Световна търговска организация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Членове на Световната търговска организация (основателите са в тъмнозелено)

Световната търговска организация (СТО; на френски: Organisation mondiale du commerce, OMC; на английски: World Trade Organization, WTO) е международна организация, създадена на 1 януари 1995 година с договора от Маракеш, подписан на 15 април 1994 г., с цел да координира либерализацията на международната търговия. Тя е продължител на основаното през 1947 година Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ).

СТО се занимава с регулирането на търговията между своите членове, като създава обща рамка за договарянето на търговски споразумения и за разрешаването на спорове чрез принуждаване на членовете на организацията към спазване на приетите от тях споразумения.[1] Основните проблеми, върху които се фокусира организацията, водят началото си от по-ранни преговори в рамките на ГАТТ, най-вече от последния Уругвайски кръг (1986-1994).

Към 2010 година организацията се опитва да придвижи Кръга преговори Доха, започнат през 2001 година и поставящ си за цел да даде възможност за справедливо участие в работата на организацията на по-бедните страни. Преговорите са силно затруднени от противоречията между големите износители на селскостопански продукти и страните с голям брой дребни земеделци, което прави прогнозите за тяхното завършване несигурни.[2]

В СТО членуват 156 държави,[3] които реализират над 97% от международната търговия в света,[4] както и 30 наблюдатели, повечето от които се опитват да станат пълноправни членове. Организацията се ръководи от конференция на министрите, която се провежда през 2 години, общ съвет, който ръководи текущата дейност между конференциите и генерален директор, назначаван от конференцията. Седалището на СТО е в Женева, Швейцария.

Създаване[редактиране | edit source]

Все по-нарастващата роля на световната търговия принуждава индустриалните страни още през 19 век да поддържат на международно ниво ограничено сътрудничество и кооперация по въпросите на митата и тарифите. Разразилата се през 1929 г. глобална икономическа криза и опитите за нейното преодоляване в отделните развити страни по пътя на пряка защита на вътрешното производство чрез високи мита показва, че при все по-нарастващите обеми на външната търговия е необходима нейната институционализация и наднационално регулиране в международно признати правни рамки.

За икономически фундамент на либерализацията на външната търговия служи икономическата теория за сравнителното преимущество, разработена в началото на 19 век от Давид Рикардо.

Идеята за създаване на международна организации, призвана да регулира международната търговия, възниква още с края на Втората световна война. Главно с усилията на САЩ и Великобритания, през 1944 г. на Бретънуудската конференция са основани Международния валутен фонд и Международната банка за реконструкция и развитие. Третата опора на новия икономически ред, наред със споменатите организации, се предполага създаването на Международна търговска организация (МТО). За целта, през 1946 г. в Хавана е свикана международна конференция за търговия и заетост, която трябва да изработи материално-правните рамки на международното съглашение за намаляване на тарифите, да предложи на заинтересованите страни устава на организацията, да поеме координираща роля по въпросите на външната търговия и понижаване на тарифите по пътя на стоките от страна в страна. Още през октомври 1947 г. е подписано Генерално споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), което първоначално се разглежда само като част от всеобщо споразумение в рамките на новата международна търговска организация. Това споразумение, считано за временно, влиза в сила на 1 януари 1948 г.

Една от следвоенните световни сили, СССР, не е поканена за участие в Хаванската конференции, тъй като отказва да участва и в МВФ и МБРР. Съветското правителство се опасява от това, че голямото влияние, което има САЩ в тези организации, и началото на противопоставянето между идеологическите блокове (Студената война) не позволяват в нужната степен да се защитават интересите на СССР в рамките на тези организации.

