Свищов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Свищов
      
Герб
Sveta Troitca Svistov.jpg
Общи данни
Население 31418 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 30,157 (НСИ)
Землище 110 km²
Надм. височина 88±1 m
Пощ. код 5250
Тел. код 0631
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 65766
Демоним свищовлии, свищовци
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Свищов
Генчо Генчев
(БСП)
Адрес на общината
ул. „Цанко Церковски“ 2
тел.: 0631/ 60 688; 60 854
факс: 0631/ 60 504
web: svishtov.bg
ел.поща: obshtina@svishtov.bg
Свищов в Общомедия

Свищо̀в (изписване към 1873 година Свѣщовъ,[1] изписване до 1945 година Свищовъ) е град в област Велико Търново разположен на река Дунав в Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Свищов.

Съдът в Свищов

Свищов е родното място на Алеко Константинов. Тук се намира шедьовърът на Колю Фичето – църквата „Света Троица“, която е сред най-ярките образци на църковната архитектура на Българското възраждане.

География

Свищов е разположен на брега на река Дунав. Това е най-южната точка на река Дунав с най-вдаденото навътре в територията на страната дунавско пристанище. Отстои на 237 км от София, 85 км от Велико Търново, 80 км от Плевен, 90 км от Русе.

На отсрещния румънски бряг се намира град Зимнич, с който го свързва ферибот за превоз на автомобили, камиони (ТИР) и пътници чрез фериботна платформа. Фериботът Свищов-Зимнич скъсява пътя за Западна Европа в сравнение с моста при Русе със 140 км и 4 часа заради избягването на трафика в румънската столица Букурещ. ГКПП „Свищов Фериботен терминал“ работи денонощно.

Най-високата точка се намира в местността „Бунар Болар“ – 239 м н.в.

Слънчевият часовник в града

Население

Населението на града към края на 2009 година е 35 923 жители[2][3][4], което го прави втория по численост град (изпреварил Горна Оряховица) в областта. По данни от преброяването от февруари 2011 г. населението на града възлиза на 30 157 души, което поставя града на трето място във Великотърновска област.

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2009 година:[2][3][4][5]

Свищов
година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2009
население 12 481 13 101 12 082 13 093 18 448 21 539 29 430 30 550 30 404 30 591 33 782 35 923
Източници: Национален статистически институт[2], „Citypopulation.de“[3], „Pop-stat.mashke.org“[4] и Географски институт при БАН[5]

Административно деление

  • Ж.К. Химик
  • Ж.К. Гагарин
  • Ж.К. Младост
  • Ж.К. Симеон Ванков
  • Ж.К. Стоян Ников
  • Ж.К. Дунав
  • Ж.К. Патриарх Евтимий
  • Ж.К. Петър Ангелов

История

Свищов в миналото
Латински надписи от римската легионна крепост и ранновизантийски град Нове

Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р. Дунав) тук през 48 г. сл. Хр. се настанява Осми Августовски легион, преименуван по-късно от Веспасиан на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове (Novae), основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 26 октомври 69 г., имащ площ от 44 хектара. Град Novae е построен във формата на петоъгълник.

След смъртта на Атила през 453 г., хуните се оттеглят в Азия и готите са се установили отново като основна сила на Балканския полуостров. След превземането на Белград (Singidunum) през 471 г. и след походите си до Македония и Гърция, Теодорих Велики избира Нове (днешен Свищов) за основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват там през 483 г. сл. Хр. След като остават по тези земи за известно време, Теодорих Велики пренасочва своите действия и интереси към експанзия на Апенинския полуостров, която се осъществява 10 години по-късно.

През Средновековието по времето на цар Иван Шишман се споменава крепостта под името Зибестова, която е била областен център.

През 1738 г. в Свищов населението е преобладаващо турско.[6]

По време на Руско-турската война (1806 – 1812) градът е опожарен от руските войски, а населението – преселено.[7][8] Неофит Бозвели описва събитията в меморандум, изпратен до Високата порта:[8]

След завземането на Русчук, Свищов, Ряхово и други крайдунавски градове, генерал Кутузов и други преселиха българите, живеещи в тези земи, във Влахия на отсрещния бряг на Дунава, без дори да им оставят необходимото време да вземат със себе си своето имущество (...) и опожариха бедните им къщи с всичко в тях без никакво внимание нито милост към тези славяни.

Случилото се е описано и в дневника на Александър Ланжерон, който разказва за заповедта на генерал Николай Каменски към генерал Емануил Сен-При да разруши и изостави Свищов. Ланжерон пише:[8]

Сен При много би искал да бъде освободен от изпълнението на тази варварска и напълно безполезна заповед, но той беше така точен и на него му бяха дали толкова малко време за изпълнението ѝ, че бедните обитатели, които бяха посрещнали нашите войски и ги бяха хранили, имаха само няколко часа, за да пренесат някои свои вещи от другата страна на Дунав, в Зимнич, и загубиха всички други неща, които изгоряха заедно с града. Много от тези нещастници бяха абсолютно разорени. Те построиха през зимата един град при Зимнич, който нарекоха Нов Свищов.

Пожарите унищожават и две големи православни църкви – „Свети Николай“ (днес „Свето Преображение“) и църквата „Св. Илия“. От 9-те православни метоха (вкл. този на манастира „Св. Екатерина“ от Синайския полуостров в Египет, на манастира „Зограф“ и др.) остава само този на Хилендарския манастир с църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“. Оцелява и малката църква на калето „Св. Димитър“.[7]

Към края на 1810 година, при рано настъпилата зима, реката замръзва, което позволява на населението да се завърне в опожарения град. В началото на 1811 година са възстановени 15 къщи, като Свищов постепенно става отново един от най-многолюдните градове по Дунав.[7]

През 1812 година гражданите построяват славяно-елинското училище на Емануил Васкидович (даскал Манолаки).[7] Пари за това дарява видният представител на чорбаджи Цанковия род – Филип Сакелариевич, председател на еснафа на кожарите във Виена.[7] Църквата „Св. Николай“ е възстановена с ново име „Св. Преображение“ първоначално като дървена постройка. Църквата е построена отново от камък по-късно – през 1835 – 1836 г. Свищовлиите събират помощи вкл. от сръбския княз, който отпуска за строежа греди от своите гори. След 1820 г. градът се възражда, а въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунав (1835 г.) му възвръща просперитета.

В началото на октомври 1829 година, по време на следващата война между Русия и Турция, частите на генерал-адютант Павел Кисельов, командващ руските войски в Дунавските княжества, които се завръщат от Габрово на път за Влашко, преминават през Свищов. Изследователят на града, протойерей Стефан Ганчев,[9] пише в своята книга Свищовъ (приносъ за историята му), че градът отново е опустошен от руските войски, като този път е унищожена половината от него.[10] Отрядите на генерал-адъютант граф Павел Кисельов (Киселёв) престояли в Габрово и на Шипка от 6 октомври до 3 ноември се оттеглят през Свищов и помагат на населението да избяга във Влашко, за да избегне кланетата, на които турците винаги подлагали християните в превзетите от тях земи.[източник? (Поискан преди 16 дни)] На бежанците от турските зверства влашкият княз Александър Гика дава земя за заселване край с. Мавродин.[източник? (Поискан преди 16 дни)]

На 15 юни 1877 година при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на Руско-турската война от 1877 – 1878, като Свищов де факто става и първият освободен български град.

На мястото на десанта са издигнати паметници, увековечаващи освободителната мисия на Русия, както и загиналите там 812 души. Идеята възниква сред офицерите и войниците още по време на военните действия, а изграждането започва веднага след войната, през 1878 година, като руският император отпуска за целта 165 хиляди рубли. През 1881 година, по идея на Комитета за подпомагане на жертвите от войната, председателстван от Стоян Заимов, е издигнат и паметник на самия император Александър II, а в 1979 година – също монумент по повод 100-годишнината от тези събития. Днес цялата местност носи името „Паметниците“.[11]

Етнографски музей

В Свищов още през османско владичество с дарения от заможни българи е изградено първото в България читалище – „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, през 1856 г. Тук Г. С. Раковски основава Тайното общество през 1853 г., като в устава е залегнала идеята знамето на освободена България да е с 3 цвята – бяло, зелено и червено.

Име

Историческата къща, в която е подписана мирната спогодба от 1791 г.

Днешното име на Свищов е свързано с названието Sistova, утвърдено в Австро-турския мирен договор от 4 – 5 август 1791 г. заменило турското наименование Zigit. Познат е като Ziştovi по времето на османското владичество, a румънското название е било: Şiştova. Етимологията е неясна. Може да се свърже с глагола свистя „за вятър", крепост изложена на ветровете. Евлия Челеби съобщава, че влашкият атаман Свищов построил крепостта, за да се противопостави на султан Мурад.

Религия

Преобладаващата част от населението на гр. Свищов изповядва православие. Малка част от жителите на града се числи към римокатолическото изповедание, главно поради миграцията от някои от околните селища, които са изцяло католически (с. Ореш) или частично (гр. Белене, с. Драгомирово).

В града има и общност на Евангелската методистка епископална църква.[12]

Икономика

Пристанище. Химическа, електронна, строителна, консервна промишленост. Зърнени, технически култури.

През 2009 г. икономическата криза принуждава химическия завод „Свилоза“ да затвори основното си производство за целулоза. Малка част от жителите работят в Зимнич в завод за биодизел, във „Винпром Свищов“, по поддръжката на площадката на АЕЦ Белене. Студентите допринасят в сферата на услугите[13].

Транспорт

Пристанище Свищов

Към Свищов води 2-лентов път, ремонтиран през 2011 година, който чрез ферибота Свищов-Зимнич свързва пътните мрежи на България и Румъния.

Градът разполага с ж.п. гара, по железопътната линия за град Левски, свързваща града със София, Варна, Горна Оряховица, Плевен и Русе.

Пристанище Свищов

Известно е, че пристанище в землището на днешния Свищов, съществува още от края на XVI век. В градът съществува кей от 1878. Провежда търгът за строителство на пристанище Свищов през 1908 г. На 28 март същата година е сключен договорът с предприемача. До началото на Балканската война е довършено. Част от високия кей с дължина от 200 метра. Пристанището е изключително важно, за развитието на Северно-централния регион. Очертава се като търговско и пристанище, за малки туристически и пътнически кораби.[14]

Образование

Стопанска академия „Д. А. Ценов“

Висши училища

Студентски град

Monument of Mother Bulgaria,Svishtov.jpg

Свищов е градът в България, който с най-голямо основание може да бъде определен като „студентски“, т.е. средище на висшето образование, което играе най-важна роля. Другите 2 икономически висши училища, които съперничат на Стопанската академия „Д. А. Ценов“, са разположени във Варна (с поне 10 пъти по-голямо население) и в София (с около 40 пъти по-голямо население).

През учебния период Свищов може да се определи и като „най-младия“ град в България (единствен аналог е Студентският град в София), където оживлението не спира денонощно благодарение на хилядите студенти, колежани и гости на града.

Средни училища

  • Средно училище „Димитър Благоев“
  • Средно училище „Николай Катранов“
  • Средно училище „Цветан Радославов“
  • Средно училище „Филип Секеларевич“

Гимназии

Държавна търговска гимназия

Детски градини

  • ЦДГ „Васил Левски“
  • ЦДГ „Калина Малина“
  • ЦДГ „Радост“

Оздравителни детски градини

Monument in Svishtov,Bulgaria.jpg
  • ОДЗ „Чиполино“
  • ОДЗ „Слънчо“
  • ОДЗ „Детски свят“

Бивши учебни заведения

  • Средно общообразователно училище „Алеко Константинов“
  • Професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ – Свищов
  • Професионална гимназия по лека промишленост и строителство „Пеньо Пенев“

Читалище

Читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“

Първото българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“ е основано на 30 януари 1856 г. в Свищов по инициатива на Емануил Васкидович, Георги Владикин, Христаки Филчов и Димитър Начович.

