Световни религии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта, показваща разпространението на световните религии „Будизъм“ (червено и жълто), „Християнство“ (синьо и лилаво) и „Ислям“ (зелено)
Карта, показваща разпространението на „авраамическите“ (розово) и „дхармическите“ (жълто) религии
Орденът на СС се интересува от знанията събрани върху "покрива на света" в Тибет, за да може да контролира посредством древните тайни масовото съзнание на хората

Световни религии за сравнителното религиознание са трите най-разпространени религии (според броя на техните последователи) днес, които се изброяват хронологично според последователността им на възникване в историята на религиите - будизъм, християнство, ислям. Тези религии или техни разновидности се изповядват от повече от две трети от населението на Земята.

Значение и критерии[редактиране | edit source]

Стойността на дадена религия като световен феномен се определя както от нейните исторически и културни общочовешки измерения, така и от нейния философски и етичен смисъл, утвърждаващ универсалните и непреходни ценности в система възприемана повсеместно от хората.

На ЮНЕСКО са предложени следните два критерия за определянето на дадена религия като световна:

  • обединява голяма общност от хора;
  • има последователи в много страни сред различни народности,

като общовъзприети за признанието "световна религия" са и следните изисквания:

  • религията да не служи като признак за народностно или национално самоопределяне;
  • религията да има достатъчно избистрена собствена философска школа и система;
  • религията да е повлияла върху хода със събитията в световната история, култура и изкуство.

Световните религии[редактиране | edit source]

От световните религии най-рано е възникнал Будизмът - през 6 век пр.н.е. в Индия, откъдето прониква в Китай през 5 век пр.н.е. и Далечния изток по-сетне и до наши дни се е утвърдил като универсалистка, световна религия. Названието произлиза от историческия му основател "Буда", който означава на санскрит "пробуден, просветлен". Както и при останалите световни религии, основателя на религията е легендарна личност, който симптом неминуемо присъства при всичките световни религии.

Християнството е първата монотеистична религия (макар и спорна за някои - виж Света Троица), носеща името на своя основател и обект на религиозно почитание Исус Христос, (виж спор за историческата личност на Исус Христос). Днес християнството е световната религия освен с най-много последователи в света - около 2,2 милиарда (по данни от 2008 г.), но и с най-значим световен принос към историческото и културно наследство в общочовешки план. Световното и универсално летоброене се води по официалния календар на християнската религия - Григорианския, стъпил на основата на Юлианския (виж и империум, императорски култ и Translatio imperii).

Ислямът също е монотеистична религия, която както и християнството възниква в Близкия изток, но за разлика от него се разпространява основно в Азия и Африка, а не в Европа (откъдето християнството след Великите географски открития се разпространява в Новия свят, заемайки и доминиращо световно положение). Последователите на исляма почитат Аллах, чийто пророк на земята бил Мохамед, отново (полу)легендарна личност. С около 1,57 милиарда вярвящи днес тази световна религия е втората по разпространение след християнството на планетата.

Мъртви световни религии[редактиране | edit source]

Кардинал Ришельо като най-виден представител на обществото на Исус съдейства посредством изучаването на древни източни езици и култури в основаната от него Френска академия за разпалването на съвременния огън на зороастризма, а с него и на сравнителното религиознание в световен план

Съществували са и още две днес мъртви световни религии в исторически и културен план - зороастризъм и манихейство. Те имат своите корени или са свързани в една или друга степен с Месопотамия, люлка на най-древната човешка цивилизация в т.нар. плодороден полумесец.

Най-интересната предходна световна религия е зороастризма, днес изповядвана от малък брой парси, оцелели и опазили вярата си през вековете. Откриването за науката на тези маздеистки последователи със свещените книги на зороастризма, и в частност Авестата, дължим на Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон, френски езиковед и ориенталист, член на Френската академия на "безсмъртните", основана от кардинал Ришельо - най-видния представител на "обществото на Исус".

