичо Зограф преработва част от стенописите в църквата, а през 1899 година тя е разширена и зографисана. През същия период в манастира пребивават постоянно само по няколко монаси[2].

На 2 август 1944 година в манастира се провежда първото заседание на АСНОМ, чиито решения конституират „македонския език“. След Втората Световна е предаден на НР Сърбия заедно с близките погранични села от генералният секретар на МКП Лазар Колишевски.[3] По повод предаването на манастира на Сърбия на 29 юли 1955 - та година Ватиканската Международна Католическа телеграфна агенция го нарича "стар български манастир", и свързва това и последвалото прогонване на монасите от него с враждебността на Югославският режим към Македонските Българи, и че създаването с декрет на "македонска нация", на изкуственото създаване на "македонски език" и радикалното унищожаване на Македонското българско минало целят осигуряване на хегемонията на Белград на Балканите, и заявява, че всичко Българско или напомнящо за някакво бъларско минало на областта се унищожава.[4]Когато на 2 август 1990 година тълпи от цялата СР Македония се стичат в манастира за отбелязване на македонският национален празник Илинден, намират манастира блокиран от Великосръбски шовинистични формирования, предвождани от Воислав Шешел и сръбската милиция, нападнали гражданите с тояги и електрически палки, в резултат на което са ранени над 400 души, сред които и жени, деца и старци, като повод за побоите са били и изпълняване на македонски народни песни,[5] а в Македония възникват противосръбски настроения, изиграли немалка роля в отделянето й от Югославия на следващата година.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Манастир Преподобни Прохор Пчињски. // Епархија Врањска. Посетен на 22 декември 2017. Архив на оригинала от 2016-08-15 в Wayback Machine.
  2. а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 466 – 468.
  3. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 456-457.
  4. Ватикан и борбата за слобода на Македонија
  5. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 457-458.
  6. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 458-459.