Световна търговска организация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Членове на Световната търговска организация (основателите са в тъмнозелено)

Световната търговска организация (СТО; на френски: Organisation mondiale du commerce, OMC; на английски: World Trade Organization, WTO) е международна организация, създадена на 1 януари 1995 година с договора от Маракеш, подписан на 15 април 1994 г., с цел да координира либерализацията на международната търговия. Тя е продължител на основаното през 1947 година Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ).

СТО се занимава с регулирането на търговията между своите членове, като създава обща рамка от търговски споразумения и система от правила за разрешаване на спорове.[1] Основните области на търговската политика, върху които се фокусира организацията, водят началото си от по-ранни преговори в рамките на ГАТТ, най-вече от последния успешно приключил Уругвайски кръг (1986 – 1994).

По отношение на Кръга преговори Доха, започнат през 2001 година и поставящ си за цел да даде възможност за справедливо участие в работата на организацията на по-бедните страни, страните членки срещат много затруднения, породени от противоречията между големите износители на селскостопански продукти и страните с голям брой дребни земеделци, което прави прогнозите за завършване на преговорите несигурни.[2]

В СТО членуват 162 държави,[3] които реализират над 97% от международната търговия в света,[4] както и над 20 наблюдатели или страни в процес на присъединяване. Организацията се ръководи от конференция на министрите, която се провежда на всеки 2 години, Общ съвет, който ръководи текущата дейност между конференциите, и генерален директор, назначаван от конференцията. Секретариатът на СТО е в Женева, Швейцария.[4]

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Все по-нарастващата роля на световната търговия принуждава индустриалните страни още през 19 век да поддържат на международно ниво ограничено сътрудничество по въпросите на митата и таксите. Разразилата се през 1929 г. глобална икономическа криза и опитите за нейното преодоляване в отделните развити страни по пътя на пряка защита на вътрешното производство чрез високи мита показва, че при все по-нарастващите обеми на външната търговия е необходима нейната институционализация и наднационално регулиране в международно признати правни рамки. За икономически фундамент на либерализацията на външната търговия служи икономическата теория за сравнителното преимущество, разработена в началото на 19 век от Давид Рикардо.

Идеята за създаване на международна организации, призвана да регулира международната търговия, възниква още с края на Втората световна война. Главно с усилията на САЩ и Великобритания, през 1944 г. на Бретънуудската конференция са основани Международният валутен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие. Третата опора на новия икономически ред, наред със споменатите организации, е създаването на Международна търговска организация (МТО). За целта, през 1946 г. в Хавана е свикана международна конференция за търговия и заетост, която трябва да изработи материално-правните рамки на международното съглашение за намаляване на митата, да предложи на заинтересованите страни устава на организацията, да поеме координираща роля по въпросите на външната търговия и понижаване на митата по пътя на стоките от страна в страна. Още през октомври 1947 г. е подписано Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), което първоначално се разглежда само като част от всеобщо споразумение в рамките на новата международна търговска организация. Това споразумение, считано за временно, влиза в сила на 1 януари 1948 г. и остава част от многостранната търговска система и след създаването на СТО.

Една от следвоенните световни сили, СССР, не е поканена за участие в Хаванската конференция, тъй като отказва да участва и в МВФ и МБВР. Съветското правителство се опасява от това, че голямото влияние, което има САЩ в тези организации, и началото на противопоставянето между идеологическите блокове (Студената война) не позволяват в нужната степен да се защитават интересите на СССР в рамките на подобни организации.

Общо споразумение за митата и търговията[редактиране | редактиране на кода]

Правната основа на СТО е Общото споразумение за митата и търговията, въз основа на което се провеждат преговори в редица области на търговската политика и се създава система от споразумения и правила, регулиращи търговията със стоки. Съвсем скоро след подписването на Споразумението общият интерес на държавите да насърчат международната търговия в годините след Втората световна война води до неформалното създаване на неофициалната de facto международна организация, известна като „ГАТТ“.

Първоначалната идея за създаването на ГАТТ е осигуряването на трети орган от Бретънуудската система, наравно със Световната банка и МВФ, който да покрива въпросите, свързани с международната търговия. Делегати от над 50 държави постигат значителен успех в осигуряването на допълнителна либерализация на търговията по време на преговорите за създаване на Международна търговска организация, те се обединяват върху редица правила на международната търговия и отстъпки в митническите си тарифи. Комбинацията от двете води до подписването на ГАТТ, отделно от статута на предвидената Международна търговска организация. Докато ратификацията на втората обаче не успява да премине ратификационния процес в някои държави членки, Споразумението на ГАТТ влиза в сила през януари 1948 г. и остава единственият легитимен инструмент, регламентиращ международната търговия. Това остава така до създаването на СТО през 1995 г.

