Световна метеорологична организация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Световна метеорологична организация
Flag of the World Meteorological Organization.svg
Страните членки на Световната метеорологична организация са разделени в шест регионални асоциации.
Страните членки на Световната метеорологична организация са разделени в шест регионални асоциации.
Информация
Акроними WMO
Тип специализирана агенция на ООН
Основана 23 март 1950 г.
Правно положение активна
Седалище Женева, Швейцария
Ръководител Герхард Адриан[1]
Флаг на Германия Германия
Висшестоящ орган Икономически и социален съвет на ООН
Световна метеорологична организация в Общомедия
Съвместната щаб-квартира на Световната метеорологична организация и Междуправителствения панел за климатични промени в Женева.

Световната метеорологична организация (на английски: World Meteorological Organization) е междуправителствена организация, в която членуват 192 държави и територии. Текущият ѝ генерален секретар е Петери Таалас,[2] а президентът ѝ е Дейвид Граймс.[3] Щаб-квартирата на организацията се намира в Женева, Швейцария.

Създадена е от Международната метеорологична организация, която е основана през 1873 г. като неправителствена организация.[4] През 1930-те години са предложени реформи по статута и структурата на организацията, които кулминират в Световната метеорологична конвенция, подписана на 11 октомври 1947 г. и влизаща в сила на 23 март 1950 г. Така формално е поставено началото на Световната метеорологична организация на 17 март 1951 г., която е назначена за специална агенция към ООН.[5]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Йерархията на Световната метеорологична организация е следната:

  • Световен метеорологичен конгрес – върховното тяло на организацията, което определя политиката.[6] Всяка страна членка е представена от постоянен представител, когато конгресът се събира на всеки четири години. Конгресът избира президент и вицепрезиденти на организацията, членове на изпълнителния съвет и генерален секретар.
  • Изпълнителен съвет – осъществява решенията на конгреса.
  • Секретариат – осем департамента с щат от 200 души, ръководени от генерален секретар, който може да служи не повече от два мандата от по четири години.[7]

Ежегодно публикуваните изявления от организацията относно статута на световния климат предоставят подробности относно глобалните, регионалните и националните температури и изключителни метеорологични събития.[8] Организацията предоставя също и информация относно дългосрочните показатели на климатичните промени, включително атмосферната концентрация на парникови газове, покачване на морското равнище и обхвата на морските ледове.

Стратегически план[редактиране | редактиране на кода]

  • Намаляване на риска от бедствия
  • Глобална рамка за климатични услуги
  • Интегрираната глобална система за наблюдение
  • Авиационно метеорологично обслужване
  • Полярни и високопланински райони
  • Развитие на капацитета
  • Управление

Метеорологични кодове[редактиране | редактиране на кода]

В съответствие със своя указ за насърчаване на стандартизацията на метеорологичните наблюдения, Световната метеорологична организация поддържа множество кодови форми за представяне и обмен на метеорологични, океанографски и хидроложки данни. Традиционните кодове, като SYNOP, CLIMAT и TEMP, са символно-базирани, а кодирането им е позиционно-базирано. Проектират се нови кодови форми с цел преносимост, разширяемост и универсалност: BUFR, CREX и GRIB.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Световната метеорологична организация и Програмата на ООН за околната среда съвместно създават Междуправителствения панел за климатични промени, който получава нобелова награда за мир през 2007 г. „за неговите усилия да създаде и разпространи повече знания относно антропогенното изменение на климата и да положи основите за мерки, които са необходими за противодействие на такава промяна“.[9]

Световният метеорологичен ден се отбелязва на 23 март.[10]

Членство[редактиране | редактиране на кода]

Към февруари 2014 г. Световната метеорологична организация включва общо 185 държави членки и 6 територии членки.[11]

Десет страни членки на ООН не са членки на Световната метеорологична организация: Андора, Екваториална Гвинея, Гренада, Лихтенщайн, Маршалови острови, Науру, Палау, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Винсент и Гренадини и Сан Марино. Острови Кук и Ниуе са членки на Световната метеорологична организация, без да са членове на ООН. Ватикана и Палестина не са членки на нито една от двете организации.

Шестте територии членки на Световната метеорологична организация са: британските задморски територии в Карибския регион (съвместно членство),[11] Френска Полинезия, Хонконг, Макау, Кюрасао и Синт Мартен (съвместно членство),[11] и Нова Каледония.

България е членка на организацията от 12 март 1952 г.[12] Представител за България е проф. Христомир Брънзов.[13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.public.wmo.int
  2. Taalas, Petteri. Secretary-General. // WMO. World Meteorological Organization, 1916. Посетен на 23 март 2016.
  3. Grimes, David. President. // WMO. World Meteorological Organization. Посетен на 23 март 2016.
  4. Who we are. // World Meteorological Organization. 2 декември 2015. Посетен на 14 октомври 2018.
  5. History of WMO. // World Meteorological Organization. 2 февруари 2016. Посетен на 14 октомври 2018.
  6. Governance | World Meteorological Organization
  7. WMO Strategic Plan
  8. Annual ReportWMO Statement on the state of the Global Climate
  9. IPCC Nobel Peace Prize. // Nobel Prize Committee, 12 октомври 2007. Посетен на 20 февруари 2010.
  10. World Meteorological Day. // World Meteorological Organization. Посетен на 15 юли 2013.
  11. а б в WMO – Members. // World Meteorological Organization. Посетен на 6 март 2017.
  12. WMO Country Profile Database – Bulgaria
  13. Bulgaria | World Meteorological Organization