Свещарска гробница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Свещарска гробница
Местоположение
43.745° с. ш. 26.7663° и. д.
Свещарска гробница
Местоположение в България Област Разград
Страна България
ОбластОбласт Разград
Археология
ВидГробница
ПериодIII век пр.н.е.
ЕпохаТракийска епоха
Сайтgetika.com/index.php?ez=en&pageid=home
Световно наследство на ЮНЕСКО
ИмеThracian Tomb of Sveshtari
РегионЕвропа и Северна Америка
ТипКултурно
Критерийi, iii
Вписване1985
ID359
Свещарска гробница в Общомедия

Свещарската гробница е тракийски култов комплекс, разположен в Североизточна България, област Разград, Община Исперих, на 2,5 км югозападно от село Свещари (на турски: Мумджилар), на 42 км североизточно от Разград. Гробницата е обект от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е сред Стоте национални туристически обекта.

Разкриване[редактиране | редактиране на кода]

Тракийската гробница

Разкрита е в края на август 1982 г. при разкопаването на високата Гинина могила край селото. Откритието се превръща в археологическа сензация Ръководител на разкопките е доцент Мария Чичикова, която работи заедно с д-р Тотю Иванов.[1] Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр.н.е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик.

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Свещарската гробница се състои от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен с колони с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди. Стените на гробната камера са оформени като колонада с колони, долепени до стената. Блоковете под свода се поддържат и от 10 кариатиди (женски фигури). Те са застанали с вдигнати ръце и са високи по 1,20 м. Облечени са в дълги, ситно надиплени дрехи без ръкави, препасани под гърдите с коланче. Краят на дрехите е силно подгънат и оформен като обърната чашка на цвете. Къдравите им коси се спускат надолу по раменете, а на главите си имат своеобразна кошница, наречена калатос. Косите, лицата и дрехите са били оцветени, запазена е тъмнокафява боя по тях. По статуите на кариатидите и по нарисуваната в люнета под свода сцена се разбира, че нито скулпторите, нито художниците са успели да завършат работата си. Тези детайли показват, че владетелят, за когото е била предназначена гробницата, е починал внезапно. Ръцете на някои от кариаридите са издялани грубо, а рисунката е очертана само с черна креда.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Встрани от входа на помещението вероятно са били поставени дарове и жертвоприношения. Всичко, направено от скъпи метали, е разграбено още в древността. За богатствата, затворени в гробницата, говорят откритите кости на пет коня, посечени тук, за да придружават господаря си в отвъдния живот. В гробната камера са открити две каменни легла, човешки кости и гробни дарове. До едно от леглата е изправена скулптурна фасада на умален храм. Всичко това показва, че е предстояло обожествяване (хероизация) на покойника – владетел. Ритуалът по обожествяването е представен горе на полукръглата стена под свода на гробната камера. Тук владетелят е на кон, следван от двама оръженосци, а срещу него е богинята, която му подава златен венец, следвана от четири жени с различни дарове в ръцете. В погребението е открита и латенски тип келтска фибула[2], въпреки че всички останали елементи на погребалния обред са характерни за Тракия – стъпаловидната гробна яма, трупоизгарянето, погребаното по характерния за гетите обичай лежащо върху камък куче с отрязана глава.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

Разкопаната гробница при Свещари не е изолирана. На протежение от 2 км са запазени 26 могили с различна големина. Целият район е обявен за археологически резерват. Посещението на гробницата се заплаща. През 1985 г., на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в Париж, Франция, Свещарската гробница е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Станчева, М., Девет български чудеса – национални паметници на културата, С., Златоструй, 1993.
  • Вълева, Ю. Свещарската гробница: пропорции и форми на архитектурните елементи. – Проблеми на изкуството, 1993, № 1, 45 – 55.
  • Valeva, J. The Sveshtari Figures (An Attempt to Specify Several Hypotheses). – Thracia, 11, 1995. Studia in honorem Alexandri Fol,
  • Вълева, Ю. Митология и история в свещарския рисуван фриз. – Проблеми на изкуството, 1996, № 4, 52 – 57.
  • Хелис V. Гетите – култура и традиции. 20 години проучвания на Свещарската гробница и резервата Сборяново. Съст. Диана Гергова. С., БАН, 2007.
  • Росица Гичева-Меймари. Богини и свещени растения в гробницата от Свещари. – Проблеми на изкуството, 2008, № 2,
  • Малвина Русева. Съпоставяне на женските изображения от Гинина могила край с. Свещари с женски образи върху сребърни тракийски съдове. – Паметници, реставрация, музеи, 2009, № 3 – 4,
  • Теофилов, Т. The Tracian tomb near the village of Sveshtari IV. Problems of Conservation. S.1986, p.121 – 123.
  • Теофилов, Т. Анализ на стиловите особености в архитектурата на тракийската гробница край с. Свещари. В: Terra antiqua Balcanica, Ac.III.S.1988, p.144 – 160.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Царската гробница в Свещари засия
  2. Домарадски, Мечислав. „Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.).“1984.