Зороастризма е най-интересната религия от гледна точка на сравнителното религиознание, оказала съществено влияние най-вече със своя дуализъм върху всички световни религии. Парсизмът е в основата на окончателното оформяне на юдаизма (виж Неемия, Ездра и Голяма асамблея). Родината на зароастризма е в непосредствен досег през долината на Инд с полуконтинента Индия (където живеят девите, а фраварането започва с култовата реплика "Проклинам девите ..." - виж и "непорочно зачатие"), откъдето пък се разпространява към Китай и Далечния изток будизма, оказал значимо влияние върху и за формиране на религиозните вярвания и представи в тази съществена част от света. В този смисъл Тибет, този своеобразен покрив на света, се явява пресечна точка на религите още от древността, поради и което региона представлява значим интерес и за водещите светски идеологии през 20 век - виж Германска експедиция до Тибет.

Манихейството също е свързано с Парсизма и по-специално с неговата разновидност зурванизма. Зурванизма по историческия метод се базира на религиозните представи и вярвания преживели на територията на древна Асирия и Вавилон в Двуречието - след момента на превземането на древната световна столица от войските на Кир Велики, а това е нощта на 12 октомври 539 г. пр.н.е.

Посредством пророкът Мани, манихейството се трансформира в павликянство и от него в богомилство и т.н., за да достигне до Западна Европа, където папа Инокентий III учредява през 1204 г. Инквизицията с борба с ереста. Преди това на централния площад в Константинопол е изгорен жив Василий Врач - на емблематичната нумерологична дата 11 ноември 1111 г. След превземането на града на Константин Велики от неверниците е учредена Генерална асамблея на испанските инквизитори, начело с Велик инквизитор, подобно на Голямата асамблея, чиято цел е укрепване на вярата. В резултат от дейността й през емблематичната 1492 г. се случват едни от най-важните събития в човешката история - окончателното освобождение на Иберия от маврите, посредством превземането на Гранада, изгонването на евреите от Испания и откриването на Америка от Христофор Колумб (генуезки моряк на служба при испанския кралски двор). През 1498 г. умира първия велик инквизитор Томас де Торквемада, а португалеца Васко да Гама открива и нов морски път за Индия, заобикалящ османските владения в Ориента. Следват Великите географски открития с глобалното завладяване на света от християнската религия, като в Източна Европа Иван Грозни основава Третия Рим и започва усвояването на Сибир.

Други значими религии[редактиране | edit source]

"Пирът на Балтазар" по книгата на пророк Даниил с изписаните от тайнствена ръка думи на стената "мене, текел, фарес"

Освен световните религии, изповядвани от близо 2/3 от жители на планетата, съществуват и други с по-ограничено разпространение, включително и такива свързани само с една нация или народ. Национални или народностни религии са юдаизмът при евреите и шинтоизмът при японците. Юдаизмът се характеризира най-вече с конфесионализъм, но от сравнителнорелигиозна и правна гледна точка е извънредно интересна религия, понеже се заражда в средата на плодородния полумесец и се утвърждава в периода след завоеванията на Александър Македонски с налагането на елинизма в античния свят. Утвърждава се или по-точно успява да оцелее като религия на границата между две световни империи и култури (Римската и Сасанидска Персия), притежаващи и разполагащи със свои световни религии - християнството и зороастризма (виж и римско-персийски войни). Интересна за сравнителното религиознание е предисторията на юдаизма, съхранила се в Библията - най-разпространената и до днес книга в света, която по съществото си и най-вече с т.нар. исторически книги от Стария завет пресъздава древната история на Египет и Двуречието или на т.нар. "плодороден полумесец" - люлка на човешката цивилизация.

Други значими религии са индуизма с ведите за целия индийски регион и Тибет, както конфуцианството и даоизмът за Китай и Източна Азия (спорно е доколко са религии в традиционния и индоевропейски смисъл). Тези по-значими религии с техните системи от вярвания оказват съществено влияние върху възникването, развитието, разпадането и разлагането на човешките цивилизации. Религиозните системи на индианските цивилизации в Америка са извън контекста на възникване, развитие и взаимодействие между световните и други по-значими религии, които без изключение са евразийски "продукт", а пресечната им точка е Тибет.

Синкретични религиозни концепции[редактиране | edit source]

Елена Блаватска с основаното от нея "Теософско общество" е в основата на съвременната наука за религиите

По време на Просвещението възниква деизма, а през 19 век под натиска на проучванията и разработките Германската историческа школа и въз основа на най-значимите открития и разкрития в историята на археологията и палеографията се появява и теософията.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]