Световна търговска организация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Членове на Световната търговска организация (основателите са в тъмнозелено)

Световната търговска организация (СТО; на френски: Organisation mondiale du commerce, OMC; на английски: World Trade Organization, WTO) е международна организация, създадена на 1 януари 1995 година с договора от Маракеш, подписан на 15 април 1994 г., с цел да координира либерализацията на международната търговия. Тя е продължител на основаното през 1947 година Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ).

СТО се занимава с регулирането на търговията между своите членове, като създава обща рамка от търговски споразумения и система от правила за разрешаване на спорове.[1] Основните области на търговската политика, върху които се фокусира организацията, водят началото си от по-ранни преговори в рамките на ГАТТ, най-вече от последния успешно приключил Уругвайски кръг (1986 – 1994).

По отношение на Кръга преговори Доха, започнат през 2001 година и поставящ си за цел да даде възможност за справедливо участие в работата на организацията на по-бедните страни, страните членки срещат много затруднения, породени от противоречията между големите износители на селскостопански продукти и страните с голям брой дребни земеделци, което прави прогнозите за завършване на преговорите несигурни.[2]

В СТО членуват 162 държави,[3] които реализират над 97% от международната търговия в света,[4] както и над 20 наблюдатели или страни в процес на присъединяване. Организацията се ръководи от конференция на министрите, която се провежда на всеки 2 години, Общ съвет, който ръководи текущата дейност между конференциите, и генерален директор, назначаван от конференцията. Секретариатът на СТО е в Женева, Швейцария.[4]

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Все по-нарастващата роля на световната търговия принуждава индустриалните страни още през 19 век да поддържат на международно ниво ограничено сътрудничество по въпросите на митата и таксите. Разразилата се през 1929 г. глобална икономическа криза и опитите за нейното преодоляване в отделните развити страни по пътя на пряка защита на вътрешното производство чрез високи мита показва, че при все по-нарастващите обеми на външната търговия е необходима нейната институционализация и наднационално регулиране в международно признати правни рамки. За икономически фундамент на либерализацията на външната търговия служи икономическата теория за сравнителното преимущество, разработена в началото на 19 век от Давид Рикардо.

Идеята за създаване на международна организации, призвана да регулира международната търговия, възниква още с края на Втората световна война. Главно с усилията на САЩ и Великобритания, през 1944 г. на Бретънуудската конференция са основани Международният валутен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие. Третата опора на новия икономически ред, наред със споменатите организации, е създаването на Международна търговска организация (МТО). За целта, през 1946 г. в Хавана е свикана международна конференция за търговия и заетост, която трябва да изработи материално-правните рамки на международното съглашение за намаляване на митата, да предложи на заинтересованите страни устава на организацията, да поеме координираща роля по въпросите на външната търговия и понижаване на митата по пътя на стоките от страна в страна. Още през октомври 1947 г. е подписано Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), което първоначално се разглежда само като част от всеобщо споразумение в рамките на новата международна търговска организация. Това споразумение, считано за временно, влиза в сила на 1 януари 1948 г. и остава част от многостранната търговска система и след създаването на СТО.

Една от следвоенните световни сили, СССР, не е поканена за участие в Хаванската конференция, тъй като отказва да участва и в МВФ и МБВР. Съветското правителство се опасява от това, че голямото влияние, което има САЩ в тези организации, и началото на противопоставянето между идеологическите блокове (Студената война) не позволяват в нужната степен да се защитават интересите на СССР в рамките на подобни организации.

Общо споразумение за митата и търговията[редактиране | редактиране на кода]

Правната основа на СТО е Общото споразумение за митата и търговията, въз основа на което се провеждат преговори в редица области на търговската политика и се създава система от споразумения и правила, регулиращи търговията със стоки. Съвсем скоро след подписването на Споразумението общият интерес на държавите да насърчат международната търговия в годините след Втората световна война води до неформалното създаване на неофициалната de facto международна организация, известна като „ГАТТ“.

Първоначалната идея за създаването на ГАТТ е осигуряването на трети орган от Бретънуудската система, наравно със Световната банка и МВФ, който да покрива въпросите, свързани с международната търговия. Делегати от над 50 държави постигат значителен успех в осигуряването на допълнителна либерализация на търговията по време на преговорите за създаване на Международна търговска организация, те се обединяват върху редица правила на международната търговия и отстъпки в митническите си тарифи. Комбинацията от двете води до подписването на ГАТТ, отделно от статута на предвидената Международна търговска организация. Докато ратификацията на втората обаче не успява да премине ратификационния процес в някои държави членки, Споразумението на ГАТТ влиза в сила през януари 1948 г. и остава единственият легитимен инструмент, регламентиращ международната търговия. Това остава така до създаването на СТО през 1995 г.

Въпреки дългия си живот, Споразумението винаги е било замислено като преходен документ, като му липсва формалната страна, за да получи международна правосубектност като пълноправна международна организация. През годините се провеждат няколко големи кръга на преговори.

Кръгове преговори в рамките на ГАТТ[редактиране | редактиране на кода]

Година Място на провеждане Тема на преговорите Брой на държави-участници
1947 Женева Митнически тарифи 23
1949 Анси Митнически тарифи 13
1951 Торки Митнически тарифи 38
1956 Женева Митнически тарифи 26
(Кръг Дилън) 1960 – 1961 Женева Митнически тарифи 26
(Кръг Кенеди) 1964 – 1967 Женева Митнически тарифи и антидъмпингови мерки 62
(Токийски кръг) 1973 – 1979 Женева Митнически тарифи и антидъмпингови мерки 102
(Уругвайски кръг) 1986 – 1994 Женева Митнически тарифи, нетарифни мерки, правила, право на интелектуалната собственост, процедура за уреждане на търговски спорове, споразумение по текстила, селското стопанство, създаване на СТО и др. 123

Познатият като „Уругвайски кръг“ преговори продължава 8 години и води до сключването на Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация. СТО и правилата на многостранната търговска система обхващат търговията със стоки, услуги и свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (например географски марки и означения, промишлен дизайн, авторски права и др.).

СТО след 1995 г.[редактиране | редактиране на кода]

След приключването на Уругвайския кръг на преговори и създаването на Световната търговска организация се създава и единна система от договорености между държавите, като разпоредбите им са почти универсално признати. След официалното си създаване, главната квартира на СТО се намира в Женева, Швейцария. Пълноправните страни членкѝ към март 2016 г. са 162. Бюджетът на организацията за 2012 г. е 169 милиона швейцарски франка.

Задачите на СТО са да бъде депозитар на търговските споразумения на СТО, да предоставя възможности за търговски преговори, да урежда търговски спорове, да наблюдава националните търговски политики, да оказва техническо съдействие на развиващите се страни и да си сътрудничи с други международни организации.

Понастоящем СТО се адаптира към новите условия в международната търговия и търси начин да се преструктурира, за да запази ефективността си. Правят се сериозни опити да се постигне пълно освобождаване на търговията със селскостопански стоки, което да предостави нови възможности на най-слабо развитите държави за участие в международната търговия.

Критики[редактиране | редактиране на кода]

Една от критиките към СТО е, че не обръща в достатъчна степен внимание на човешките права, работните норми, жизнените стандарти и т.н. Според някои критици – тъй като членове на СТО са и недемократични държави, СТО не може да предявява претенции да бъде призната за демократично основана организация.

Критично се разглеждат правилата за налагане на наказателни митнически ставки в случай на подбиване на цената – антидъмпингови мерки. Според критиците, тези правила са в противоречие със самата цел за либерализация на търговията.

Критикуват се ЕС и САЩ, които изискват от другите страни свободна търговия, а те самите защитават пазарите си, например под формата на парична помощ (субсидии и др.) за селското стопанство при производството и износа на селскостопанска продукция.

Някои критични към глобализацията неправителствени организации не упрекват начина на свободна търговия, а несправедливата практика да се дават правила за освобождаване на търговията и отваряне на пазарите, докато развитите страни защитават националните си стопанства. Други неправителствени организации са срещу свободната търговия и срещу нагласата всичко и всеки да бъдат превръщани в стока за търгуване.

Общата критика е, че споразуменията за СТО съответно за митата и търговията не спомагат за световна свободна търговия, тъй като както и преди търговските отношения са в полза на индустриалните нации. Има дори критици, които твърдят, че тези ползи даже са се увеличили.

Практически СТО се критикува от развиващите се страни по две основни линии:

  • че създадените от нея правила са така обработени, че да облагодетелстват развитите държави.
  • че се прилага двойна мярка при прилагането на тези правила – развитите страни на практика не прилагат върху себе си правилата, които самите те създават.

Отделни решения[редактиране | редактиране на кода]

Някои решения на Органа за решаване на спорове в СТО предизвикват голям обществен отзвук:

  • Решението от 1992 г. в рамките на ГАТТ по отношение закона на САЩ, регулиращ вноса на риба тон. Американският закон за защита на морските бозайници забранява вноса на риба, уловена с използването на определен тип мрежи, при употребата на които се убиват делфини. Законът се прилага както за американски, така и за чуждестранни продавачи на риба и по мнението на правителството на САЩ, той има за легитимна цел защитата на околната среда. Мексико, като страна, в която този начин на улов на риба тон е позволен, подава жалба срещу закона, твърдейки, че нарушава споразумението за свободна търговия и сам по себе си е забрана в рамките на нетарифните ограничения на ГАТТ. Предшественикът на Комисията действително признава, че законът е в противоречие с нормите на свободната търговия и посочва, че макар и правителството на САЩ да преследва легитимна цел за защита на делфините, тази цел може да бъде постигната с други методи, които да не нарушават споразумението за свободна търговия.Tuna/Dolphin Case I
  • Подобен спор по отношение на закона за забрана на вноса на скариди в САЩ, уловени по методи, опасни за морските костенурки, е представен на Комисията в рамките на СТО през 2000 г. Някои азиатски страни (Индия, Пакистан, Малайзия и Тайланд), които използват този метод на риболов, са на мнение, че такива ограничения на вноса в САЩ не са нищо друго, освен „зелен протекционизъм“, зад който в действителност стои желанието на развитите страни да ограничат евтиния внос, а екологичната обосновка е само претекст. Що се отнася до този въпрос, Комисията, макар и да признава в мотивите за решението си възможността, че мерките за опазване на околната среда теоретично могат да бъдат законна причина за ограничаването на вноса на някои стоки, но в конкретния случай закона за забрана на вноса на скариди, според нея, не отговаря на нормите на Световната търговска организация, и САЩ са длъжни да го отменят.Shrimp/Turtle Case
  • По-голямата част от търговските спорове в рамките на СТО са споровете между основните участници в международната търговия – Европейският съюз и САЩ. Например, широк отглас получава конфликтът при налагането от САЩ през март 2002 г. на високи вносни мита за европейска стомана, с цел да подкрепи американската стоманодобивна индустрия. Европейският съюз оценява това като дискриминация и забрана на споразуменията на СТО и оспорва мерките с жалба до Комисията, която признава мерките за защита на пазара в САЩ като нарушение на правилата на СТО. Съединените щати са принудени да премахнат дискриминационните тарифи.

Встъпване и членство в СТО[редактиране | редактиране на кода]

Списък на страните-членки на СТО[редактиране | редактиране на кода]

Към края на ноември 2015 г. в Световната търговска организация влизат 162 членки, в това число 158 международно признати държави-членки на ООН, частично признатият Тайван, 2 зависими територии (Хонконг и Макао) и Европейския съюз [5].