Въпреки дългия си живот, Споразумението винаги е било замислено като преходен документ, като му липсва формалната страна, за да получи международна правосубектност като пълноправна международна организация. През годините се провеждат няколко големи кръга на преговори.

Кръгове преговори в рамките на ГАТТ[редактиране | редактиране на кода]

Година Място на провеждане Тема на преговорите Брой на държави-участници
1947 Женева Митнически тарифи 23
1949 Анси Митнически тарифи 13
1951 Торки Митнически тарифи 38
1956 Женева Митнически тарифи 26
(Кръг Дилън) 1960 – 1961 Женева Митнически тарифи 26
(Кръг Кенеди) 1964 – 1967 Женева Митнически тарифи и антидъмпингови мерки 62
(Токийски кръг) 1973 – 1979 Женева Митнически тарифи и антидъмпингови мерки 102
(Уругвайски кръг) 1986 – 1994 Женева Митнически тарифи, нетарифни мерки, правила, право на интелектуалната собственост, процедура за уреждане на търговски спорове, споразумение по текстила, селското стопанство, създаване на СТО и др. 123

Познатият като „Уругвайски кръг“ преговори продължава 8 години и води до сключването на Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация. СТО и правилата на многостранната търговска система обхващат търговията със стоки, услуги и свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (например географски марки и означения, промишлен дизайн, авторски права и др.).

СТО след 1995 г.[редактиране | редактиране на кода]

След приключването на Уругвайския кръг на преговори и създаването на Световната търговска организация се създава и единна система от договорености между държавите, като разпоредбите им са почти универсално признати. След официалното си създаване, главната квартира на СТО се намира в Женева, Швейцария. Пълноправните страни членкѝ към март 2016 г. са 162. Бюджетът на организацията за 2012 г. е 169 милиона швейцарски франка.

Задачите на СТО са да бъде депозитар на търговските споразумения на СТО, да предоставя възможности за търговски преговори, да урежда търговски спорове, да наблюдава националните търговски политики, да оказва техническо съдействие на развиващите се страни и да си сътрудничи с други международни организации.

Понастоящем СТО се адаптира към новите условия в международната търговия и търси начин да се преструктурира, за да запази ефективността си. Правят се сериозни опити да се постигне пълно освобождаване на търговията със селскостопански стоки, което да предостави нови възможности на най-слабо развитите държави за участие в международната търговия.

Критики[редактиране | редактиране на кода]

Една от критиките към СТО е, че не обръща в достатъчна степен внимание на човешките права, работните норми, жизнените стандарти и т.н. Според някои критици – тъй като членове на СТО са и недемократични държави, СТО не може да предявява претенции да бъде призната за демократично основана организация.

Критично се разглеждат правилата за налагане на наказателни митнически ставки в случай на подбиване на цената – антидъмпингови мерки. Според критиците, тези правила са в противоречие със самата цел за либерализация на търговията.

Критикуват се ЕС и САЩ, които изискват от другите страни свободна търговия, а те самите защитават пазарите си, например под формата на парична помощ (субсидии и др.) за селското стопанство при производството и износа на селскостопанска продукция.

Някои критични към глобализацията неправителствени организации не упрекват начина на свободна търговия, а несправедливата практика да се дават правила за освобождаване на търговията и отваряне на пазарите, докато развитите страни защитават националните си стопанства. Други неправителствени организации са срещу свободната търговия и срещу нагласата всичко и всеки да бъдат превръщани в стока за търгуване.

Общата критика е, че споразуменията за СТО съответно за митата и търговията не спомагат за световна свободна търговия, тъй като както и преди търговските отношения са в полза на индустриалните нации. Има дори критици, които твърдят, че тези ползи даже са се увеличили.

Практически СТО се критикува от развиващите се страни по две основни линии:

  • че създадените от нея правила са така обработени, че да облагодетелстват развитите държави.
  • че се прилага двойна мярка при прилагането на тези правила – развитите страни на практика не прилагат върху себе си правилата, които самите те създават.