Творчество посветено на Свищов

Песен за Свищов по текст на Георги Драмбозов и музика на Чудомир Христов. Песента Здравей, Свищов от Марин Тачков.

Забележителности

Православна църква „Света Троица“ на майстор Колю Фичето
Часовниковата кула

Сред най-красивите места около Свищов са уникалната планинска долина (1 – 2 км от града), в която се намира и Свищовският манастир, местността „Паметниците“ на брега на Дунава и паркът около старата крепост в самия център.

В Свищов се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на БТС.

  • Къща музей „Алеко Константинов“: отворена за посещения от 8 до 12 ч. и от 13 до 17 ч.; почивни дни събота (има дежурен) и неделя; има печат на БТС).
  • Археологически и архитектурни паметници от Античността и Възраждането – Свищов в миналото е бил наричан „Кючук Париж“ (Малък Париж).
  • Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“.
  • Първи български хор „Янко Мустаков“
  • Първо българско светско училище.
  • Часовникова кула (1763)
Църкви
  • „Свети Димитър“ (16 в.),
  • Света Троица“ (1867 – Н. Фичев, 1886 – Г.Кънев),
  • католическа църква „Св.св.Кирил и Методий“
  • „Свети Първоапостоли Петър и Павел“ (1644),
  • „Свети свети Кирил и Методий“ (1873 – Г.Кънев) и др.
  • „Свето Преображение“
  • „Свети Пророк Илия“
  • „Свето Възнесение“
  • разрушената църква „Св. Архангели“
  • параклис „Св. пророк Илия“

Театри

Първото българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ се намира в малък, но красив салон. Представленията, изиграни там, радват много поколения свищовлии и гости на града. Местната самодейна трупа е сред най-изявените в България.

Музеи

Къща музей „Алеко Константинов“

Редовни събития

Ежегодно в края на септември се провежда общоградският празник „Свищовски лозници“, съпроводен с множество културни и спортни мероприятия. Кулминацията на празника е в атрактивното за жителите и гостите на града дегустиране на вина и награждаване на винопроизводителите от региона.

Кухня

Свищов е известен с прочутите си рибни рецепти – вижте раздел „Рецепти от региона на Свищов“ в Готварска книга: Рецепти по държава и град.

Спортни клубове

Железопътна гара
Стадион Академик
  • ХК „Нове 99“
  • Тенис на маса „Свилоза“
  • СКХТФ „Дунав“
  • СК „Академик“ и Киокушин
  • Свободна борба
  • БК „Академик“ – Свищов
  • Волейболен клуб „Свищов“
  • Организация (Дружество) за Любителски Игри [{«Novae »}]
Спортни бази

Други

Съвременна скулптура в Свищов

На 27 септември 2001 г. в Страсбург генералният секретар на Съвета на Европа д-р Валтер Швимер връчва Диплома за принос към европейския процес за град Свищов. Решението за удостояването на града с дипломата е взето на 26 април 2001 г. По този начин Свищов, който е бил пръв в много неща, става и първият и засега единствен български град, удостоен с европейска диплома.

Меценатство

Свищов е известен със своите меценати: търговска гимназия, стопанската академия и читалището в града са построени с дарени средства от богати свищовлии.