# Страна Дата на
присъединяване
1 Flag of Australia.svg Австралия 01.01.1995
2 Flag of Austria.svg Австрия 01.01.1995
3 Flag of Antigua and Barbuda.svg Антигуа и Барбуда 01.01.1995
4 Flag of Argentina.svg Аржентина 01.01.1995
5 Flag of Bangladesh.svg Бангладеш 01.01.1995
6 Flag of Barbados.svg Барбадос 01.01.1995
7 Flag of Bahrain.svg Бахрейн 01.01.1995
8 Flag of Belize.svg Белиз 01.01.1995
9 Flag of Belgium.svg Белгия 01.01.1995
10 Flag of Brazil.svg Бразилия 01.01.1995
11 Flag of Brunei.svg Бруней 01.01.1995
12 Flag of the United Kingdom.svg Великобритания 01.01.1995
13 Flag of Hungary.svg Унгария 01.01.1995
14 Flag of Venezuela.svg Венецуела 01.01.1995
15 Flag of Gabon.svg Габон 01.01.1995
16 Flag of Guyana.svg Гаяна 01.01.1995
17 Flag of Ghana.svg Гана 01.01.1995
18 Flag of Germany.svg Германия 01.01.1995
19 Flag of Honduras.svg Хондурас 01.01.1995
20 Flag of Hong Kong.svg Хонконг 01.01.1995
21 Flag of Greece.svg Гърция 01.01.1995
22 Flag of Denmark.svg Дания 01.01.1995
23 Flag of Dominica.svg Доминика 01.01.1995
24 Flag of Europe.svg ЕС 01.01.1995
25 Flag of Zambia.svg Замбия 01.01.1995
26 Flag of India.svg Индия 01.01.1995
27 Flag of Indonesia.svg Индонезия 01.01.1995
28 Flag of Ireland.svg Ирландия 01.01.1995
29 Flag of Iceland.svg Исландия 01.01.1995
30 Flag of Spain.svg Испания 01.01.1995
31 Flag of Italy.svg Италия 01.01.1995
32 Flag of Canada.svg Канада 01.01.1995
33 Flag of Kenya.svg Кения 01.01.1995
34 Flag of Costa Rica (state).svg Коста Рика 01.01.1995
35 Flag of Côte d'Ivoire.svg Кот д'Ивоар 01.01.1995
36 Flag of Kuwait.svg Кувейт 01.01.1995
37 Flag of Luxembourg.svg Люксембург 01.01.1995
38 Flag of Mauritius.svg Мавриций 01.01.1995
39 Flag of Macau.svg Макао 01.01.1995
40 Flag of Malaysia.svg Малайзия 01.01.1995
41 Flag of Malta.svg Малта 01.01.1995
42 Flag of Morocco.svg Мароко 01.01.1995
43 Flag of Mexico.svg Мексико 01.01.1995
44 Flag of Myanmar.svg Мианмар 01.01.1995
45 Flag of Namibia.svg Намибия 01.01.1995
46 Flag of Nigeria.svg Нигерия 01.01.1995
47 Flag of the Netherlands.svg Нидерландия [6] 01.01.1995
48 Flag of New Zealand.svg Нова Зеландия 01.01.1995
49 Flag of Norway.svg Норвегия 01.01.1995
50 Flag of Pakistan.svg Пакистан 01.01.1995
51 Flag of Paraguay.svg Парагвай 01.01.1995
52 Flag of Peru.svg Перу 01.01.1995
53 Flag of Portugal.svg Португалия 01.01.1995
54 Flag of Romania.svg Румъния 01.01.1995
55 Flag of Swaziland.svg Свазиленд 01.01.1995
56 Flag of Senegal.svg Сенегал 01.01.1995
57 Flag of Saint Vincent and the Grenadines.svg Сейнт Винсент и Гренадини 01.01.1995
58 Flag of Saint Lucia.svg Сейнт Лусия 01.01.1995
59 Flag of Singapore.svg Сингапур 01.01.1995
60 Flag of Slovakia.svg Словакия 01.01.1995
61 Flag of Suriname.svg Суринам 01.01.1995
62 Flag of the United States.svg САЩ 01.01.1995
63 Flag of Thailand.svg Тайланд 01.01.1995
64 Flag of Tanzania.svg Танзания 01.01.1995
65 Flag of Uganda.svg Уганда 01.01.1995
66 Flag of Uruguay.svg Уругвай 01.01.1995
67 Flag of the Philippines.svg Филипини 01.01.1995
68 Flag of Finland.svg Финландия 01.01.1995
69 Flag of France.svg Франция 01.01.1995
70 Flag of the Czech Republic.svg Чехия 01.01.1995
71 Flag of Chile.svg Чили 01.01.1995
72 Flag of Sweden.svg Швеция 01.01.1995
73 Flag of Sri Lanka.svg Шри Ланка 01.01.1995
74 Flag of South Africa.svg Република Южна Африка 01.01.1995
75 Flag of South Korea.svg Южна Корея 01.01.1995
76 Flag of Japan.svg Япония 01.01.1995
77 Flag of Trinidad and Tobago.svg Тринидад и Тобаго 01.03.1995
78 Flag of Zimbabwe.svg Зимбабве 05.03.1995
79 Flag of the Dominican Republic.svg Доминиканска република 09.03.1995
80 Flag of Jamaica.svg Ямайка 09.03.1995
81 Flag of Turkey.svg Турция 26.03.1995
82 Flag of Tunisia.svg Тунис 29.03.1995