Отделни решения[редактиране | редактиране на кода]

Някои решения на Органа за решаване на спорове в СТО предизвикват голям обществен отзвук:

  • Решението от 1992 г. в рамките на ГАТТ по отношение закона на САЩ, регулиращ вноса на риба тон. Американският закон за защита на морските бозайници забранява вноса на риба, уловена с използването на определен тип мрежи, при употребата на които се убиват делфини. Законът се прилага както за американски, така и за чуждестранни продавачи на риба и по мнението на правителството на САЩ, той има за легитимна цел защитата на околната среда. Мексико, като страна, в която този начин на улов на риба тон е позволен, подава жалба срещу закона, твърдейки, че нарушава споразумението за свободна търговия и сам по себе си е забрана в рамките на нетарифните ограничения на ГАТТ. Предшественикът на Комисията действително признава, че законът е в противоречие с нормите на свободната търговия и посочва, че макар и правителството на САЩ да преследва легитимна цел за защита на делфините, тази цел може да бъде постигната с други методи, които да не нарушават споразумението за свободна търговия.Tuna/Dolphin Case I
  • Подобен спор по отношение на закона за забрана на вноса на скариди в САЩ, уловени по методи, опасни за морските костенурки, е представен на Комисията в рамките на СТО през 2000 г. Някои азиатски страни (Индия, Пакистан, Малайзия и Тайланд), които използват този метод на риболов, са на мнение, че такива ограничения на вноса в САЩ не са нищо друго, освен „зелен протекционизъм“, зад който в действителност стои желанието на развитите страни да ограничат евтиния внос, а екологичната обосновка е само претекст. Що се отнася до този въпрос, Комисията, макар и да признава в мотивите за решението си възможността, че мерките за опазване на околната среда теоретично могат да бъдат законна причина за ограничаването на вноса на някои стоки, но в конкретния случай закона за забрана на вноса на скариди, според нея, не отговаря на нормите на Световната търговска организация, и САЩ са длъжни да го отменят.Shrimp/Turtle Case
  • По-голямата част от търговските спорове в рамките на СТО са споровете между основните участници в международната търговия – Европейският съюз и САЩ. Например, широк отглас получава конфликтът при налагането от САЩ през март 2002 г. на високи вносни мита за европейска стомана, с цел да подкрепи американската стоманодобивна индустрия. Европейският съюз оценява това като дискриминация и забрана на споразуменията на СТО и оспорва мерките с жалба до Комисията, която признава мерките за защита на пазара в САЩ като нарушение на правилата на СТО. Съединените щати са принудени да премахнат дискриминационните тарифи.

Встъпване и членство в СТО[редактиране | редактиране на кода]

Списък на страните-членки на СТО[редактиране | редактиране на кода]

Към края на ноември 2015 г. в Световната търговска организация влизат 162 членки, в това число 158 международно признати държави-членки на ООН, частично признатият Тайван, 2 зависими територии (Хонконг и Макао) и Европейския съюз [5].

# Страна Дата на
присъединяване
1 Австралия Австралия 01.01.1995
2 Австрия Австрия 01.01.1995
3 Антигуа и Барбуда Антигуа и Барбуда 01.01.1995
4 Аржентина Аржентина 01.01.1995
5 Бангладеш Бангладеш 01.01.1995
6 Барбадос Барбадос 01.01.1995
7 Бахрейн Бахрейн 01.01.1995
8 Белиз Белиз 01.01.1995
9 Белгия Белгия 01.01.1995
10 Бразилия Бразилия 01.01.1995
11 Бруней Бруней 01.01.1995
12 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания 01.01.1995
13 Унгария Унгария 01.01.1995
14 Венецуела Венецуела 01.01.1995
15 Габон Габон 01.01.1995
16 Гвиана Гаяна 01.01.1995
17 Гана Гана 01.01.1995
18 Германия Германия 01.01.1995
19 Хондурас Хондурас 01.01.1995
20 Хонконг Хонконг 01.01.1995
21 Гърция Гърция 01.01.1995
22 Дания Дания 01.01.1995
23 Доминика Доминика 01.01.1995
24 Европейски съюз ЕС 01.01.1995
25 Замбия Замбия 01.01.1995
26 Индия Индия 01.01.1995
27 Индонезия Индонезия 01.01.1995
28 Република Ирландия Ирландия 01.01.1995
29 Исландия Исландия 01.01.1995
30 Испания Испания 01.01.1995
31 Италия Италия 01.01.1995
32 Канада Канада 01.01.1995
33 Кения Кения 01.01.1995
34 Коста Рика Коста Рика 01.01.1995
35 Кот д'Ивоар Кот д'Ивоар 01.01.1995
36 Кувейт Кувейт 01.01.1995
37 Люксембург Люксембург 01.01.1995
38 Мавриций Мавриций 01.01.1995
39 Макао Макао 01.01.1995
40 Малайзия Малайзия 01.01.1995
41 Малта Малта 01.01.1995
42 Мароко Мароко 01.01.1995
43 Мексико Мексико 01.01.1995
44 Мианмар Мианмар 01.01.1995
45 Намибия Намибия 01.01.1995
46 Нигерия Нигерия 01.01.1995
47 Нидерландия Нидерландия [6] 01.01.1995
48 Нова Зеландия Нова Зеландия 01.01.1995
49 Норвегия Норвегия 01.01.1995
50 Пакистан Пакистан 01.01.1995
51 Парагвай Парагвай 01.01.1995
52 Перу Перу 01.01.1995
53 Португалия Португалия 01.01.1995
54 Румъния Румъния 01.01.1995
55 Свазиленд Свазиленд 01.01.1995
56 Сенегал Сенегал 01.01.1995
57 Сейнт Винсент и Гренадини Сейнт Винсент и Гренадини 01.01.1995
58 Сейнт Лусия Сейнт Лусия 01.01.1995
59 Сингапур Сингапур 01.01.1995
60 Словакия Словакия 01.01.1995
61 Суринам Суринам 01.01.1995
62 Съединени американски щати САЩ 01.01.1995
63 Тайланд Тайланд 01.01.1995
64 Танзания Танзания 01.01.1995
65 Уганда Уганда 01.01.1995
66 Уругвай Уругвай 01.01.1995
67 Филипини Филипини 01.01.1995
68 Финландия Финландия 01.01.1995
69 Франция Франция 01.01.1995
70 Чехия Чехия 01.01.1995
71 Чили Чили 01.01.1995
72 Швеция Швеция 01.01.1995
73 Шри Ланка Шри Ланка 01.01.1995
74 Република Южна Африка Република Южна Африка 01.01.1995
75 Южна Корея Южна Корея 01.01.1995
76 Япония Япония 01.01.1995
77 Тринидад и Тобаго Тринидад и Тобаго 01.03.1995
78 Зимбабве Зимбабве 05.03.1995
79 Доминиканска република Доминиканска република 09.03.1995
80 Ямайка Ямайка 09.03.1995
81 Турция Турция 26.03.1995
82 Тунис Тунис 29.03.1995
83 Куба Куба 20.04.1995
84 Израел Израел 21.04.1995
85 Колумбия Колумбия 30.04.1995
86 Салвадор Салвадор 07.05.1995
87 Ботсвана Ботсвана 31.05.1995
88 Гвинея-Бисау Гвинея-Бисау 31.05.1995
89 Джибути Джибути 31.05.1995
90 Лесото Лесото 31.05.1995
91 Мавритания Мавритания 31.05.1995
92 Малави Малави 31.05.1995
93 Мали Мали 31.05.1995
94 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Малдиви 31.05.1995
95 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Того 31.05.1995
96 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Централноафриканска република 31.05.1995
97 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Буркина Фасо 03.06.1995
98 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Египет 30.06.1995
99 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Полша 01.07.1995
100 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Швейцария 01.07.1995
101 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Гватемала 21.07.1995
102 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Бурунди 23.07.1995
103 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Сиера Леоне 23.07.1995
104 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Кипър 30.07.1995
105 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Словения 30.07.1995
106 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Монако 26.08.1995
107 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Лихтенщайн 01.09.1995
108 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Никарагуа 03.09.1995
109 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Боливия 12.09.1995
110 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Гвинея 25.10.1995
111 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Мадагаскар 17.11.1995
112 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Камерун 13.12.1995
113 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Катар 13.01.1996
114 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Фиджи 14.01.1996
115 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Еквадор 21.01.1996
116 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Хаити 30.01.1996
117 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Сейнт Китс и Невис 21.02.1996
118 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Бенин 22.02.1996
119 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Гренада 22.02.1996
120 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Обединени арабски емирства 10.04.1996
121 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Руанда 22.05.1996
122 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Папуа Нова Гвинея 09.06.1996
123 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Соломонови острови 26.07.1996
124 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Чад 19.10.1996
125 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Гамбия 23.10.1996
126 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Ангола 23.11.1996
127 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. България 01.12.1996
128 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Нигер 13.12.1996
129 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Демократична република Конго 01.01.1997
130 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Монголия 29.01.1997
131 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Република Конго 27.03.1997
132 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Панама 06.09.1997
133 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Киргизстан 20.12.1998
134 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Латвия 10.02.1999
135 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Естония 13.11.1999
136 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Йордания 11.04.2000
137 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Грузия 14.06.2000
138 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Албания 08.09.2000
139 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Оман 09.11.2000
140 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Хърватия 30.11.2000
141 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Литва 31.05.2001
142 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Молдова 26.07.2001
143 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Китай 11.12.2001
144 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Тайван 01.01.2002
145 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Армения 05.02.2003
146 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Република Македония 04.04.2003
147 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Непал 23.04.2004
148 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Камбоджа 13.10.2004
149 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Саудитска Арабия 11.12.2005
150 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Виетнам 11.01.2007
151 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Тонга 27.07.2007
152 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Украйна 16.05.2008
153 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Кабо Верде 23.07.2008
154 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Черна гора 29.04.2012
155 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Самоа 10.05.2012
156 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Русия 22.08.2012
157 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Вануату 24.08.2012
158 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Лаос 02.02.2013
159 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Йемен 26.07 2014
160 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Таджикистан 02.03.2013
161 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Сейшели 26.04 2015
162 Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Казахстан 27.07.2015