Общо споразумение за митата и търговията[редактиране | edit source]

Правната основа на СТО е Общото споразумение за митата и търговията, което дава основните правила за системата на преговори. Съвсем скоро след подписването на Споразумението общият интерес на държавите да насърчат международната търговия в годините след Втората световна война води до неформалното създаване на неофициалната de facto международна организация, известна като „ГАТТ“. През годините се провеждат няколко големи кръга на преговори, известни като кръгове. Последният раунд на ГАТТ, познат като „Уругвайски кръг“, протича рекордните 8 години и води до създаването на Световната търговска организация. Докато ГАТТ насочва усилията си към преговори във връзка с търговията със стоки, СТО и неговите документи понастоящем покриват търговията с услуги и с продуктите на интелектуалната собственост (географски марки и означения и промишлен дизайн). l

Въпреки дългия си живот, Споразумението винаги е било замислено като преходен документ, като му липсва формалната страна, за да получи международна правосубектност като пълноправна международна организация.

Първоначалната идея за създаването на ГАТТ е осигуряването на трети орган от Бретънуудската система, наравно със Световната банка и Международния валутен фонд, който да покрива въпросите, свързани с международната търговия. Делегати от над 50 държави постигат значителен успех в осигуряването на допълнителна либерализация на търговията по време на преговорите за създаване на Международна търговска организация, те се обединяват върху редица правила на международната търговия и отстъпки в митническите си тарифи. Комбинацията от двете води до подписването на ГАТТ, отделно от статута на предвидената Международна търговска организация. Докато ратификацията на втората обаче не успява да премине ратификационния процес в някои държави членки, Споразумението на ГАТТ влиза в сила през януари 1948 г. и остава единственият легитимен инструмент, регламентиращ международната търговия. Това остава така до създаването на СТО през 1995 г.

Кръгове преговори в рамките на ГАТТ[редактиране | edit source]

Година Място на провеждане Тема на преговорите Брой на държави-участници
1947 Женева Митнически тарифи 23
1949 Анси Митнически тарифи 13
1951 Торки Митнически тарифи 38
1956 Женева Митнически тарифи 26
(Кръг Дилън) 1960–1961 Женева Митнически тарифи 26
(Кръг Кенеди) 1964–1967 Женева Митнически тарифи и антидъмпингови мерки 62
(Токийски кръг) 1973–1979 Женева Митнически тарифи и антидъмпингови мерки 102
(Уругвайски кръг) 1986–1994 Женева Митнически тарифи, нетарифни мерки, правила, право на интелектуалната собственост, процедура за уреждане на търговски спорове, споразумение по текстила, селското стопанство, създаване на СТО и др. 123

СТО след 1995 г.[редактиране | edit source]

След приключването на Уругвайския кръг на преговори и създаването на Световната търговска организация се създава и единна система от договорености между държавите, като разпоредбите им са почти универсално признати. След официалното си създаване, главната квартира на СТО се намира в Женева, Швейцария, а членовете ѝ към 02 март 2013 г. са 159. Бюджетът на организацията за 2012 г. е 169 милиона швейцарски франка.

Задачите на СТО са да бъде депозитар на търговските споразумения на СТО, да предоставя възможности за търговски преговори, да урежда търговски спорове, да наблюдава националните търговски политики, да оказва техническо съдействие на развиващите се страни и да си сътрудничи с други международни организации.

Понастоящем СТО се адаптира към новите условия в международната търговия и търси начин да се преструктурира, за да запази ефективността си. Правят се сериозни опити да се постигне пълно освобождаване на търговията със селскостопански стоки, което да предостави нови възможности на най-слабо развитите държави за участие в международната търговия.

Критики[редактиране | edit source]

Една от критиките към СТО е, че не обръща внимание на човешките права, работните норми, жизнените стандарти и т.н. Други недостатъци са, че освободените търговски дейности остават без надзор и че самата СТО въпреки значението си не е под надзора нито на парламент нито под този на ООН.

Тъй като членове на СТО са и недемократични държави, СТО не може да предявява претенции да бъде призната за демократично основана.

Критично се разглежда и закона за налагане на наказателни митнически тарифи, в случай на подбиване на цената. Този закон е в противоречие със самата цел за освобождаване на търговията.