83 Flag of Cuba.svg Куба 20.04.1995
84 Flag of Israel.svg Израел 21.04.1995
85 Flag of Colombia.svg Колумбия 30.04.1995
86 Flag of El Salvador.svg Салвадор 07.05.1995
87 Flag of Botswana.svg Ботсвана 31.05.1995
88 Flag of Guinea-Bissau.svg Гвинея-Бисау 31.05.1995
89 Flag of Djibouti.svg Джибути 31.05.1995
90 Flag of Lesotho.svg Лесото 31.05.1995
91 Flag of Mauritania.svg Мавритания 31.05.1995
92 Flag of Malawi.svg Малави 31.05.1995
93 Flag of Mali.svg Мали 31.05.1995
94 Flag of Maldives.svg Малдиви 31.05.1995
95 Flag of Togo.svg Того 31.05.1995
96 Flag of the Central African Republic.svg Централноафриканска република 31.05.1995
97 Flag of Burkina Faso.svg Буркина Фасо 03.06.1995
98 Flag of Egypt.svg Египет 30.06.1995
99 Flag of Poland.svg Полша 01.07.1995
100 Flag of Switzerland.svg Швейцария 01.07.1995
101 Flag of Guatemala.svg Гватемала 21.07.1995
102 Flag of Burundi.svg Бурунди 23.07.1995
103 Flag of Sierra Leone.svg Сиера Леоне 23.07.1995
104 Flag of Cyprus.svg Кипър 30.07.1995
105 Flag of Slovenia.svg Словения 30.07.1995
106 Flag of Monaco.svg Монако 26.08.1995
107 Flag of Liechtenstein.svg Лихтенщайн 01.09.1995
108 Flag of Nicaragua.svg Никарагуа 03.09.1995
109 Flag of Bolivia.svg Боливия 12.09.1995
110 Flag of Guinea.svg Гвинея 25.10.1995
111 Flag of Madagascar.svg Мадагаскар 17.11.1995
112 Flag of Cameroon.svg Камерун 13.12.1995
113 Flag of Qatar.svg Катар 13.01.1996
114 Flag of Fiji.svg Фиджи 14.01.1996
115 Flag of Ecuador.svg Еквадор 21.01.1996
116 Flag of Haiti.svg Хаити 30.01.1996
117 Flag of Saint Kitts and Nevis.svg Сейнт Китс и Невис 21.02.1996
118 Flag of Benin.svg Бенин 22.02.1996
119 Flag of Grenada.svg Гренада 22.02.1996
120 Flag of the United Arab Emirates.svg Обединени арабски емирства 10.04.1996
121 Flag of Rwanda.svg Руанда 22.05.1996
122 Flag of Papua New Guinea.svg Папуа Нова Гвинея 09.06.1996
123 Flag of the Solomon Islands.svg Соломонови острови 26.07.1996
124 Flag of Chad.svg Чад 19.10.1996
125 Flag of The Gambia.svg Гамбия 23.10.1996
126 Flag of Angola.svg Ангола 23.11.1996
127 Flag of Bulgaria.svg България 01.12.1996
128 Flag of Niger.svg Нигер 13.12.1996
129 Flag of the Democratic Republic of the Congo.svg Демократична република Конго 01.01.1997
130 Flag of Mongolia.svg Монголия 29.01.1997
131 Flag of the Republic of the Congo.svg Република Конго 27.03.1997
132 Flag of Panama.svg Панама 06.09.1997
133 Flag of Kyrgyzstan.svg Киргизстан 20.12.1998
134 Flag of Latvia.svg Латвия 10.02.1999
135 Flag of Estonia.svg Естония 13.11.1999
136 Flag of Jordan.svg Йордания 11.04.2000
137 Flag of Georgia.svg Грузия 14.06.2000
138 Flag of Albania.svg Албания 08.09.2000
139 Flag of Oman.svg Оман 09.11.2000
140 Flag of Croatia.svg Хърватия 30.11.2000
141 Flag of Lithuania.svg Литва 31.05.2001
142 Flag of Moldova.svg Молдова 26.07.2001
143 Flag of the People's Republic of China.svg Китай 11.12.2001
144 Flag of the Republic of China.svg Тайван 01.01.2002
145 Flag of Armenia.svg Армения 05.02.2003
146 Flag of Macedonia.svg Република Македония 04.04.2003
147 Flag of Nepal.svg Непал 23.04.2004
148 Flag of Cambodia.svg Камбоджа 13.10.2004
149 Flag of Saudi Arabia.svg Саудитска Арабия 11.12.2005
150 Flag of Vietnam.svg Виетнам 11.01.2007
151 Flag of Tonga.svg Тонга 27.07.2007
152 Flag of Ukraine.svg Украйна 16.05.2008
153 Flag of Cape Verde.svg Кабо Верде 23.07.2008
154 Flag of Montenegro.svg Черна гора 29.04.2012
155 Flag of Samoa.svg Самоа 10.05.2012
156 Flag of Russia.svg Русия 22.08.2012
157 Flag of Vanuatu.svg Вануату 24.08.2012
158 Flag of Laos.svg Лаос 02.02.2013
159 Flag of Yemen.svg Йемен 26.07 2014
160 Flag of Tajikistan.svg Таджикистан 02.03.2013
161 Flag of Seychelles.svg Сейшели 26.04 2015
162 Flag of Kazakhstan.svg Казахстан 27.07.2015

