Светлозар Елдъров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Светлозар Елдъров
български историк
Роден
3 октомври 1956 г. (62 г.)
Научна дейност
Област История
Образование Софийски университет
Папски източен институт в Рим
Работил в Институт за военна история при Генералния щаб на Българската армия
Институт по балканистика към БАН
Публикации 366 [1]

Проф. Светлозар Елдъров е български историк, специалист по българска църковна история и македонското освободително движение от началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Светлозар Владимиров Елдъров е роден на 3 октомври 1956 г. в град Пловдив в семейство на учителка и офицер с родови корени в македоно-одринското революционно движение и църковно-училищното дело на Българската уния.

Завършва Историческия факултет на Софийския държавен университет през 1980 г., специалност „История“ с профил „Балканистика“ и втора специалност „Философия[2]. Научната си кариера започва в Института за военна история при Генералния щаб на Българската армия. Защитава кандидатска дисертация в областта „Нова и най-нова обща история“ през 1985 г.[3] Темата на дисертацията му е „Сръбската въоръжена пропаганда в Македония1901-1912 г.“.

През лятото на 1988 г. е командирован от Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ в Рим, където изследва документи от Българския църковен архив „Абагар". Основател на архива е неговият чичо - католическият архимандрит професор д-р Георги Елдъров[3], който успява да му организира срещи с легендарния водач на ВМРО от 1924 до 1934 г. - Иван Михайлов.[4] След това през 1990-1992 г. специализира църковно-исторически науки в Папския източен институт в Рим.[5]

Бил е последователно научен сътрудник в Националния център за военна история от 1992 г., в Главно управление архивите при Министерския съвет от 1995 г., и Института по балканистика, където от 1998 г. е старши научен сътрудник II степен.[2]

През 1998 - 2001 г. с научната и финансовата подкрепа на Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия в София, прави мащабни проучвания в българските архивохранилища за съдбата на българските католици. През лятото на 2001 г. под формата на дисертация за придобиване на научната степен „доктор на историческите науки“ защитава изследването си, което публикува като монография година по-късно.[6] През 2002 г. също публикува монографията „България и Ватикана 1944 - 1989. Дипломатически, църковни и други взаимоотношения“. С нея и други публикации през 2003 г. Светлозар Елдъров придобива научното звание „професор",[3] като продължава да работи в Института по балканистика с Центъра по тракология при БАН.[7]

Автор на 12 монографии, 38 части от колективни трудове, над 200 студии и статии и над 100 научнопопулярни публикации по историята на България и Балканите през ХІХ-ХХ век, националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи, българската военна и църковна история, българо-хърватските взаимоотношения и др. Над 1000 цитирания, от които около 80 в чуждестранни публикации. Автор на сценариите на 10 документални филма.

Член на Ма­кедонски­я­ на­учен инсти­тут, Тракийския научен институт, Българското историческо дружество, Българската асоциация по военна история и Военноисторическата комисия при Щаба на армията. Участва в редколегиите на сп. „Македонски преглед“, „Военноисторически сборник“, „Балкани“ и „Един завет“.[7]

През 1987 г. е вербуван като агент на Държавна сигурност.[8] През 2011 г. професор Елдъров изяснява личната си позиция по този въпрос в публикацията „За истината и свободата“.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Българи, България, Български съдби, 2010
  • Нашият специален дописник съобщава..., 2005
  • Генерал Иван Цончев: Биография на два живота, 2004
  • Православието на война, 2004
  • Илинденско-Преображенското въстание 1903, 2003
  • Освобождението на България 1878, 2003, съвместно с Тодор Петров
  • Върховният Македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895-1903), 2003
  • Тайните офицерски братства в освободителните борби на Македония и Одринско 1897-1912, 2002
  • Католиците в България 1878-1989. Историческо изследване, 2002
  • България и Ватикана 1944-1989. Дипломатически, църковни и други отношения, 2002
  • Балканите между мира и войната XIV-XX век. Сборник научни изследвания, 2002
  • Българите в Албания 1913 – 1939, 2000
  • Униатството в съдбата на България, 1994
  • Сръбската въоръжена пропаганда в Македония 1901 - 1912, 1993[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Проф. д.ист.н Светлозар Елдъров - списък на публикациите
  2. а б Научна автобиография на проф.д.ист.н. Светозар Елдъров
  3. а б в г За истината и свободата - Към темата „Агентите на ДС във ВАК“ - лична позиция, проф. дин Светлозар Елдъров, сайт на Института за балканистика.
  4. Проф. Светлозар Елдъров: Две срещи с Иван Михайлов, сайт на Македонския научен институт, 27 април 2016 г.
  5. „Визитката на готите“, в-к „Литературен форум“, 14 (498), 9.04.2002 - 15.04.2002 г.
  6. Елдъров, С. Католиците в България 1878 - 1989. Историческо изследване. С., 2002.
  7. а б Светлозар Елдъров
  8. Решение №230 от 16.06.2011 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
  9. Национален регистър на издаваните книги в България, http://www.booksinprint.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония