Свети Стефан (Виена)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Стефан
Stephansdom
Wien - Stephansdom.JPG
Austria relief location map.jpg
48.2083° с. ш. 16.3728° и. д.
Свети Стефан
Вид на храма катедрала
Страна Flag of Austria.svg Австрия
Населено място Виена
Вероизповедание католицизъм
Тип на сградата катедрала
Архитектурен стил готика
Време на изграждане 13591511
Реликви мощите на Свети Валентин, черепите на „св.св. Козма и Дамян“
Сайт http://www.stephansdom.at
Свети Стефан в Общомедия

Свети Стефан (на немски: Stephansdom) е католическа катедрала в центъра на Виена. Тя е един от символите на Австрия и е сред най-големите забележителности на австрийската столица.

Издигната е върху останките на 2 по-ранно съществуващи църкви в периода 1137 - 1147 г. Сегашният си готически стил придобива към 1511 г.

Катедралата пострадва сериозно при пожар избухнал на 11 април 1945 г. вследствие на запалените съседни магазини, разграбвани от местни мародери. Храмът е възстановен напълно през 1952 г. Издигната е в романски и готически стил. Височината на южната кула (строена между 1368 и 1433) е 136,44 м, а на северната – 68,3 м. При Хабсбургите никоя друга църква в Австроунгарската империя няма право да бъде по-висока.

По време на Обсадата на Виена от турците през 1529 г. южната кула служи като главен наблюдателен център и щаб, ръководещ отбраната на града. Дължината на катедралата е 198,20 м, а ширината – 62 м.

Покривът на катедралата, дълъг 111 м, е богато украсен с 230 хил. цветни керемиди. На северната му страна са изобразени гербовете на Виена и на Австрия.

Реликви[редактиране | редактиране на кода]

Печка икона[редактиране | редактиране на кода]

Печката икона на дева Мария

През 1676 унгарецът Ласло Шигри поръчва за село Печ, икона на Богородица в памет на освобождението му от турски плен. Иконата се оказва в Печката църква и през 1696 година се прославя с чудеса.

Император Леополд I я пренася във Виена, оставяйки на селяните копие. Тъй като копието също се счита чудотворно, Печ става място за поклонничество и е преименуван в „Марияпеч“. До 1945 иконата виси при главния олтар, сега се намира в юго-западния ъгъл, до главния портал.

Камбани[редактиране | редактиране на кода]

В камбанарията има двадесет и три камбани, 20 от тях се използват, и всяка има своя роля. Голямата камбана на северната кула наречена „Нов Пумерин“, с тегло 21 383 кг. е отлята през 1951 в Санкт Флориан и поставена през 1957 година на мястото на Стария Пумерин, отлят през 1711 година и унищожен през 1945 година. Камбаната „Пумерин“ звъни единадесет пъти в годината — по време на Велики празници:

  • Два пъти през католическия празник на Тялото и Кръвта Христови;
  • В деня на освещаването на катедралата (23 април);
  • В Новогодишната нощ;
  • Най-продължителният, десетминутен звън, отбелязва смъртта и интронизацията на папата или Виенския архиепископ.[1][2] Тя е втората по големина камбана в Европа (след тази в Кьолнската катедрала).

За ежедневния камбанен звън се използват 11-те камбани от Южната кула, с тегло от 35 до 5 700 кг. От тях четири се използват преди началото на ежедневната меса; като числото им се увеличава до десет през празнични дни; и до единадесет - ако служи сам архиепископът. Има специална камбана за заупокойна служба. Часовете се отбелязват от две исторически камбани (отлети 1449 и 1772 година), преживяли пожара в южната кула.

Катедра[редактиране | редактиране на кода]

Катедра

Релефната катедра от XV век се приписва на Николаус Герхард. За естествено усилване на звука от катедрата, тя е прислонена към колоната в центъра на главния неф. Тя е украсена със статуи на четирите учители на западната църква — Августин , Амвросий Медиолански, Йероним Стридонски, Григорий Велики. Перилата на стълбата, водещи към катедрата, са украсени с фантастични орнаменти от жаби и гущери - алегория на борбата на доброто и злото. Под стълбата има малък скулптурен портрет на „гледащ от прозореца“ - това е автопортрет на скулптура.

Капела на Св. Валентин[редактиране | редактиране на кода]

В катедралата са обособени шест капели. В реликварият на „Св. Валентин“, датиран към 1440 година и разположен в горната част на „романската“ кула в дясно от портала, до 1933 година се пазят главните реликви на храма. През 1933 година част от тях е преместена в музея при катедралата.

Сега в капелата се пазят мощите на Свети Валентин, черепите на „св.св. Козма и Дамян“; и част от покривката, стояла на масата при Тайната Вечеря.[3]

Гробници[редактиране | редактиране на кода]

В самата катедрала са погребани:

Разширение на катедралата през в XII—XV в.:
Романски кули и портал, 1230—1245
Втора църква , 1263
Албертов хор, 1304—1340
Престройка при Рудолф IV, 1359
  1. Нем.: Официален сайт на катедралата. Често задавани въпроси
  2. Нем.: Официален сайт на катедралата. Пумерин
  3. Нем.: Официален сайт. Реликварий.