Благовещение Богородично (Габрово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Габровски манастир
„Свето Благовещение“
Map of Gabrovo.png
42.867° с. ш. 25.333° и. д.
Местоположение в Габрово
Вид Православен манастир
Местоположение България Габрово, България
Изграждане 1836 г.
Съвременно състояние Недействащ девически

„Свето Благовещение“ е девически манастир, който се е намирал в центъра на Габрово и е разрушен от „народната“ власт през 1959 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

Девическият манастир „Свето Благовещение“ е основан през 1836 г. по идея на архиепископ Йосиф Соколски със съдействието на видния габровец Петър Хаджихристов.

Султанският ферман, узаконяващ манастира, е издаден през 1839 г.

Основният елемент в манастриският архитектурен ансамбъл е църквата „Благовещение Богородично“. Нейното строителство завършва през 1846 г. Две от иконите са изписани от Захари Зограф.

На около 10 метра южно от църквата е изградена ниска каменна камбанария, за която кожарят Тотю Антипов подарява камбана. Под купола на камбанарията се намира костница, в която са съхранявани костите на монахини от манастира. Практиката в православните манастири е 10 години след кончината на преподобните монасите и монахините, техните кости да бъдат ексхумирани и съхранявани в костниците.

Развитие на активни дейности[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 40-те години на XIX век архиепископ Йосиф Соколски открива килийно училище в девическия манастир.

Васил Априлов гостува в манастира при своята последна визита в Габрово през 1847 г. Той съдейства да се дари земя за манастира.

При посещението на Феликс Каниц в Габрово през 1871 г. е впечатлен от гостоприемството на игуменката Ефросиния /първата игуменка на манастира/, от чистотата и красивата градина, поддържана с голяма любов от монахините, от шаечната фабрика на манастира.

Манастирът преди и след Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

Васил Левски намира подслон в девическия манастир през 70-те години на XIX век, когато обикаля България и полага основите на Вътрешни революционни комитети.

По време на Априлско въстание /1876/ монахините месят хлябове и тъкат шаяци за навуща за въстанниците от четата на Цанко Дюстабанов.

По време на Освободителната война манастирът е превърнат във военна болница. В нея са лекувани ген. Михаил Ив. Драгомиров и подп. Алексей Куропаткин. През 1902 г. по случай тържествата на връх Шипка вече като генерал Куропаткин посещава отново манастира и прави голямо дарение в знак на благодарност.

В двора на манастира са погребани двама руски войни, поченали от раните си – Краховецки от 55 пехотен полк и Николаев от 56-ти пехотен Житомирски полк.

През периода 1907-1908 плановете на Габровската община предвиждат постепенно отчуждаване на част от манастирските имоти, за да бъде оформена улица „Юрий Венелин“ за построяване на сграда за театрално-библиотечна сграда и пощенска станция.

На 8 декември 1952 г. Габровският градски комитет издава обявление №393, с което решава да премахне манастира и на негово място да квартална градинка-парк за трудещите се.

По това време Светата обител е обявена за паметник на културата, съгласно Постановление №1608 от 1951 г. на Министерски съвет. Специално назначена министерска комисия изрично забранява неговото разрушаване и събаряне.

На 31 юли 1959 г. работници с кирки, чукове и лопати започват да премахват оградата, върху която са изобразени кръстове.

На 6 август 1959 г. вече са премахнати оградата, камбанарията и килията, в която е отсядал Апостола Васил Левски, превърната в скромен музей.

На 7 август 1959 г. започва разрушаване на самата църква.

По време на зверските безчинства народната власт не допуска журналисти и други лица да правят заснимания. От този момент са запазени няколко абсолютно нелегални фотографии, оцелели до днес.

Монахините са изместени в Соколски манастир, заедно с целия архив на Светата обител.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1903 г. габровският фабрикант Васил Карагьозов посещава Атон и Зографски манастир. Оттам донася житието и литургията на Свети Онуфрий Габровски и ги дарява на девическия манастир.
  • Габровци са обичали да посещават манастира не само по време напразници, гостоприемно и топло посрещнати от монахините, които ги черпели с вкусно приготвени сладка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Д-р Цончев Петър, „Из общественото и културно минало на Габрово“, Г.1934/1996, стр.392
  • Гъбенски Петър, „История на Девическия манастир“
  • Цонева Даниела, Цонев Момчил, „Имало едно време в Габрово“, С.2008, стр. 201 – 205