Свети Стефан (Виена)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Стефан.

Свети Стефан
Stephansdom
Wien - Stephansdom.JPG
Austria relief location map.jpg
48.2083° с. ш. 16.3728° и. д.
Свети Стефан
Местоположение в Австрия
Вид на храма катедрала
Страна Австрия Австрия
Населено място Виена
Вероизповедание католицизъм
Тип на сградата катедрала
Архитектурен стил готика
Време на изграждане 13591511
Реликви мощите на Свети Валентин, черепите на св.св. Козма и Дамян
Сайт http://www.stephansdom.at
Свети Стефан в Общомедия

Свети Стефан (на немски: Stephansdom) е католическа катедрала в центъра на Виена. Тя е един от символите на Австрия и е сред най-големите забележителности на австрийската столица.

Издигната е върху останките на две по-ранно съществуващи църкви през периода 1137 – 1147 г. Сегашният си готически стил придобива към 1511 г.

Катедралата пострадва сериозно при пожар избухнал на 11 април 1945 г. вследствие на запалените съседни магазини, разграбвани от местни мародери. Храмът е възстановен напълно през 1952 г. Издигната е в романски и готически стил. Височината на южната кула (строена между 1368 и 1433 г.) е 136,44 м, а на северната – 68,3 м. При Хабсбургите никоя друга църква в Австроунгарската империя няма право да бъде по-висока.

По време на Обсадата на Виена от турците през 1529 г. южната кула служи като главен наблюдателен център и щаб, ръководещ отбраната на града. Дължината на катедралата е 198,20 м, а ширината – 62 м.

Покривът на катедралата, дълъг 111 м, е богато украсен с 230 хил. цветни керемиди. На северната му страна са изобразени гербовете на Виена и на Австрия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Разширение на катедралата през в XII–XV в.:
Романски кули и портал, 1230–1245
Втора църква, 1263
Албертов хор, 1304–1340
Престройка при Рудолф IV, 1359
  • През 1137 г. маркграф Леополд IV Щедри съвместно с Регинмар, епископ на Пасау, полагат основите на първата църква. Тя е завършена като постройка през 1147 г. в романски стил. През 1230–1245 г. е разширена от запад. От тези времена е съхранена западната (романска) стена на църквата с портала и двете кули, по-късно престроени в готически стил. През 1258 година първата църква изгаря.
  • През 1263 г. на нейно място е построена втората църква, също в романски стил; денят на освещаването на църквата е 23 април, празнува се в този ден.
  • През 1304–1340 г., при Алберт I и Алберт II, към църквата от изток са пристроени тринефен Албертов хор, „погълнал“ трансепта на втората църква и съхранил се до сега; строителните работи са завършени след 77 години след освещаване на втората църква. Северният неф е посветен на Дева Мария, средният на „Св. Стефан и Вси светии“, южният – на Дванадесетте апостоли.
  • На 7 април 1359 г. Рудолф IV Австрийски полага на мястото на съвременната южна кула първия камък на новата, готическа църква. По плановете на архитектите през XIV век, стените на новата църква следва да се строят отстрани самостоятелно от съществуващата църква и едва след това да се свържат със стените на старата (това става едва през 1430 година). Албертовите хорове са достатъчно широки и затова са съхранени. През 1433 г. е завършена южната кула, а за довършването на свода на новата църква са необходими почти 30 години (1446–1474). Северната кула е започната през 1450 г., като е довършена като постройка през 1511 г., но остава недостроена.

Реликви[редактиране | редактиране на кода]

Печка икона[редактиране | редактиране на кода]

Печката икона на Дева Мария

През 1676 г. унгарецът Ласло Шигри поръчва за село Печ, икона на Богородица в памет на освобождението му от турски плен. Иконата се оказва в Печката църква и през 1696 година се прославя с чудеса.

Император Леополд I я пренася във Виена, оставяйки на селяните копие. Тъй като копието също се счита чудотворно, Печ става място за поклонение и е преименуван на „Марияпеч“. До 1945 г. иконата виси при главния олтар, сега се намира в югозападния ъгъл, до главния портал.