Критикуват се ЕС и САЩ, които изискват от другите страни свободна търговия, а те самите защитават пазарите си, например под формата на парична помощ за селското стопанство при производството и износа на селскостопанска продукция. Паричните помощи за износа на селското стопанство ще бъдат прекратени обаче до 2013 г, в полза на развиващите се страни.

Някои критични към глобализацията неправителствени организации не упрекват начина на свободна търговия, а несправедливата практика да се дават правила за освобождаване на търговията и отваряне на пазарите, докато развитите страни защитават националните си стопанства. Други неправителствени организации са срещу свободната търговия и срещу нагласата всичко и всеки да бъдат превръщани в стока за търгуване.

Общата критика е, че споразуменията за СТО съответно за митата и търговията не спомагат за световна свободна търговия, тъй като както и преди търговските отношения са в полза на индустриалните нации. Има дори критици, които твърдят, че тези ползи даже са се увеличили.

Практически СТО се критикува от развиващите се страни по две основни линии:

  • че правилата създадени от нея са така обработени, че да облагодетелстват развитите държави.
  • че се прилага двойна мярка при прилагането на тези правила — развитите страни на практика не прилагат върху себе си правилата, които самите те създават.

Отделни решения[редактиране | edit source]

Някои решения на Комисията по регулиране на споровете на СТО предизвикват голям обществен отзвук:

  • Решението от 1992 г. в рамките на ГАТТ по отношение закона на САЩ, регулиращ вноса на риба тон. Американският закон за защита на морските бозайници забранява вноса на риба, уловена с използването на определен тип мрежи, при употребата на които се убиват делфини. Законът се прилага както за американски, така и за чуждестранни продавачи на риба и по мнението на правителството на САЩ, тай има за легитимна цел защитата на околната среда. Мексико, като страна, в която този начин на улов на риба тон е позволен, подава жалба срещу закона, твърдейки, че нарушава споразумението за свободна търговия и сам по себе си е забрана в рамките на нетарифните ограничения на ГАТТ. Предшественикът на Комисията действително признава, че законът е в противоречие с нормите на свободната търговия и посочва, че макар и правителството на САЩ да преследва легитимна цел за защита на делфините, тази цел може да бъде постигната с други методи, които да не нарушават споразумението за свободна търговия.Tuna/Dolphin Case I
  • Подобен спор по отношение на закона за забрана на вноса на скариди в Съединените щати, уловени по методи, опасни за морските костенурки, е представен на Комисията в рамките на СТО през 2000 г. Някои азиатски страни (Индия, Пакистан, Малайзия и Тайланд), които използват този метод на риболов, са на мнение, че такива ограничения на вноса в САЩ не са нищо друго, освен „зелен протекционизъм“, зад който в действителност стои желанието на развитите страни да ограничат евтиния внос, а екологичната обосновка е само претекст. Що се отнася до този въпрос, Комисията, макар и да признава в мотивите за решението си възможността, че мерките за опазване на околната среда теоретично могат да бъдат законна причина за ограничаването на вноса на някои стоки, но в конкретния случай закона за забрана на вноса на скариди, според нея, не отговаря на нормите на Световната търговска организация, и САЩ са длъжни да го отменят.Shrimp/Turtle Case
  • По-голямата част от търговските спорове в рамките на СТО са споровете между основните участници в международната търговия - Европейският съюз и САЩ. Например, широк отглас получава конфликта при налагането от САЩ през март 2002 г. на високи вносни мита за европейска стомана, с цел да подкрепи американската стоманодобивна индустрия. Европейският съюз оценя това като дискриминация и забрана на споразуменията на СТО и оспорва мерките с жалба до Комисията, която признава мерки за защита на пазара в САЩ като нарушение на правилата на Световната търговска организация (СТО). Съединените щати са принудени да премахнат дискриминационните тарифи.

Встъпване и членство в СТО[редактиране | edit source]

Списък на страните-членки на СТО[редактиране | edit source]

Към края на август 2012 г. в Световната търговска организация влизат 157 членки, в това число 156 държави и Европейския съюз [5].