Видни и почетни граждани

  • Novus – първият роден в новия град
  • Филип Сакелариевич – дарител на училище, носещо неговото име
  • Генерал Драгомиров – Освободител на Свищов
  • Иван Шишманов – министър на народното просвещение
  • Роман Аврамов – кум на Владимир Илич и Надежда Крупская
  • Цветан Радославов – автор на текста на химна на Република България.
  • Димитър Апостолов Ценов
  • Алеко Константинов – юрист, авторът на „Бай Ганьо“
  • Димитър Д. Вълев
  • Академик проф. Георги Данаилов
  • Александър Божинов
  • Академик Николай Севастиянович Державин
  • Павел Беляев
  • Алексей Леонов
  • Сава Атанасов Дълбоков
  • з.а. Христо Арищиров
  • Леонид Романович Аврамов
  • Иван Марчевски – ректор на СА „Д.А.Ценов“
  • Камен Тодоров Пенев
  • Георги Василев Делиганев
  • Проф. Васил Борисов Арнаудов – хоров диригент
  • Проф. д-р Людвика Прес
  • Ст.н. с. Мария Чичикова
  • Проф. д-р Стефан Парницки – Пуделко
  • з.м.с. инж. Иван Георгиев Вълчев
  • Мария Даниловна Ванкова
  • Маргита Черкезова – Савова
  • Цанко Николаев Цветанов
  • Май Мохамед Абдул-Дахаб – посланик на Арабска република Египет в България
  • Марсел Тремо – извънреден и пълномощен посланик на Френската Република в Република България
  • Мара Йорданова Грозева – пръв директор-жена на БНБ в НРБългария
  • Мария Иванова Възланова
  • Леонид Владимирович Керестеджиянц
  • Татяна Владимирова Доорнинк
  • Евгения Стоянова Хорверс
  • Иван Станчов
  • Ангел Ботев
  • Георги Данаилов
  • Константин Казански
  • Тодор Цветанов Кабакчиев
  • Марта Руедас
  • Проф. д-р Стефан Станев
  • Валентин Михов
  • Добра Христова Недялкова
  • Жельо Замфиров Ангелов
  • Красимир Банчев Дачев
  • Проф. Иван Ганчев Донев
  • Хенри Майнъс
  • Доц. д-р Нено Павлов
  • Доц. д-р Юлия Николова
  • Проф. д-р ик. н. Радко Радков
  • Йоан Никулае
  • Петър Петров
  • Проф. Георги Чапкънов
  • Инж. Стефан Димитров
  • Проф. д-р Делчо Порязов

Международни отношения

Свищов е побратимен град или партньор със следните градове[15] [16].