Списък на страните-наблюдателки в СТО[редактиране | редактиране на кода]

Наблюдатели към СТО са[7]:

На 11 декември 2005 г. е взето официално решение за приемането в Световната търговска организация на Саудитска Арабия, която става 149-та членка.

На 15 декември същата година в Хонконг председателят на министерската конференция на СТО Джон Цанг заявява готовността на организацията да приеме Кралство Тонга.

На 7 ноември 2006 г. СТО официално предлага на Виетнам да встъпи в организацията, след 11-годишни преговори. По мнение на представители на организацията, Виетнам успешно е провел всички необходими реформи.

На 10 ноември 2006 г. президентът на Руския съюз на промишлениците и предприемачите Александър Шохин, заявява, че Русия и САЩ са постигнали компромис в преговорите по встъпване в СТО. На 18 ноември, на среща на върха в Ханой, се провежда пореднит етап от двустранните преговори между Русия и САЩ по повод встъпването на Русия в организацията. В резултат е подписано двустранно съглашение.

На 1 – 2 декември 2006 г. в Женева се състои Петата интерпарламентарна конференция на СТО. В работата на форума вземат участие над 400 представители от 70 страни. Темата на конференцията е сривът на кръга от преговори в Доха и възможността за реанимация на преговорния процес. В заключителния документ на конференцията е изразена загриженост, че преговорите в рамките на Дохийския кръг „практически са застинали в мъртва точка“. Парламентаристите също така подчертават, че специално внимание на преговорите в рамките на Дохийския кръг е длъжно да се отдели на защитата на интересите на развиващите се страни.

На 11 януари 2007 г. Виетнам официално влиза в редовете на СТО и става 150-та членка на организацията.

На 31 юли 2007 г. Кралство Тонга [8] влиза в СТО.

На 23 юли 2008 г. Кабо Верде официално става 153-та страна-членка на организацията.[9][10][11].

На 26 октомври 2011 г. е обявено, че Вануату се присъединява към СТО.[12][13]

На 28 октомври Грузия се съгласява с влизането на Русия в организацията, а на 9 ноември в Женева, при посредничеството на Швейцария, двете страни подписват съглашение по присъединяването.[14] Това е последното двустранно съглашение по пътя за влизане на Русия в СТО.

На следващият ден са приети Черна гора и Самоа [15].

На 22 август 2012 г. Руска федерация влиза в Световната търговска организация и става 156-та членка [16].

Два дни по-късно, на 24 август, Вануату също встъпва в организацията и става 157-та страна-членка.[17].

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Споразумения в СТО[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]