Светлана Куюмджиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Светлана Куюмджиева
български музиковед
Родена
Светлана Емилова Куюмджиева
1 август 1949 г. (74 г.)

Учила вНационална музикална академия
РаботилаИнститут за изследване на изкуствата

Светлана Емилова Георгиева-Куюмджиева е български учен, музиковед, член-кореспондент на Българската академия на науките (2012).[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 1 август 1949 г. в София. През 1968 г. завършва Националното музикално училище в София. През 1972 г. завършва музикална педагогика и пиано в Националната музикална академия в София. През 1986 г. специализира стара музика (византийска и славянска) в Института за музикознание на Хамбургския университет при проф. д-р Константин Флорос. От 1973 г. е на работа в Института за музикознание при Българската академия на науките. През 1981 г. защитава докторска дисертация на тема „Рилската певческа школа през Възраждането (опит за определяне мястото, ролята и значението на дейността ѝ през I половина на XIX в. в историята на българската музикална култура)“. От 1991 г. е старши научен сътрудник II ст., а от 2000 г. е старши научен сътрудник I ст. (доцент). От 1996 г. е доктор по изкуствознание след защитен дисертационен труд на тема „Възвателни стихове в балканската православна музика (по ръкописи от XIV-началото на XIX в.)“.[2] През 2011 г. става професор по музикално и танцово изкуство.

В периода 2006 – 2012 г. ръководи сектор „Музика“ в Института за изследване на изкуствата (предишен институт за музикознание). Между юли и декември 2012 г. е заместник-председател по хуманитарни и обществени науки в БАН. През 1990 г. и 1993 г. е научен сътрудник и лектор в Центъра за средновековни славистични проучвания към Държавния университет в гр. Кълъмбъс. От 1992 до 1993 г. е научен сътрудник и лектор в Департамента за музика в Университета „Вашингтон Дюк“. Преподава стара музика в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ и в Софийския университет. Била е гост-лектор в Университета „Вашингтон Дюк“ в Северна Каролина, Държавния университет на Охайо, Института за гръцки и латински проучвания към Университета в Копенхаген, Конгресната библиотека във Вашингтон, САЩ, в Мерилендския университет в Коледж парк, щат Вирджиния, САЩ, в Музикалната академия в Белград и в Университета „Сейнт Луис“ в Сейнт Луис, САЩ.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]