Благовещение Богородично (Габрово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Габровски манастир
„Свето Благовещение“
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Габрово
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Великотърновска
Архиерейско наместничество Габровско
Време на изграждане 1836 г.
Съвременно състояние разрушен

„Свето Благовещение“ е девически манастир, който се е намирал в центъра на Габрово и е разрушен от „народната“ власт през 1959 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

Девическият манастир „Свето Благовещение“ е основан през 1836 г. по идея на архиепископ Йосиф Соколски със съдействието на видния габровец Петър Хаджихристов.

Султанският ферман, узаконяващ манастира, е издаден през 1839 г.

Основният елемент в манастриският архитектурен ансамбъл е църквата „Благовещение Богородично“. Нейното строителство завършва през 1846 г. Две от иконите са изписани от Захари Зограф.

На около 10 метра южно от църквата е изградена ниска каменна камбанария, за която кожарят Тотю Антипов подарява камбана. Под купола на камбанарията се намира костница, в която са съхранявани костите на монахини от манастира. Практиката в православните манастири е 10 години след кончината на преподобните монасите и монахините, техните кости да бъдат ексхумирани и съхранявани в костниците.

Развитие на активни дейности[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 40-те години на XIX век архиепископ Йосиф Соколски открива килийно училище в девическия манастир.

Васил Априлов гостува в манастира при своята последна визита в Габрово през 1847 г. Той съдейства да се дари земя за манастира.

При посещението на Феликс Каниц в Габрово през 1871 г. е впечатлен от гостоприемството на игуменката Ефросиния /първата игуменка на манастира/, от чистотата и красивата градина, поддържана с голяма любов от монахините, от шаечната фабрика на манастира.

Манастирът преди и след Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

Васил Левски намира подслон в девическия манастир през 70-те години на XIX век, когато обикаля България и полага основите на Вътрешни революционни комитети.

По време на Априлско въстание /1876/ монахините месят хлябове и тъкат шаяци за навуща за въстаниците от четата на Цанко Дюстабанов.

По време на Освободителната война манастирът е превърнат във военна болница. В нея са лекувани ген. Михаил Ив. Драгомиров и подп. Алексей Куропаткин. През 1902 г. по случай тържествата на връх Шипка вече като генерал Куропаткин посещава отново манастира и прави голямо дарение в знак на благодарност.

В двора на манастира са погребани двама руски войни, поченали от раните си – Краховецки от 55 пехотен полк и Николаев от 56-ти пехотен Житомирски полк.

През периода 1907-1908 плановете на Габровската община предвиждат постепенно отчуждаване на част от манастирските имоти, за да бъде оформена улица „Юрий Венелин“ за построяване на сграда за театрално-библиотечна сграда и пощенска станция.

На 8 декември 1952 г. Габровският градски комитет издава обявление №393, с което решава да премахне манастира и на негово място да квартална градинка-парк за трудещите се.

По това време Светата обител е обявена за паметник на културата, съгласно Постановление №1608 от 1951 г. на Министерски съвет. Специално назначена министерска комисия изрично забранява неговото разрушаване и събаряне.

На 31 юли 1959 г. работници с кирки, чукове и лопати започват да премахват оградата, върху която са изобразени кръстове.

На 6 август 1959 г. вече са премахнати оградата, камбанарията и килията, в която е отсядал Апостола Васил Левски, превърната в скромен музей.

На 7 август 1959 г. започва разрушаване на самата църква.

По време на зверските безчинства народната власт не допуска журналисти и други лица да правят заснимания. От този момент са запазени няколко абсолютно нелегални фотографии, оцелели до днес.

Монахините са изместени в Соколски манастир, заедно с целия архив на Светата обител.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1903 г. габровският фабрикант Васил Карагьозов посещава Атон и Зографски манастир. Оттам донася житието и литургията на Свети Онуфрий Габровски и ги дарява на девическия манастир.
  • Габровци са обичали да посещават манастира не само по време напразници, гостоприемно и топло посрещнати от монахините, които ги черпели с вкусно приготвени сладка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Д-р Цончев Петър, „Из общественото и културно минало на Габрово“, Г.1934/1996, стр.392
  • Гъбенски Петър, „История на Девическия манастир“
  • Цонева Даниела, Цонев Момчил, „Имало едно време в Габрово“, С.2008, стр. 201 – 205
  • Димитров, Веселин. Габровският девически манастир "Свето Благовещение". ДАГаброво, 2018.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България