# Страна Дата на
присъединяване [6]
1 Австралия Австралия 01.01.1995
2 Австрия Австрия 01.01.1995
3 Антигуа и Барбуда Антигуа и Барбуда 01.01.1995
4 Аржентина Аржентина 01.01.1995
5 Бангладеш Бангладеш 01.01.1995
6 Барбадос Барбадос 01.01.1995
7 Бахрейн Бахрейн 01.01.1995
8 Белиз Белиз 01.01.1995
9 Белгия Белгия 01.01.1995
10 Бразилия Бразилия 01.01.1995
11 Бруней Бруней 01.01.1995
12 Великобритания Великобритания 01.01.1995
13 Унгария Унгария 01.01.1995
14 Венецуела Венецуела 01.01.1995
15 Габон Габон 01.01.1995
16 Гаяна Гаяна 01.01.1995
17 Гана Гана 01.01.1995
18 Германия Германия 01.01.1995
19 Хондурас Хондурас 01.01.1995
20 Хонконг Хонконг 01.01.1995
21 Гърция Гърция 01.01.1995
22 Дания Дания 01.01.1995
23 Доминика Доминика 01.01.1995
24 Европейски съюз Европейски съюз 01.01.1995
25 Замбия Замбия 01.01.1995
26 Индия Индия 01.01.1995
27 Индонезия Индонезия 01.01.1995
28 Ирландия Ирландия 01.01.1995
29 Исландия Исландия 01.01.1995
30 Испания Испания 01.01.1995
31 Италия Италия 01.01.1995
32 Канада Канада 01.01.1995
33 Кения Кения 01.01.1995
34 Коста Рика Коста Рика 01.01.1995
35 Flag of Côte d'Ivoire.svg Кот д’Ивоар 01.01.1995
36 Кувейт Кувейт 01.01.1995
37 Люксембург Люксембург 01.01.1995
38 Мавриций Мавриций 01.01.1995
39 Макао Макао 01.01.1995
40 Малайзия Малайзия 01.01.1995
41 Малта Малта 01.01.1995
42 Мароко Мароко 01.01.1995
43 Мексико Мексико 01.01.1995
44 Мианмар Мианмар 01.01.1995
45 Намибия Намибия 01.01.1995
46 Нигерия Нигерия 01.01.1995
47 Нидерландия Нидерландия [7] 01.01.1995
48 Нова Зеландия Нова Зеландия 01.01.1995
49 Норвегия Норвегия 01.01.1995
50 Пакистан Пакистан 01.01.1995
51 Парагвай Парагвай 01.01.1995
52 Перу Перу 01.01.1995
53 Португалия Португалия 01.01.1995
54 Румъния Румъния 01.01.1995
55 Свазиленд Свазиленд 01.01.1995
56 Сенегал Сенегал 01.01.1995
57 Сейнт Винсент и Гренадини Сейнт Винсент и Гренадини 01.01.1995
58 Сейнт Лусия Сейнт Лусия 01.01.1995
59 Сингапур Сингапур 01.01.1995
60 Словакия Словакия 01.01.1995
61 Суринам Суринам 01.01.1995
62 Съединени Американски Щати САЩ 01.01.1995
63 Тайланд Тайланд 01.01.1995
64 Танзания Танзания 01.01.1995
65 Уганда Уганда 01.01.1995
66 Уругвай Уругвай 01.01.1995
67 Филипини Филипини 01.01.1995
68 Финландия Финландия 01.01.1995
69 Франция Франция 01.01.1995
70 Чехия Чехия 01.01.1995
71 Чили Чили 01.01.1995
72 Швеция Швеция 01.01.1995
73 Шри Ланка Шри Ланка 01.01.1995
74 Република Южна Африка ЮАР 01.01.1995
75 Южна Корея Южна Корея 01.01.1995
76 Япония Япония 01.01.1995
77 Тринидад и Тобаго Тринидад и Тобаго 01.03.1995
78 Зимбабве Зимбабве 05.03.1995
79 Доминиканска република Доминиканска република 09.03.1995
