Светлана Мухова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Светлана Павлова Мухова
Български краевед, иконописец и богослов
Светлана Мухова през 2022 г.
Светлана Мухова през 2022 г.

Роден
23 декември 1971 г.,

Учил в Великотърновски университет
Софийски университет
Работил в Дирекция на музеите
Къща музей „Георги Бенковски“

Уебсайт Светлана Мухова във Фексбук
Богородица с Младенеца, изписала Светлана Мухова
Танчо Шабанов (по-ниският) с друг копривщенец – вероятно Гаврил Хлътев в Цариград 1875 г.

Светлана Павлова Мухова е копривщенски краевед, иконописец и магистър по богословие и история. Живее и работи в град Копривщица. Завършва художествена гимназия в София, а след това завършва висше образование по богословие във ВТУ „Свети Свети Кирил и Методий“. Специализира история в СУ „Свети Климент Охридски“, където успешно защитава дипломна си работа „Йоаким Груев – обществено-политическа дейност до Освобождението[1]и магистърска теза „Бел-Ланкастърската система от Мадрас до Копривщица и ролята и за изграждането на новобългарското училище“.

Като уредник на Къща музей „Георги Бенковски“ Светла прави обширно проучване на живота на революционера, като издава няколко труда и негови животоописания в различни издателства.

През 2019 година има възникнала полемика за аксесоарите в облеклото на Георги Бенковски. Въпросът е дали войводата носи кьостек (верижка на часовник) или дивит (преносима мастилница). При това уточняване на оформлението на копривщенската носия и издирването на снимки за облеклото на абаджиите Светлана Мухова попада на фотос, който силно привлича вниманието и.[2]

В спомените на бунтовният Танчо Шабанов има пасажи за времето около началото на месец октомври 1875 г. По това време Танчо живее в Цариград и се среща с Бенковски близо до Руското посолство, а там на две крачки се намира фотографското ателие на Паскал Себах. Тук Светлана силно се замисля дали на новооткритата снимка не са фигурите на двамата близки си революционера.[3] Новооткритата снимка и известната на Георги Бенковски са правени в същото ателие и в схождащо си време.[2]

Направените предположения се подкрепят от използваните методи за подлепващите картони и фирмените печати на гърба на снимките, употребявани в ателието на майстора, а и годините и на други направени снимки през 1875 и 1876 г.[2]

Тези наблюдения и предположения създават някои важни въпроси за уточнение:

  • Има ли вероятност двамата мъже от новооткритата снимка да са Танчо Шабанов и Гаврил Хлътев в Цариград 1875 г.?[2]
  • На какво се дължат приликите и разликите в облеклото на по-високия от мъжете в новооткритата и тази на Георги Бенковски от известната негова снимка?[2]
  • Дали това не са двама различни клиенти на Паскал Себах, облечени еднакво, с дрехи, които са реквизит на фотографското му ателие?[2]
  • Дали това не е един и същи човек, облечен с подобни дрехи с изключение на пояса?[2]
  • Ако последното предположение е вярно, дали може да се приеме, че разликата в двете снимки се дължи на различия във външния вид заради по-дългите мустаци и коса или на промени във външния му вид, настъпили вследствие от промяна във възрастта, телесното тегло или в следствие от променени условия на живот?[2]

При тези обстоятелства Дирекцията на музеите в Копривщица се обръща за съдействие към Научноизследователския институт на МВР. В сектор „Идентификационни изследвания“ при Научноизследователския институт по криминалистика е направено заключение, че по-ниския човек на снимката действително е Танчо Шабанов. Поради известни разлики в двата образа от възприетия и предполагаемия образ на Бенковски, направената експертиза не дава категорично заключение.[2]

Паскал Себах през 1873 година на изложението във Виена печели награда. Издател на илюстрована книга за облеклото в Османската империя.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Бенковски. Мултипринт. 2002[4]
  • Известният и непознат Бенковски. Мултипринт. 2014. ISBN 9789543621507[5]
  • Бел-Ланкастърската система от Мадрас до Копривщица и ролята и за изграждането на новобългарското училище. Ефект Адвъртайзинг. 2017. ISBN 9786199079409[5]
  • Новооткрити документи за историята на една 200-годишна църква. 2018 г.[6]
  • Нови данни за дюлгерите, работили в Копривщица през XIX век. Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“. 2018 г.[7]
  • Към въпроса за образа на Бнковски в запазените негови писмени документи. Списание „Минало“, бр. 2, 2019 г.

В съавторство[редактиране | редактиране на кода]

  • Йеромонах Виктор (Тодоров), Светлана Мухова. „Неврокопски митрополит Борис“. Фондация „Свети Седмочисленици“. 2018 г. ISBN 978-954-9652-08-6. [8]
  • Иван Иванов, Светлана Мухова. „Освобождението на Копривщица и копривщенските опълченци“. Копривщица. Дирекция на музеите. 2018 г.[9]
  • Светлана Мухова, Иван Шаеков. За първото зимно преминаване на Балкана по време на Руско-турската война 1877 – 1878 година. Освобождението на Копривщица и копривщенските опълченци. Ефект Адвъртайзинг. 2018 г. ISBN 978-619-90794-2-3[10]
  • Арх. Ивелин Любенов, Светлана Мухова, Десислава Вутова. Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян, бр. 8. „По следите на една икона“. Велико Търново. Фабер, 2021.
  • Мухова, С., Мрънкова, К. Загадка в новооткритата снимка.[2] в. „За буквите“, Година XLII • Брой 60/март 2020 г., стр. 16 – 17.