Камбани[редактиране | редактиране на кода]

Wien Stephansdom Pummerin.jpg

В камбанарията има двадесет и три камбани, 20 от тях се използват и всяка има своя роля. Голямата камбана на северната кула наречена „Нов Пумерин“, с тегло 21 383 кг. е отлята през 1951 г. в Санкт Флориан и поставена през 1957 г. на мястото на Стария Пумерин, отлят през 1711 г. и унищожен през 1945 г. Камбаната „Пумерин“ звъни единадесет пъти в годината, по време на Велики празници:

  • Два пъти през католическия празник на Тялото и Кръвта Христови
  • В деня на освещаването на катедралата (23 април)
  • В Новогодишната нощ
  • Най-продължителният, десетминутен звън, отбелязва смъртта и интронизацията на папата или Виенския архиепископ.[1][2] Тя е втората по големина камбана в Европа (след тази в Кьолнската катедрала).

За ежедневния камбанен звън се използват 11-те камбани от Южната кула, с тегло от 35 до 5700 кг. От тях четири се използват преди началото на ежедневната меса като числото им се увеличава до десет през празнични дни и до единадесет - ако служи лично архиепископът. Има специална камбана за заупокойна служба. Часовете се отбелязват от две исторически камбани (отлети 1449 и 1772 година), преживяли пожара в южната кула.

Катедра[редактиране | редактиране на кода]

Катедра

Релефната катедра от XV век се приписва на Николаус Герхард. За естествено усилване на звука от катедрата, тя е прислонена към колоната в центъра на главния неф. Тя е украсена със статуи на четирите учители на западната църква – Августин, Амвросий Медиолански, Йероним Стридонски, Григорий Велики. Перилата на стълбата, водещи към катедрата, са украсени с фантастични орнаменти от жаби и гущери – алегория на борбата на доброто и злото. Под стълбата има малък скулптурен портрет на „Гледащия от прозореца“ – това е автопортрет на скулптора.

Капела на св. Валентин[редактиране | редактиране на кода]

В катедралата са обособени шест капели. В реликвария на св. Валентин, датиран към 1440 г. и разположен в горната част на романската кула в дясно от портала, до 1933 г. се пазят главните реликви на храма. През 1933 г. част от тях е преместена в музея при катедралата.

Сега в капелата се пазят мощите на Свети Валентин, черепите на св.св. Козма и Дамян и част от покривката, стояла на масата при Тайната вечеря.[3]

Гробници[редактиране | редактиране на кода]

В наоса на катедрала са погребани[редактиране | редактиране на кода]

кенотаф на Рудолф IV и Катарина Бохемска
Криптата към 1758 г.
План на катакомбите, ок. 1880 г.)

В херцогската крипта – 72 члена на династията Хабсбурги[редактиране | редактиране на кода]

  • Фридрих Красивия (1289 – 13 януари 1330), 12-ти херцог на Австрия и Щирия, крал на Германия
  • Херцогиня Елизабет (1317 – 23 октомври 1336) - дъщеря на Фридрих Красивия
  • Фридрих III, херцог на Австрия (31 март 1347 – 10 декември 1362)
  • Рудолф IV, ерцхерцог на Австрия (1 ноември 1339 – 27 юли 1365)
  • Ерцхерцогиня Катарина (1342 – 10 януари 1381) - дъщеря на херцог Албрехт II
  • Катарина Люксембургска (1342 – 26 април 1395) – (съпруга на Рудолф IV) и дъщеря на император Карл IV
  • Албрехт III, ерцхерцог на Австрия (9 септември 1348 – 29 август 1395)
  • Албрехт IV, ерцхерцог на Австрия (21 септември 1377 – 14 септември 1404)
  • Йоана София Баварска (1373 – 15 ноември 1410) – съпруга на Албрехт IV
  • Беатрикс фон Золерн (1362 – 10 юни 1414) – съпруга на Албрехт III
  • Ерцхерцог Георг (16 февруари 1435 – 16 февруари 1435) – син на крал Алберт II
  • Вилхелм, ерцхерцог на Австрия (1370 – 15 юли 1406)
  • Леополд IV Дебели – ерцхерцог на Австрия (1371 – 3 юни 1411)
  • Албрехт (28 март 1551 – 25 юни 1552) – син на император Максимилиан II
  • Елизабет Австрийска (1554 – 1592), кралица на Франция (5 юни 1554 – 22 януари 1592) – съпруга на крал Шарл IX на Франция
  • неназован принц (20 януари 1557) – син на император Максимилиан II
  • Ерцхерцогиня Мария (19 февруари 1564 – 26 март 1564) – дъщеря на император Максимилиан II
  • Елеонора Гонзага, немска императрица (23 септември 1598 – 27 юни 1655) – втора съпруга на император Фердинанд II) (Австрия)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]