Списък на страните-наблюдателки в СТО[редактиране | редактиране на кода]

Наблюдатели към СТО са[7]:

  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Азербайджан
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Алжир
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Андора
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Афганистан
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Бахамски острови
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Беларус
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Босна и Херцеговина
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Бутан
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Ватикана
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Екваториална Гвинея
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Етиопия
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Ирак
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Иран
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Коморски острови
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Либерия
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Либия
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Ливан
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Сао Томе и Принсипи
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Сирия
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Судан
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Сърбия
  • Времето, отделено за изпълнение на скриптове, е изтекло. Узбекистан

На 11 декември 2005 г. е взето официално решение за приемането в Световната търговска организация на Саудитска Арабия, която става 149-та членка.

На 15 декември същата година в Хонконг председателят на министерската конференция на СТО Джон Цанг заявява готовността на организацията да приеме Кралство Тонга.

На 7 ноември 2006 г. СТО официално предлага на Виетнам да встъпи в организацията, след 11-годишни преговори. По мнение на представители на организацията, Виетнам успешно е провел всички необходими реформи.

На 10 ноември 2006 г. президентът на Руския съюз на промишлениците и предприемачите Александър Шохин, заявява, че Русия и САЩ са постигнали компромис в преговорите по встъпване в СТО. На 18 ноември, на среща на върха в Ханой, се провежда пореднит етап от двустранните преговори между Русия и САЩ по повод встъпването на Русия в организацията. В резултат е подписано двустранно съглашение.

На 1 – 2 декември 2006 г. в Женева се състои Петата интерпарламентарна конференция на СТО. В работата на форума вземат участие над 400 представители от 70 страни. Темата на конференцията е сривът на кръга от преговори в Доха и възможността за реанимация на преговорния процес. В заключителния документ на конференцията е изразена загриженост, че преговорите в рамките на Дохийския кръг „практически са застинали в мъртва точка“. Парламентаристите също така подчертават, че специално внимание на преговорите в рамките на Дохийския кръг е длъжно да се отдели на защитата на интересите на развиващите се страни.

На 11 януари 2007 г. Виетнам официално влиза в редовете на СТО и става 150-та членка на организацията.

На 31 юли 2007 г. Кралство Тонга [8] влиза в СТО.

На 23 юли 2008 г. Кабо Верде официално става 153-та страна-членка на организацията.[9][10][11].

На 26 октомври 2011 г. е обявено, че Вануату се присъединява към СТО.[12][13]

На 28 октомври Грузия се съгласява с влизането на Русия в организацията, а на 9 ноември в Женева, при посредничеството на Швейцария, двете страни подписват съглашение по присъединяването.[14] Това е последното двустранно съглашение по пътя за влизане на Русия в СТО.

На следващият ден са приети Черна гора и Самоа [15].

На 22 август 2012 г. Руска федерация влиза в Световната търговска организация и става 156-та членка [16].

Два дни по-късно, на 24 август, Вануату също встъпва в организацията и става 157-та страна-членка.[17].

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Споразумения в СТО[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]