Статии в пресата[редактиране | редактиране на кода]

  • „Дарени документи за един „копривщенски подвиг на човечността“ сп. „Везни“, бр. 5, 2020 г.[11]
  • Към въпроса за фотографския портрет на Васил Левски от 1870 г. Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“. 2019 г.[12]

Интервюта за Копривщица, Бенковски, Каблешков, Димчо и образованието[редактиране | редактиране на кода]

  • Среща с един от малцината художници, които рисуват в стария Копривщенски стил, Светлана Мухова.[13]Agrotv.bg. публикувано на 21 януари 2016
  • Захари Стоянов прощава на предателя на Бенковски. Bgdnes.bg. 18 април 2017
  • Историята на възрожденската просвета в Копривщица.[14] БНР публикувано на 21 юли 2017 в 14:58
  • Георги Бенковски остава в историята като най-пламенният водач на Априлското въстание.[15]M.focus-news.net. публикувано на 21 септември 2018 г.19:00
  • Войводата Георги Бенковски. [16]БНТ публикувано на 07 май 2018 г.
  • Всяка копривщенска къща носи история, но най-трогателна е срещата с поета Димчо Дебелянов в „бащината му къща“.[17]Focus-radio.net. публикувано на 3 април 2019 20:06
  • Специално за БНТ: Показват първия превод на романа „Граф Монте Кристо“, дело на Тодор Каблешков[18]БНТ публикувано на 13 април 2021 г. 7:34

Участия в научни конференции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кървавото писмо на Тодор Каблешков – „Неизвестно произведение на Захари Стоянов“ или исторически документ[19]
  • Копривщенският революционен комитет от времето на Левски. 150 години вътрешна революционна организация. Регионален исторически музей – гр. Плевен 2019 г.

Илюстратор[редактиране | редактиране на кода]

Пранчов, Стоян. Копривщица от точка зрение историческа, социална и икономическа. Печатница Единство, Пловдив. 2006. ISBN 978-954-362-019-7[20]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Knigabg.com. Известният и непознат Бенковски. Посетен на 5 февруари 2022
  2. а б в г д е ж з и к Zabukvite.org. Загадка в новооткритата снимка. Посетен на 5 февруари 2022
  3. Страшимипов, Д. История на Априлското Възстание. Т. II. с. 80
  4. Antikvarni-knigi. Георги Бенковски. Посетен на 5 февруари 2022
  5. а б M.helikon.bg. Светлана Мухова. Посетен на 5 февруари 2022
  6. Azbuki.bg. Новооткрити документи за историята на една 200-годишна църква. Посетен на 5 февруари 2022
  7. Ceeol.com. Нови данни за дюлгерите, работили в Копривщица през XIX век. Посетен на 5 февруари 2022
  8. Lestvitsa.org. Неврокопски митрополит Борис. Посетен на 5 февруари 2022
  9. Knizhen-pazar.net. Освобождението на Копривщица и копривщенските опълченци. Посетен на 5 февруари 2022
  10. Booksinprint.bg. За първото зимно преминаване на Балкана по време на Руско-турската война 1877 – 1878 година. Освобождението на Копривщица и копривщенските опълченци. Посетен на 8 февруари 2022
  11. Gramada.org. Дарени документи за един „копривщенски подвиг на човечността“. Посетен на 5 февруари 2022
  12. Ceeol.com. Към въпроса за фотографския портрет на Васил Левски от 1870 г. Посетен на 6 февруари 2022
  13. Agrotv.bg. Копривщица – животновъдство от 1 200 м. надморска височина. Посетен на 5 февруари 2022
  14. Bnr.bg. Светлана Мухова за историята на възрожденската просвета в Копривщица. Посетен на 5 февруари 2022
  15. M.focus-news.net. Светлана Мухова: Георги Бенковски остава в историята като най-пламенният водач на Априлското въстание. Посетен на 5 февруари 2022
  16. Bnt.bg. Войводата Георги Бенковски. Посетен на 5 февруари 2022
  17. Focus-radio.net. Светлана Мухова, Дирекция на музеите в Копривщица: Всяка копривщенска къща носи история, но най-трогателна е срещата с поета Димчо Дебелянов в „бащината му къща“. Посетен на 5 февруари 2022
  18. Bntnews.bg. Показват първия превод на романа „Граф Монте Кристо“, дело на Тодор Каблешков. Посетен на 5 февруари 2022
  19. Museumpan.com. Програма за Национална научна конференция. Посетен на 14 февруари 2022
  20. Ilib.dpsivkov1870.org. Пранчов, Стоян. Посетен на 5 февруари 2022

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]