Светлана Христова–Йоцич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Светлана Христова–Йоцич
Светлана Христова–Јоциќ
писателка от Република Македония
Светлана Христова – Йоцич на гроба на Петре М. Андреевски
Светлана Христова – Йоцич на гроба на Петре М. Андреевски

Родена
Починала
27 април 2012 г. (71 г.)

Учила вСкопски университет
Светлана Христова–Йоцич в Общомедия

Светлана Христова–Йоцич (на македонска литературна норма: Светлана Христова-Јоциќ) е поетеса, есеистка и писателка за деца от Република Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в 1928 година в Ресен. Завършва Философския факултет на Скопския университет. Работи като новинарка в Радио Скопие. Членка е на Дружеството на писателите на Македония и е била негова секретарка и председателка. Членка е и на Македонския ПЕН център. Създателка, главна и отговорна редакторка е на списанието „Стожер“. Председателка е на международната манифестация Македонски духовни конаци, създател, главна и отговорна редакторка на органа на МДК „Портал“. Умира в Скопие в 2012 година.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Калесница (поезия, 1970)
  • Скришен ковчег (поезия, 1974)
  • Сињо (поезия, 1980)
  • Последна битка (повест за деца, 1980)
  • Алка за нишалка (позия за деца, 1981)
  • Еа (поезия, 1984)
  • Хагада (поезия, 1987)
  • Зачатие (поезия, 1990)
  • Самечка ќелија (поезия, 1993)
  • Душница (избор поезия, 1993)
  • Гусларот (повест за деца, 1993)
  • Стровиште (роман, 1994)
  • Силенто (поезия, есперанто, 1995)
  • С. Бесмертна (поезия, 1996)
  • Голема молитва (поезия, 2000)[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]