Светослав Добрев (учител)
| Светослав Добрев | |
| български просветен деец | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 30 септември 1916 г.
|
| Научна дейност | |
| Предмет | френски език |
| Работил в | Битолска българска гимназия |
Светослав Бойков Добрев[1][2] или Светозар Добрев[3] е български учител, журналист и политик, работил в Македония в края на XIX – началото на XX век.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Сопот[1] или в Хасково.[2] Завършва социология и история в Швейцария и става социалист. В 1906/1907 година учебна година преподава френски език в Битолската българска класическа гимназия.[1] Преди приключването на учебната година е уволнен от Екзархията като социалист, по препоръка на местния комитет на ВМОРО, който гледа на него с недоверие заради крайните му възгледи.[3]
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Битоля.[4] Добрев с отличното си владеене на френски език е един от най-активните хуриетски дейци и оратори в Битоля.[3][1] Добрев е редактор на излизалия пред 1908 година в Солун, близък до Съюза на българските клубове вестник „Напред“.[5]
Тома Николов пише за него:
| „ | Щом се прогласи Хуриетът, тогава той прояви свойте дарби, своето ораторство и владеене на френски език като навсякъде, по локали и площади, държеше възторжени речи на същия език. Младотурците, особено офицерството, просто бяха омагъосани от него и тичаха подире му като пчели по мед, без да знаят, че той не е никакъв важен фактор в организацията. Въпреки това обаче, той като учител в българската гимназия, със своята интелигентност и ораторство изпъкна като важен фактор пред обществото в Битоля. Даже имало е случай, когато младотурските офицери, щом го намерят в някоя бирария, дигаха го на ръце и качен на масата той започва да държи речи, Неговият ум беше неизчерпаем резервоар от богати мисли и красиви фрази. По тоя начин той достойно представяше българското общество не само пред младотурците, но и пред другите нации.[3] | “ |
Добрев загива при Каймакчалан[3] в Първата световна война като офицер от Българската армия.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Татарчев, Христо. Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация като митологична и реална същност. София, Македония прес, 1995. с. 206.
- ↑ а б Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 334.
- ↑ а б в г д Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 266.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 2 Н-Я, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 4 - 5, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304203312/http://nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_2.pdf, посетен на 10 септември 2018