Побратимени градове

Сътрудничество

Литература

  1. Стоян Аршинков – „Мила родино“, Цветан Радославов Хаджиденков, София, БАН, 1985 г.
  2. В. Ацева, „Архив на Николай Павлович“, 1852 – 1894 г., изд. БАН, 1980
  3. Ангел Балашев – Свищов преди 60 и повече години – София 2007 г., Мултипринт ЕООД
  4. Лъчезар Георгиев – Два пъти окачан на бесилото (Ботевия четник Сава Пенев) – София, 1992 г.
  5. Иван Гунев – Емануил Васкидович и неговото славяно-българско светско училище – изд. Отечествен фронт, София, 1987 г.
  6. д-р Рачо Казански – Кълнове за новото възраждане – из под пепелищата на духовната разруха – София
  7. Георги Карпачев – Къщата музей, Великия княз, Владимир Александрович в с. Горна Студена – София печатница П. Глушков, 1907 г.
  8. Маргарита Ковачева – Драган Цанков – общественик, политик, дипломат, 1878 – София, Наука и изкуство, 1982 г.
  9. Йордан Николов – Първият български певчески хор (местни спомени) – Свищов, АД Паничков, 1925 г.
  10. Юлия Николова, Цв. Нанова – Васил Манчев, спомени
  11. Юлия Николова – „Достойно естъ“ – Свищов през XIX век и първото десетилетие на XX век – личности, събития, факти – изд. Иврай, 2006 г.
  12. Николай Д. Павлович – Николай Павлович 1835 – 1894 – София, Наука и изкуство, 1955 г.
  13. Първолета Прокопова, Янко Апостолов – Свищов, София прес 1977 г.
  14. Васил Радков – Гнезда на съзаклятието искри любородни – Пети Доневски, изд. Абагар В. Търново, 2006 г.
  15. Радко Радков – Свищов – културно-исторически забележителности, изд. Абагар, В. Търново, 2007 г.
  16. д-р Н. Сакаров – Търговско и економическо значение на Свищов – изд. Свищовска дружба в София, 1928 г.
  17. д-р Мария Тошева – История на здравеопазването в гр. Свищов – Свищов академично издателство „Ценов“, 2004 г.
  18. Дончо Тужаров – Огнище на наука и родолюбие (50 г. ВФСИ „Д. А. Ценов“, Свищов) – София, 1986 г.
  19. Георги Христов – „Свищов в миналото (86 – 1877)“, изд. Свищов, ПА Славквов 1936 г.
  20. Христо Цеков – Димитър Ценович – София Булгарика, 1997 г.
  21. Христо Цеков – Изповедта на Ботевия четник Иваница Данчев – София Булгарика, 1998 г.
  22. Поредица „дневници и спомени за българската история“, ред. колектив – Петър Нейков (дипломат), спомени, изд. Отечествен фронт, София 1990 г.
  23. Свищов в епохата на възраждането – 1934 Фототипно издание – 1994/6 г.
  24. Поздрав от Свищов, изд. Община Свищов, 2007 г.
  25. Свищов – страници от възрожденското му минало и Освобождението на България (125 г. от обявяването на Руско-турската война) – Свищов, 2002 г.
  26. Държавна търговска гимназия „Димитър Василев“, Свищов – Юбилеен сборник 1884 – 1934, Свищов, П.А. Славков, 1935 г.
  27. Протиерей Стефан Ганчев, принос за историята му – Свищов, ПА Славков,1929 г. Фототипно издание, преиздава фондация „Алеко Константинов“, Свищов, 1996 г.
  28. Юбилеен сборник „100 г. Държавна търговска гимназия „Д. Василев““ – 1884 – 1984 г., Свищов, 1984 г.
  29. Юбилеен сборник на Свищовското читалище 1856 – 1931 г.
  30. Юбилеен сборник на първото българско читалище – „Еленка и Кирил Д. Аврамови в Свищов, 1856 – 1956 г.

Бележки

  1. Шишковъ, Тодоръ Н.. Исторiя на българскыя народъ. Цариградъ, Книгопродавницата Момчиловъ и C-ie въ Тьрново и Руссе, 1873.
  2. а б в Население – градове в България – „НСИ“
  3. а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  4. а б в Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  5. а б Население – градове в България (1887 – 1946) – „БАН“
  6. Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 129; 133 – 134.
  7. а б в г д Тошев, Лъчезар. Изгарянето на Свищов на Кръстовден 1810 г.. // Лечител. Лечител ООД, 2014-06-12. Посетен на 2019-09-29.
  8. а б в Данова, Надя. Александър ЛАНЖЕРОН: Едно вечно петно върху паметта на генерал Кутузов. // Лечител. Лечител ООД, 2014-06-12. Посетен на 2019-09-29.
  9. Георгиев, Лъчезар. Книгоиздаването в България (1806 – 1944). София, АН-ДИ, 2016. ISBN 978-619-7221-06-0. с. 43. Посетен на 2019-10-04.
  10. Ганчев, Стефан. Свищовъ (приносъ за историята му). Свищовъ, Печатница „П. А. Славковъ“, 1929. с. 37.
  11. Местност "Паметниците" - Свищов. // Опознай.bg. „Грабо Медия“ АД, 2015-08-10. Посетен на 2019-09-29.
  12. methodist.bg
  13. дневник.бг, 20.07.2009 Свищов – Зимнич – Свищов. Всеки ден...
  14. www.bgports.bg
  15. Интеграция
  16. Списък на побратимени градове

Вижте също

  • Свищовци, списък на известни личности, свързани с града

Външни препратки