Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)

„Свети Четиридесет мъченици“
	„Свети Четиридесет мъченици“
	Координати: 43°05′03.99″ с. ш. 25°39′00″ и. д. / 43.084444° с. ш. 25.65° и. д. Местоположение във Велико Търново
Вид на храма	православна църква
Страна	България
Населено място	Велико Търново
Религия	Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия	Великотърновска
Архиерейско наместничество	Великотърновско
Тип на сградата	триапсидна, трикорабна базилика
Архитектурен стил	византийски
Изграждане	1230 г.
Статут	недействащ храм, паметник на културата
Състояние	реставрирана
Сайт	www.st40martyrs.org
	„Свети Четиридесет мъченици“ в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети четиридесет мъченици.

„Свети Четиридесет мъченици“ е българска православна църква, известен паметник на Търновската художествена школа. Намира се в подножието на крепостта Царевец във Велико Търново. Храмът е паметник на културата и е тясно свързан с историята на България.

История, архитектурни и художествени особености[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е най-известният средновековен български паметник във Велико Търново. Построена е и стенописана по времето на българския цар Иван Асен II върху по-малка църква вероятно посветена на Богородица, в чест на голямата му победа в Битката при Клокотница на 9 март 1230 г. (деня на Свети 40 севастийски мъченици) над епирския деспот Теодор Комнин. През XIII – XIV век е главна църква на манастира „Великата лавра“. Църква носеща името на светците войни е издигната от българския цар и на хълма Малкия Хасара до днешното село Сталево, Хасковско, откъдето според преданието той ръководи сражението. Селото, подобно на старопрестолния град, празнува своя църковен празник в деня на Светите 40 мъченици. На върха на Малкия Хасара в местността „Черковището“ стар оброчен камък с кръст бележи мястото на някогашната крепостна църква. На този ден по стар обичай хората се изкачват на Голям Хасар и хвърлят камък в посока Клокотница изричайки думите: „Трижде анатема кир Теодор Комнине!“

Църквата в Търново се състои от следните части:

продълговата базилика с 6 колони, поставени в 2 реда, 3 полукръгли апсиди и тесен притвор от запад; и
пристройка – костница, мавзолей, построена по-късно към западната ѝ страна.
две галерии, построени от юг и от север

Съхранените части от църквата дават възможност да се установи първоначалната и архитектурна концепция. Тя е била 3-апсидна правоъгълна сграда (14,65 х 11,7 м).

Църквата е силно разрушена при земетресението от 1327 г. Възстановена е през първата половина на XIV век, като впоследствие е преустройвана и достроявана.

Достигналата до наши дни живопис е от северната половина на западната страна на притвора. От запазените стенописи интерес представляват „Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан“ (над входа) и „Св. Анна Млекопитателница“ (над входа от притвора в църквата). Върху останалото пространство на западната стена на притвора са представени отделни композиции – картинен календар, от който са запазени 4 реда за месеците май, август, ноември. Запазените стенописи най-вероятно са от втората половина на XIII век.

В годините на османското господство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. С превръщането ѝ в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. През 1853 г. претърпява промени и самата постройка.

В църквата „Свети Четиридесет мъченици“ се намират едни от най-значителните старобългарски епиграфски паметници – Омуртаговата, Асеновата и граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум.

Надписът на Асеновата колона е посветен на голямата победа на българите от 1230 г. при Клокотница. Изписана е в 13 реда на български език:

„В лето 6738 (1230) индикт III, аз Иван Асен в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с по-мощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин до Драч, превзех, гръцка, още арбанашка и сръбска, а пък градовете, които се намираха около Цариград и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си, като бог заповяда, понеже без него нито дело, нито слово се извършва. Нему слава навеки. Амин.“

Пръв снема препис от Асеновата колона д-р Христо Даскалов през 1858 г. Точно копие от надписа още същата година той дава на Георги Раковски и изпраща на А. Хилфердинг, на руския славист Срезневски и на проф. О. М. Бодянски, който като него го публикува през следващата 1859 г. През 1860 г. надписа публикува и Г. С. Раковски.

Срещу Асеновата колона е Омуртаговата със следния надпис:

„Кан ювиги Омуртаг, направих преславен дом на Дунава и като измериш (разстоянието) между двата всеславни дома, направих на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Споменатата пък могила е всеславна и като измериха земята, направих тези писмена. Човекът дори и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разгледа тези (писмена), да си спомни този, който ги е направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, кан ювиги. Дано бог да му даде да преживее сто години“.

Колоната от крепостта Родосто е обърната наопаки и затова надписът се намира на долния и край. Той гласи: „+ Крепост Родосто“.

Събирането на тези колони с надписи за събития от различно време (Първата и Втората българска държава) има за цел да подчертае по категоричен начин приемствеността на българските държавнически традиции.

На 18 май 1888 г. в тази църква е извършено бракосъчетанието на министър-председателя на България Стефан Стамболов с Поликсени Костаки-Станчова от Свищов. След като годежът е направен в Свищов, гостите пристигат с 40 файтона в търновската светиня, където е извършен църковният ритуал.

На 22 септември 1908 г. в същата църква княз Фердинанд I обявява Независимостта на България.

В църквата са погребани цар Калоян, цариците Анна Мария и Ирина, Свети Сава Сръбски, както и много други членове на царското семейство и българската аристокрация. Тленните останки на Калоян са тържествено препогребани в църквата на 19 април 2007 г. – 800 г. след неговата смърт.

