Светодиоден дисплей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тази статия е за видео дисплеи изцяло базирани на светодиоди (LED display). Да не се бърка с течнокристален дисплей със светодиодна подсветка (LED backlit LCD).

Да не се бърка с флуоресцентен вакуумен дисплей (VFD).

За сегментирани дисплеи вижте дисплей със седем сегмента (seven segment display), дисплей с девет сегмента (nine segment display), дисплей с четиринадесет сегмента (fourteen segment display), дисплей с шестнадесет сегмента (sixteen segment display).

За матричен дисплей, вижте точково-матричен дисплей (dot-matrix display).

LED екран отблизо. С матрица от червени, зелени и сини светодиоди
460 метровия LED екран на улица Fremont е текущият най-голям такъв.

Светодиодният дисплей / екран (на английски: LED display) е плосък и използва светодиоди като пиксели за да изобразява видео. Яркостта на светодиодите позволява да се използват на открито за табели на магазини и билборди. От няколко години насам се използват масово и за информационните табели показващи маршрута и друга информация в градския транспорт. Светодиодните дисплеи могат да служат и за източник на светлина. Също се ползват за осветяване на сцени и други декоративни цели.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият плосък телевизионен екран изцяло базиран на светодиоди навярно е бил разработен, демонстриран и документиран от Джеймс П. Мичъл през 1977 г.[1] Модулният дисплей първоначално е съдържал стотици MV50 светодиоди и нова за времето транзистор-транзистор логика (TTL) за адресиране на памет по верига, предоставена от Texas Instruments.[2] Прототипът с дебелина 6,35 mm и документацията за него са били представени на 29-тото международно изложение за наука и техника на интел (ISEF expo), състояло се във Вашингтон през май месец, 1978 г.[3] Получил е награди на НАСА[4] и Дженеръл моторс.[5] Разработка за течнокристален дисплей (LCD) също е присъствала в документацията с алтернативната технологията: x-y сканиране. Допълнително признание за изобретението е дадено от образователната фондация Westinghouse „Honors Group“, а документацията става една от подбраните научни статии в академията на науките на Университета в Северна Айова. Идеята е била да стане бъдеща алтернатива за телевизионен екран. Заменянето на старата над 70-годишна аналогова технология (с високо напрежение) – електроннолъчева (катоднолъчева) тръба (ЕЛТ) с дигитална и x-y сканирането е голямо постижение. Също така изкарването от употреба на електромагнитната система за сканиране прави ненужни индуктивната дефлекция и съсредоточаващите вериги за цвят и електронни лъчи. Дигиталната x-y система за сканиране допринася за това днешните телевизори да се „свият“ до сегашния си плосък формат.

Модела от 1977 г. е бил монохроматичен. Ефективните сини светодиоди следва да се появят след едно десетилетие. Големите матрици днес използват светодиоди с голяма яркост за да могат да представят широк спектър от цветове. Отнело е на Sony три десетилетия и появата на органични светодиоди за да представят първият OLED телевизор – Sony XEL-1 OLED, през 2009 г. По-късно на CES 2012 Sony представят Crystal LED. Телевизор с изцяло светодиодна матрица – в него светодиодите се използват, за да възпроизведат самата картина (като пиксели), a не като подсветка зад друга матрица – най-често с течен кристал (LCD). Такива често се рекламират невярно като телевизори с LED матрица.

Финалния мач на шампионска лига 2011 между Манчестър Юнайтед и Барселона е бил излъчен на живо в 3D формат в Гьотеборг (Швеция). Екрана, на който се е излъчвал финала, е на EKTA и има скорост на опресняване 100 Hz, диагонал 7.11 m. С тези характеристики е включен в книгата Световни рекорди на гинес като най-големия 3D LED телевизионен екран.[6][7]

LED екранът в Taipei Arena показва реклами и трейлъри на филми.

Производители[редактиране | редактиране на кода]

Най-големият производител на LED екрани е базираната в Шънджън – Китай, фирма Leyard Optoelectronic.[8]

Най-популярния български производител на Светодиодни екрани е Мегатекс АД, базирани в София.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mitchell's modular LED x-y (horizontally and vertically digitally scanned array system) was cited in the 29th International Science and Engineering Exposition „book of abstracts“, p. 97, published by the „Science Service“, Washington D.C. May 1978.
  2. A technical reference detailing the LED display array, RF interface and scanning circuit was included as part of the 1978 29th ISEF exhibition in Anaheim, CA.
  3. The prototype and scientific paper „Light Emitting Diode Television Screen“ were part of exhibit #635.
  4. 29th ISEF „Announcement of Awards“, p. 4, May 13, 1978, published by the Science Service, 1719 N Street Washington D.C. 20036.
  5. 3rd Grand Award – GM, corporate sponsor of the 1978 Science Service event. 1978 29th Annual ISEF „Announcement of Awards“, p. 5, (note: Intel Corporation is the current sponsor of this event).
  6. EKTA’s Ukrainian produced 3D Led TV makes The Guinness Book of World Records, www.ekta-led.com
  7. Largest LED 3D TV. guinnessworldrecords.com
  8. Leyard Signs Technology License Agreement with Dimenco to Launch No-Glasses 3D LED Wall. // Dimenco.