80 Ямайка Ямайка 09.03.1995
81 Турция Турция 26.03.1995
82 Тунис Тунис 29.03.1995
83 Куба Куба 20.04.1995
84 Израел Израел 21.04.1995
85 Колумбия Колумбия 30.04.1995
86 Салвадор Салвадор 07.05.1995
87 Ботсвана Ботсвана 31.05.1995
88 Гвинея-Бисау Гвинея-Бисау 31.05.1995
89 Джибути Джибути 31.05.1995
90 Лесото Лесото 31.05.1995
91 Мавритания Мавритания 31.05.1995
92 Малави Малави 31.05.1995
93 Мали Мали 31.05.1995
94 Малдиви Малдиви 31.05.1995
95 Того Того 31.05.1995
96 Централноафриканска република ЦАР 31.05.1995
97 Буркина Фасо Буркина Фасо 03.06.1995
98 Египет Египет 30.06.1995
99 Полша Полша 01.07.1995
100 Швейцария Швейцария 01.07.1995
101 Гватемала Гватемала 21.07.1995
102 Бурунди Бурунди 23.07.1995
103 Сиера Леоне Сиера Леоне 23.07.1995
104 Кипър Кипър 30.07.1995
105 Словения Словения 30.07.1995
106 Монако Монако 26.08.1995
107 Лихтенщайн Лихтенщайн 01.09.1995
108 Никарагуа Никарагуа 03.09.1995
109 Боливия Боливия 12.09.1995
110 Гвинея Гвинея 25.10.1995
111 Мадагаскар Мадагаскар 17.11.1995
112 Камерун Камерун 13.12.1995
113 Катар Катар 13.01.1996
114 Фиджи Фиджи 14.01.1996
115 Еквадор Еквадор 21.01.1996
116 Хаити Хаити 30.01.1996
117 Сейнт Китс и Невис Сейнт Китс и Невис 21.02.1996
118 Бенин Бенин 22.02.1996
119 Гренада Гренада 22.02.1996
120 Обединени арабски емирства ОАЕ 10.04.1996
121 Руанда Руанда 22.05.1996
122 Шаблон:Флагификация/Папуа Нова Гвинея 09.06.1996
123 Шаблон:Флагификация/Соломонови острови 26.07.1996
124 Чад Чад 19.10.1996
125 Гамбия Гамбия 23.10.1996
126 Ангола Ангола 23.11.1996
127 България България 01.12.1996
128 Нигер Нигер 13.12.1996
129 Шаблон:Флагификация/Демократическа република Конго 01.01.1997
130 Монголия Монголия 29.01.1997
131 Република Конго Република Конго 07.03.1997
132 Панама Панама 06.09.1997
133 Киргизстан Киргизстан 20.12.1998
134 Латвия Латвия 10.02.1999
135 Естония Естония 13.11.1999
136 Йордания Йордания 11.04.2000
137 Грузия Грузия 14.06.2000
138 Албания Албания 08.09.2000
139 Оман Оман 09.11.2000
140 Хърватия Хърватия 30.11.2000
141 Литва Литва 31.05.2001
142 Молдова Молдова 26.07.2001
143 Китайска Народна Република Китай 11.12.2001
144 Тайван Тайван 01.01.2002
145 Армения Армения 05.02.2003
146 Македония Македония 04.04.2003
147 Непал Непал 23.04.2004
148 Камбоджа Камбоджа 13.10.2004
149 Саудитска Арабия Саудитска Арабия 11.12.2005
150 Виетнам Виетнам 11.01.2007
151 Тонга Тонга 27.07.2007
152 Украйна Украйна 16.05.2008
153 Кабо Верде Кабо Верде 23.07.2008
154 Черна гора Черна гора 29.04.2012
155 Самоа Самоа 10.05.2012
156 Русия Русия 22.08.2012
157 Вануату Вануату 24.08.2012

