Свети Спас (Кучевище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Спас“
„Свети Спас“
Село Кучевиште, Sкопско (6).JPG
общ изглед
Skopje OSM.svg
42.1122° с. ш. 21.4169° и. д.
„Свети Спас“
Местоположение в Скопие
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Кучевище
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Скопска
Време на изграждане XIV век
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Спас“ в Общомедия

„Въведение на Пресвета Богородица“, наричана „Свети Спас“ (на македонска литературна норма: „Воведение на Пресвета Богородица“, „Свети Спас“), е православна църква в село Кучевище, Северна Македония. В миналото е част от Охридската архиепископия, след това от Българската екзархия, а днес – от Скопската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1]

История и архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е комбинация от няколко сгради и има стенописи от три периода – от XIV до XVIII век. Първоначалната сграда е построена и зографисана между 1321 и 1331 година със средствата на братята Радослав, Асен и Владимир, представители на местен феодален род.

Предполага се също, че около 1330 година ктитор на църквата е Михаил Асен (починал след 1345 година), първороден син на Иван II Асен и внук на Мицо, който по време на въстанието на Ивайло дори става български цар под името Иван III Асен (1279-1280).

До 1337 година към западната фасада на църквата е изградено още едно здание, вероятно гробница, също зографисано. Според надписите ктитори на тази пристройка са войводата Деян и войводица Владислава и четирите им деца (четат се имената Йоан и Димитър). (Около 1346/47 – 1354/55 година Деян изглежда се жени повторно за сестрата на цар Стефан Душан - Теодора, поради което сръбският цар го нарича в Архилевицката грамота „брат на царството ми“ и го удостоява със севастократорска титла.)[2][3][4]

На иконостаса има няколко икони от XIX век, между които особено внимание заслужава изображението на Архангел Михаил, който взима душата на богатия, на вратата на протезиса, едно от най-ранните дела на Дичо Зограф, работено в 1845 година.[1][5] Запазени са и по-малки празнични икони, които не са подписани: Рождество Христово, Кръщене Христово, Влизане в Ерусалим и Свети Петър, за които без съмнение може да се твърди, че са дела на Дичо Зограф. Те днес се пазят в протезиса. Останалите икони на Дичо Зограф изгарят при пожар в църквата в 1983 година.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Црква Свети Спас, с. Кучевиште. // Macedonium. Посетен на 4 април 2014 г.
  2. П. Миљковић-Пепек. Црквата Св. Спас во с. Кучевиште, Скопско. – В: Споменици, Т. I, с. 417—418
  3. В. Ђурић. Византијске фреске у Југославији, Београд, 1980, с. 55—56, 206, бел. 58
  4. Ив. Ђорђвић. Сликарство XIV века у цркви Св. Спаса у село Кучевишту. – ЗЛУ, 17, 1981, с. 79 и сл.
  5. а б Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион. // Премин Портал. Посетен на 23 март 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония