Светослав Добрев (учител)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Светослав Добрев
български просветен деец
Роден
неизв.
Починал
Научна дейност
Предметфренски език
Работил вБитолска българска гимназия
Снимка на Учредителния конгрес на Съюза на българските учители в Отоманската империя. Между учителите са Георги Попхристов, Сребрен Поппетров, Евтим Спространов, Иван Нелчинов, Георги Баждаров, Добрев, Хр. Гърков и други

Светослав Бойков Добрев[1][2] или Светозар Добрев[3] е български учител, журналист и политик, работил в Македония в края на XIX – началото на XX век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Сопот[1] или в Хасково.[2] Завършва социология и история в Швейцария и става социалист. В 1906/1907 година учебна година преподава френски език в Битолската българска класическа гимназия.[1] Преди приключването на учебната година е уволнен от Екзархията като социалист, по препоръка на местния комитет на ВМОРО, който гледа на него с недоверие заради крайните му възгледи.[3]

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Битоля.[4] Добрев с отличното си владеене на френски език е един от най-активните хуриетски дейци и оратори в Битоля.[3][1] Добрев е редактор на излизалия пред 1908 година в Солун, близък до Съюза на българските клубове вестник „Напред“.[5]

Тома Николов пише за него:

Щом се прогласи Хуриетът, тогава той прояви свойте дарби, своето ораторство и владеене на френски език като навсякъде, по локали и площади, държеше възторжени речи на същия език. Младотурците, особено офицерството, просто бяха омагъосани от него и тичаха подире му като пчели по мед, без да знаят, че той не е никакъв важен фактор в организацията. Въпреки това обаче, той като учител в българската гимназия, със своята интелигентност и ораторство изпъкна като важен фактор пред обществото в Битоля. Даже имало е случай, когато младотурските офицери, щом го намерят в някоя бирария, дигаха го на ръце и качен на масата той започва да държи речи, Неговият ум беше неизчерпаем резервоар от богати мисли и красиви фрази. По тоя начин той достойно представяше българското общество не само пред младотурците, но и пред другите нации.[3]

Добрев загива при Каймакчалан[3] в Първата световна война като офицер от Българската армия.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Татарчев, Христо. Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация като митологична и реална същност. София, Македония прес, 1995. с. 206.
  2. а б Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 334.
  3. а б в г д Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 266.
  4. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  5. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 2 Н-Я, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 4 - 5, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304203312/http://nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_2.pdf, посетен на 10 септември 2018