Световна метеорологична организация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Световна метеорологична организация
Flag of the World Meteorological Organization.svg
WMO Regions.PNG
Страните членки на Световната метеорологична организация са разделени в шест регионални асоциации.
Информация
Акроними WMO
Тип специализирана агенция на ООН
Основана 23 март 1950 г.
Правно положение активна
Седалище Женева, Швейцария
Ръководител Дейвид Граймс
Сайт https://www.wmo.int/
Висшестоящ орган Икономически и социален съвет на ООН
Световна метеорологична организация в Общомедия
Съвместната щаб-квартира на Световната метеорологична организация и Междуправителствения панел за климатични промени в Женева.

Световната метеорологична организация (на английски: World Meteorological Organization) е междуправителствена организация, в която членуват 192 държави и територии. Текущият ѝ генерален секретар е Петери Таалас,[1] а президентът ѝ е Дейвид Граймс.[2] Щаб-квартирата на организацията се намира в Женева, Швейцария.

Създадена е от Международната метеорологична организация, която е основана през 1873 г. като неправителствена организация.[3] През 1930-те години са предложени реформи по статута и структурата на организацията, които кулминират в Световната метеорологична конвенция, подписана на 11 октомври 1947 г. и влизаща в сила на 23 март 1950 г. Така формално е поставено началото на Световната метеорологична организация на 17 март 1951 г., която е назначена за специална агенция към ООН.[4]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Йерархията на Световната метеорологична организация е следната:

  • Световен метеорологичен конгрес – върховното тяло на организацията, което определя политиката.[5] Всяка страна членка е представена от постоянен представител, когато конгресът се събира на всеки четири години. Конгресът избира президент и вицепрезиденти на организацията, членове на изпълнителния съвет и генерален секретар.
  • Изпълнителен съвет – осъществява решенията на конгреса.
  • Секретариат – осем департамента с щат от 200 души, ръководени от генерален секретар, който може да служи не повече от два мандата от по четири години.[6]

Ежегодно публикуваните изявления от организацията относно статута на световния климат предоставят подробности относно глобалните, регионалните и националните температури и изключителни метеорологични събития.[7] Организацията предоставя също и информация относно дългосрочните показатели на климатичните промени, включително атмосферната концентрация на парникови газове, покачване на морското равнище и обхвата на морските ледове.

Стратегически план[редактиране | редактиране на кода]

  • Намаляване на риска от бедствия
  • Глобална рамка за климатични услуги
  • Интегрираната глобална система за наблюдение
  • Авиационно метеорологично обслужване
  • Полярни и високопланински райони
  • Развитие на капацитета
  • Управление

Метеорологични кодове[редактиране | редактиране на кода]

В съответствие със своя указ за насърчаване на стандартизацията на метеорологичните наблюдения, Световната метеорологична организация поддържа множество кодови форми за представяне и обмен на метеорологични, океанографски и хидроложки данни. Традиционните кодове, като SYNOP, CLIMAT и TEMP, са символно-базирани, а кодирането им е позиционно-базирано. Проектират се нови кодови форми с цел преносимост, разширяемост и универсалност: BUFR, CREX и GRIB.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Световната метеорологична организация и Програмата на ООН за околната среда съвместно създават Междуправителствения панел за климатични промени, който получава нобелова награда за мир през 2007 г. „за неговите усилия да създаде и разпространи повече знания относно антропогенното изменение на климата и да положи основите за мерки, които са необходими за противодействие на такава промяна“.[8]

Световният метеорологичен ден се отбелязва на 23 март.[9]

Членство[редактиране | редактиране на кода]

Към февруари 2014 г. Световната метеорологична организация включва общо 185 държави членки и 6 територии членки.[10]

Десет страни членки на ООН не са членки на Световната метеорологична организация: Андора, Екваториална Гвинея, Гренада, Лихтенщайн, Маршалови острови, Науру, Палау, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Винсент и Гренадини и Сан Марино. Острови Кук и Ниуе са членки на Световната метеорологична организация, без да са членове на ООН. Ватикана и Палестина не са членки на нито една от двете организации.

Шестте територии членки на Световната метеорологична организация са: британските задморски територии в Карибския регион (съвместно членство),[10] Френска Полинезия, Хонконг, Макау, Кюрасао и Синт Мартен (съвместно членство),[10] и Нова Каледония.

България е членка на организацията от 12 март 1952 г.[11] Представител за България е проф. Христомир Брънзов.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Taalas, Petteri. Secretary-General. // World Meteorological Organization, 1916. Посетен на 23 март 2016.
  2. Grimes, David. President. // World Meteorological Organization. Посетен на 23 март 2016.
  3. Who we are. // 2 декември 2015. Посетен на 14 октомври 2018.
  4. History of WMO. // 2 февруари 2016. Посетен на 14 октомври 2018.
  5. Governance | World Meteorological Organization
  6. WMO Strategic Plan
  7. Annual ReportWMO Statement on the state of the Global Climate
  8. IPCC Nobel Peace Prize. // Nobel Prize Committee, 12 октомври 2007. Посетен на 20 февруари 2010.
  9. World Meteorological Day. // World Meteorological Organization. Посетен на 15 юли 2013.
  10. а б в WMO – Members. // World Meteorological Organization. Посетен на 6 март 2017.
  11. WMO Country Profile Database – Bulgaria
  12. Bulgaria | World Meteorological Organization