Свещарска гробница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свещарска гробница
Tomb sveshtari2-1-.jpg
Местоположение
Bulgaria Razgrad Province relief location map.jpg
43.745° с. ш. 26.7663° и. д.
Свещарска гробница
Страна Флаг на България България
Област Област Разград
Археология
Вид Гробница
Период III век пр.н.е.
Епоха Тракийска епоха
Световно наследство на ЮНЕСКО
Име Thracian Tomb of Sveshtari
Регион Европа и Северна Америка
Тип Културно
Критерий i, iii
Вписване 1985
ID 359
Свещарска гробница в Общомедия

Свещарската гробница се намира в Североизточна България, област Разград, Община Исперих, на 2,5 км югозападно от село Свещари, на 42 км североизточно от Разград. Тя е обект от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е сред Стоте национални туристически обекта.

Разкрита е през 1982 г. при разкопките на високата Гинина могила край селото. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр. н. е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Състои се от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен със стълбове с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди.

Встрани от входа на помещението вероятно са били поставени дарове и жертвоприношения. Всичко, направено от скъпи метали, е разграбено още в древността. За богатствата, затворени в гробницата, говорят откритите кости на 5 коня, посечени тук, за да придружават господаря си в отвъдния живот. В гробната камера са открити 2 каменни легла, човешки кости и гробни дарове. До едно от леглата е изправена скулптурна фасада на умален храм. Всичко това показва, че е предстояло обожествяване (хероизация) на покойника - владетел. Ритуалът по обожествяването е представен горе на полукръглата стена под свода на гробната камера. Тук владетелят е на кон, следван от двама оръженосци, а срещу него е богинята, която му подава златен венец, следвана от четири жени с различни дарове в ръцете.

Стените на гробната камера са оформени като колонада. Колоните са долепени до стената. Блоковете под свода се поддържат и от 10 кариатиди (женски фигури). Те са застанали с вдигнати ръце и са високи по 1,20 м. Облечени са в дълги, ситно надиплени дрехи без ръкави, препасани под гърдите с коланче. Краят на дрехите е силно подгънат и оформен като обърната чашка на цвете. Къдравите им коси се спускат надолу по раменете, а на главите си имат своеобразна кошница, наречена калатос. Косите, лицата и дрехите са били оцветени, запазена е тъмно кафява боя по тях. По статуите на кариатидите и по нарисуваната в люнета под свода сцена се разбира, че нито скулпторите, нито художниците са успели да завършат работата си. Тези детайли показват, че владетелят, за когото е била предназначена гробницата, е починал внезапно. Ръцете на някои от кариаридите са издялани грубо, а рисунката е очертана само с черна креда.

Разкопаната гробница при Свещари не е изолирана. На протежение от 2 км са запазени 26 могили с различна големина. Целият район е обявен за археологически резерват.

Посещението на гробницата се заплаща. Автомобилният път до гробницата е осеян с дупки.

През 1985 г., на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в Париж, Франция, Свещарската гробница е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Станчева, М., Девет български чудеса - национални паметници на културата, С., Златоструй, 1993.
  • Вълева, Ю. Свещарската гробница: пропорции и форми на архитектурните елементи. - Проблеми на изкуството, 1993, № 1, 45-55.
  • Valeva, J. The Sveshtari Figures (An Attempt to Specify Several Hypotheses) . - Thracia, 11, 1995. Studia in honorem Alexandri Fol,
  • Вълева, Ю. Митология и история в свещарския рисуван фриз. - Проблеми на изкуството, 1996, № 4, 52-57.
  • Хелис V. Гетите - култура и традиции. 20 години проучвания на Свещарската гробница и резервата Сборяново. Съст. Диана Гергова. С., БАН, 2007.
  • Росица Гичева-Меймари. Богини и свещени растения в гробницата от Свещари. - Проблеми на изкуството, 2008, № 2,
  • Малвина Русева. Съпоставяне на женските изображения от Гинина могила край с. Свещари с женски образи върху сребърни тракийски съдове. - Паметници, реставрация, музеи, 2009, № 3-4,

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]