Църквата е обявена за народна старина (ДВ, бр. 69/1927), архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр. 102/1964) и художествен паметник на културата с национално значение (декл. писмо № 2586/05.07.1979).

Църквата носи името на „Свети Четиридесет мъченици Севастийски“. Православната църква чества деня на светците на 9 март.

Проучване и реставрация[редактиране | редактиране на кода]

Първите опити за проникване в „Теке джамиси“ се отнасят към 1850-те години (д-р Берон – 1857, и д-р Хр. Даскалов – 1858). След Освобождението започват и първите археологически разкопки (1906 и 1914).

Пръстен-печат на Цар Калоян. Експонат на НИМ

СисСофия, бул. Ген. Данаил Николаев 18темните археологически проучвания започват през 1969 г. Извънредно голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато воинско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен-печат, тежащ 61,1 гр, на който има хералдично изображение на барс и надпис в негатив „Калоянов пръстен“. Със същия хералдичен знак през 1981 г. е открит и печат – неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при Асеновци.

Проучването на манастирския комплекс „Великата лавра“ е завършено. Изяснена е сложната укрепителна система на средновековния град. Определена е последователността на строежите, които започват от XI в. Получен е нов материал в подкрепа на тезата за пръстена на цар Калоян – намерени са много латински имитативи и е открит цял некропол, свързан с манастира, който е строен преди Иван Асен II.

Църквата в днешния си вид е резултат на преустройство и строителство на нови части към нея – притвор, екзонартекс и галерии, които основно са променили първоначалния ѝ вид.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Хлебаров, Т. Възобновяване на третото Българско царство и кратка история на църквата „Св. Четиридесет Мъченици“ в Търново, Печатница на Н. М. Церовски & С-ие. – Търново, 1909 г., 71 с.;
Трифонов, Юрдан. Преданието за изгорена старобългарска библиотека в Търново. Сп. БАН, 14, Клон историко-филологически и философско-обществен, 1917, № 8, с. 1 – 42.
Кузупов, Б. Западната пристройка към църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. МПК, 1966 г., 4, 1 – 9;
Вълов, В. Новите разкопки на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. Археология, 1974 г., 2, с. 37 – 54;
Баров, Здр. Разкриване на стенописни фрагменти в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. МПК, 2 – 3, 1974 г., с. 99 – 101;
Мавродинова, Лиляна. Стенописите на църквата св. Четиридесет Мъченици във Велико Търново. София, изд. Български художник, 1977 г., 120 с.;
Теофилов, Теофил. Архитектурни проблеми на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново – В: Велико Търново и великотърновския край през вековете., Велико Търново, 1983 г., с. 127;.
Попов, А., Иван-Асеновият манастир „Великата лавра“ в Търново. – В: Културата на Средновековния Търнов. С., 1985 г., с. 17 – 25;
Пенкова, Б. Към идейно-съдържателния контекст на стенописите от църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. – Старобългаристика, 19, 1995, № 4, 75 – 93
Дерменджиев, Евгени. За едно неизвестно преустройство на западната пристройка на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново. Изв. РИМ – Велико Търново/ 14, 1999, с. 115 – 129;
Дерменджиев, Евгени. Царските гробници в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търновград. Минало, IX, 2002, 4, с. 24 – 39;
Дерменджиев, Евгени. Новооткрита гробница в царската църква „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. Изв. РИМ – Велико Търново/ 20, 2005, с. 186 – 193: с ил.
Теофилов, Теофил. Западната пристройка на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново – възможности за тълкуване и периодизация. Изв. РИМ – Велико Търново/14, 1999, с. 130 – 139: с ил.
Тотев, Константин и др. История на проучването на некропола на търновската църква „Св. Четиридесет мъченици“ / Константин Тотев, Иван Чокоев. Изв. РИМ – Велико Търново/11, 1996, с. 165 – 174: с ил.;
Колева, Цветана. История на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ от Освобождението до 1945 г. Изв. РИМ – Велико Търново/ 17 – 18, 2002, с. 43 – 62: с ил.;
Долмова, Мария. Накитите от погребенията в манастира „Великата лавра“ и църквата „Св. Четиридесет мъченици“. Изв. РИМ – Велико Търново/ 14, 1999, с. 140 – 150: с ил.
Косева, Диана. Нов фрагмент от живописта в диаконикона на църквата „Св. Четиридесет мъченици“, открит през 2001 г. Изв. РИМ – Велико Търново/ 17 – 18, 2002, с. 341 – 346: с ил.
Косева, Диана и др. Стенописите от наоса и притвора на търновската църква „Св. Четиридесет мъченици“ в светлината на последните проучвания. Изв. РИМ – Велико Търново/ 14, 1999, с. 200 – 229: с ил.;
Тотев, К. Царската църква „Св. Четиридесет мъченици“ и манастирът Великата лавра в Търновград, Археология, 2001 г., 1 – 2, с. 30 – 44;
Теофилов, Теофил – Църквата „Св. Четиридесет мъченици“ и манастирът „Великата лавра“ в християнското храмово строителство на Търново /сборник статии/, изд. МВВИ, 2007 г.;
Димова, Виолета. Църквите в България през XIII – XIV век, София, изд. Агато, 2008 г., с. 193 – 200;
Будаи, Т. "Кога се дигне „Св. 40 мъченици“, ке се дигне и България : Църквата „Св. 40 мъченици“ на Хасара при с. Сталево – ключ към величието на България. София, 2022 г., с. 78;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]