Списък на страните-наблюдателки в СТО[редактиране | edit source]

Наблюдатели към СТО са [6]:

На 11 декември 2005 г. е взето официално решение за приемането в Световната търговска организация на Саудитска Арабия, която става 149-та членка.

На 15 декември същата година, в Хонконг председателят на министерската конференция на СТО Джон Цанг заявява готовността на организацията да приеме Кралство Тонга.

На 7 ноември 2006 г. СТО официално предлага на Виетнам да встъпи в организацията, след 11-годишни преговори. По мнение на представители на организацията, Виетнам успешно е провел всички необходими реформи.

На 10 ноември 2006 г, президентът на РСПП, Александр Шохин, заявява, че Русия и САЩ са постигнали компромис в преговорите по встъпване в СТО. На 18 ноември, на среща на върха в Ханой, се провежда поредния етап от двустранните преговори между Русия и САЩ по повод встъпването на Русия в организацията. В резултат е подписано двустранно съглашение.

На 1-2 декември 2006 г. в Женева се състои Пятата интерпарламентарна конференция на СТО. В работата на форума взимат участие над 400 представители от 70 страни. Темата на конференцията е срива на кръга от преговори в Доха и възможността за реанимация на преговорния процес. В заключителният документ на конференцията е изразена загриженост, че преговорите в рамките на Дохийския кръг „практически са застинали в мъртва точка“. Парламентаристите също така подчертават, че специално внимание на преговорите в рамките на Дохийския кръг е длъжно да се отдели на защитата на интересите на развиващите се страни.

На 11 януари 2007 г. Виетнам официално влиза в редовете на СТО и става 150-та членка на организацията.

На 31 юли 2007 г. Кралство Тонга [8] влиза в СТО.

На 23 юли 2008 г. Кабо Верде официално става 153-та страна-членка на организацията.[9][10][11].

На 26 октомври 2011 г. е обявено, че Вануату се присъединява към СТО.[12][13]

На 28 октомври Грузия се съгласява с влизането на Русия в организацията, а на 9 ноември в Женева, при посредничеството на Швейцария, двете страни подписват съглашение по присъединяването.[14] Това е последното двустранно съглашение по пътя за влизане на Русия в СТО.

На следващият ден са приети Черна гора и Самоа [15].

На 22 август 2012 г. Русия влиза в Световната търговска организация и става 156-та членка [16].

Два дни по-късно, на 24 август Вануату също встъпва в организацията и става 157-та страна-членка.[17].

Вижте още[редактиране | edit source]

Споразумения от кръга на СТО[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Understanding the WTO - what is the World Trade Organization?, официален сайт на СТО
  2. ((en)) The Doha Round, Европейска комисия
  3. ((en)) Members and Observers, официален сайт на СТО
  4. ((en)) The WTO in Brief 2 официален сайт на СТО
  5. ((ru)) [1], сайт за Русия на СТО
  6. а б ((ru)) ВТО. Страни-членки и наблюдатели в организацията, сайт за Русия на СТО
  7. Включително Нидерландски Антилски острови
  8. ((en)) WTO | Tonga — Member information, официален сайт на СТО
  9. ((ru)) Справка: Всемирная торговая организация
  10. ((ru)) ВТО пополнит одна из беднейших стран Африки, Дойче Веле
  11. ((ru)) Одна из беднейших стран мира Кабо-Верде вступила в ВТО
  12. ((ru)) Вануату опередила Россию, вступив в ВТО
  13. ((ru)) Дорога России в ВТО открыта., Коммерсантъ
  14. ((ru)) Россия и Грузия подписали соглашение о ВТО., Лента.ру
  15. ((ru)) ВТО одобрила присоединение Черногории и Самоа
  16. ((ru)) Россия стала 156-м полноправным членом ВТО
  17. ((en)) [2], официален сайт на СТО

Външни препратки[редактиране | edit source]