Направо към съдържанието

Светомир Иванчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Светомир Иванчев
български филолог славист
Роден
Починал
3 януари 1991 г. (70 г.)

Учил вСофийски университет
Работил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Семейство
БащаТодор Иванчев
МайкаЙохана - Непомуцена Дошек

Светомир Тодоров Иванчев е български славист, известен и с превода си на „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“ на Ярослав Хашек. Професор в Софийския университет, директор на Института за български език при БАН.[1][2][3][4]

Светомир Иванчев е роден на 10 юли 1920 г. в семейството на баща българин и майка чехкиня. Завършва класическа гимназия в София през 1940 г. и славянска филология в Софийския университет през 1947 г. Работил е като дипломат, а от 1952 г. заема мястото на асистент в Софийския университет. Специализира във Варшава и Краков като стипендиант на ЮНЕСКО. Избран е за доцент през 1963 г., за професор по славянско езикознание – през 1970 г. Ръководител на Катедрата по славянско езикознание в Софийския университет (1974 – 1990), декан на Факултета по славянски филологии (1966 – 1970), директор на Института за български език при БАН (1976 – 1977). Основател и главен редактор до смъртта си на списание „Contrastive Linguistics/ Съпоставително езикознание“.

  • Контекстово обусловена ингресивна употреба на глаголите от несвършен вид в чешкия език...: Обусловленное контекстом ингрессивное употребление глаголов несовершенного вида в чешском языке. София, 1962.
  • Български римен речник. София, 1967 (в съавторство)
  • Проблеми на аспектуалността в славянските езици. София, 1971.
  • Приноси в българското и славянското езикознание. София, 1978.
  • Българският език — класически и екзотичен. София, Народна просвета, 1988.
  • Хашек, Ярослав. Приключенията на храбрия войник Швейк през Световната война. превод Светомир Иванчев. 1-во. Т. 1-2. София, Наука и изкуство, 1948.
  • Хашек, Ярослав. Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война. превод Светомир Иванчев. 6-то. София, Отечество, 1981.[5]
  1. ↑ Буюклиев, Иван. Проф. Светомир Иванчев на 70 години // PALAEOBULGARICA/СТАРОБЪЛГАРИСТИКА XIV (4). 1990. с. 3 – 7.
  2. ↑ ПРОФЕСОР СВЕТОМИР ИВАНЧЕВ (1920 - 1991) // PALAEOBULGARICA/СТАРОБЪЛГАРИСТИКА XV (2). 1991. с. 3 – 4.
  3. ↑ Величкова, Славка. Осемдесет и пет години от рождението на професор Светомир Иванчев // Славянски диалози 4 (1). 2005. с. 151 – 152.
  4. ↑ Бъчваров, Янко. Проф. Светомир Иванчев – нестандартният човек // Езиково и езиковедско наследство. 2015. Посетен на 16 март 2026.
  5. ↑ Георгиев, Никола. СМЕХЪТ НА ХАШЕК ПРЕЗ СЪЛЗИТЕ НА ПРЕВОДАЧА // Мнения и съмнения. LiterNet.bg, 1998. Посетен на 15 март 2026.