Свищов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Свищов
Свищов
Sveta Troitca Svistov.jpg
Общи данни
Население 31 418 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 26 869 (НСИ)
Землище 110,271 km²
Надм. височина 18 – 239 m
Пощ. код 5250
Тел. код 0631
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 65766
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Свищов
Генчо Генчев
(БСП)
Адрес на общината
ул. „Цанко Церковски“ 2
тел.: 0631/ 60 688; 60 854
факс: 0631/ 60 504
web: svishtov.bg
ел.поща: obshtina@svishtov.bg
Свищов в Общомедия

Свищо̀в (по правопис от 1873 г.[1]: Свѣщовъ) е град в област Велико Търново разположен на река Дунав в Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Свищов.

Съдът в Свищов

Свищов е родното място на Алеко Константинов. Тук се намира шедьовърът на Колю Фичето – църквата „Света Троица“, която е сред най-ярките образци на църковната архитектура на Българското възраждане.

География

Свищов е разположен на брега на река Дунав. Това е най-южната точка на река Дунав с най-вдаденото навътре в територията на страната дунавско пристанище. Отстои на 237 км от София, 85 км от Велико Търново, 80 км от Плевен, 90 км от Русе.

На отсрещния румънски бряг се намира град Зимнич, с който го свързва ферибот за превоз на автомобили, камиони (ТИР) и пътници чрез фериботна платформа. Фериботът Свищов-Зимнич скъсява пътя за Западна Европа в сравнение с моста при Русе със 140 км. и 4 часа заради избягването на трафика в румънската столица Букурещ. ГКПП „Свищов Фериботен терминал“ работи денонощно.

Най-високата точка се намира в местността „Бунар Болар“ – 239 м н.в.

Слънчевият часовник в града

Население

Населението на града към края на 2009 година е 35 923 жители[2][3][4], което го прави втория по численост град (изпреварил Горна Оряховица) в областта. По данни от преброяването от февруари 2011 г. населението на града възлиза на 30 157 души, което поставя града на трето място във Великотърновска област.

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2009 година:[2][3][4][5]

Свищов
година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2009
население 12 481 13 101 12 082 13 093 18 448 21 539 29 430 30 550 30 404 30 591 33 782 35 923
Източници: Национален статистически институт[2], „Citypopulation.de“[3], „Pop-stat.mashke.org“[4] и Географски институт при БАН[5]

Административно деление

  • ЖК Химик
  • ЖК Гагарин
  • ЖК Младост
  • ЖК Симеон Ванков
  • ЖК Стоян Ников
  • ЖК Дунав
  • УЛ Патриарх Евтимий
  • УЛ Петър Ангелов

История

Свищов в миналото
Латински надписи от римската легионна крепост и ранновизантийски град Нове

Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р. Дунав) тук през 48 г. сл. Хр. се настанява Осми Августовски легион, преименуван по-късно от Веспасиан на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове (Novae), основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 26 октомври 69 г., имащ площ от 44 хектара. Град Novae е построен във формата на петоъгълник.

След смъртта на Атила през 453 г., хуните се оттеглят в Азия и готите са се установили отново като основна сила на Балканския полуостров. След превземането на Белград (Singidunum) през 471 г. и след походите си до Македония и Гърция, Теодорих Велики избира Нове (днешен Свищов) за основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват там през 483 г. сл. Хр. След като остават по тези земи за известно време, Теодорих Велики пренасочва своите действия и интереси към експанзия на Апенинския полуостров, която се осъществява 10 години по-късно.

През Средновековието по времето на цар Иван Шишман се споменава крепостта под името Зибестова, която е била областен център.

По време на Руско-турската война (1806 – 1812) по заповед на генерал Николай Каменски, изпълнена от генерал Емануил Сен-При на Кръстовден, 14/27 септември 1810 г., руските войски правят опити да защитават града, но не успяват. Силната турска артилерийска бомбардировка опожарява града и взривява крепостта. Останките от нея се видиждат на хълма в парка „Калето“. От Свищов остава само пепел. Изгорени са и две големи православни църкви – „Свети Николай“ (днес „Свето Преображение“) и църквата „Св. Илия“. От 9-те православни метоха (вкл. този на манастира „Св. Екатерина“ от Синайския полуостров в Египет, на манастира „Зограф“ и др.) остава само този на Хилендарския манастир с църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“. Оцелява и малката църква на калето „Св. Димитър“. След изпепеляването на Свищов руският генерал, за да спаси населението от предстоящото турско клане, помага на населението да избяга през Дунава отсреща във Влашко. Във Влашко, изселниците се установяват в Мавродин, в Букурещ и в други селища, като отсрещния гр. Зимнич, Крайова, Галац, Браила, Брашов и др.

Към края на 1810 г., при рано настъпилата зима реката замръзва. По леда свищовлиите се завръщат в своя град, от който турците са оставили само пепел. В началото на 1811 г. са възстановени 15 къщи, след това още и още и Свищов отново става един от най-многолюдните градове по Дунав.

През 1812 г. гражданите построяват славяно-елинсткото училище на Емануил Васкидович (даскал Манолаки). Пари за това дарява видният представител на чорбаджи Цанковия род – Филип Сакелариевич, председател на еснафа на кожарите във Виена. Църквата „Св. Николай“ е възстановена с ново име „Св. Преображение“ първоначално като дървена постройка. Църквата е построена отново от камък по-късно – през 1835 – 1836 г. Свищовлиите събират помощи вкл. от сръбския княз, който отпуска за строежа греди от своите гори. След 1820 г. градът се възражда, а въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунав (1835 г.) му възвръща просперитета.

През 1829 г. по време на следващата Руско-турска война (1828 – 1829) руската армия на генерал Иван Дибич-Забалкански успява отново да освободи Свищов. Отрядите на генерал-адъютант граф Павел Кисельов (Киселёв) престояли в Габрово и на Шипка от 6 октомври до 3 ноември се оттеглят през Свищов и помагат на населението да избяга във Влашко, за да избегне кланетата, на които турците винаги подлагали християните в превзетите от тях земи. На бежанците от турските зверства влашкият княз Александър Гика дава земя за заселване край с. Мавродин.

На 15 юни 1877 г. при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на Руско-турска война (1877-1878) (виж битка при Свищов). Оттук започва пътят към свободата на България, като Свищов става и първият освободен български град.

Благодарните свищовци издигат паметници на руските освободителни войски на мястото на десанта. Днес тази местност се нарича „Паметниците“.

Етнографски музей

В Свищов още през османско владичество с дарения от заможни българи е изградено първото в България читалище – „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, през 1856 г. Тук Г. С. Раковски основава Тайното общество през 1853 г., като в устава е залегнала идеята знамето на освободена България да е с 3 цвята – бяло, зелено и червено.

Име

Историческата къща, в която е подписана мирната спогодба от 1791 г.

Днешното име на Свищов е свързано с названието Sistova, утвърдено в Австро-турския мирен договор от 4 – 5 август 1791 г. заменило турското наименование Zigit. Познат е като Ziştovi по времето на османското владичество, a румънското название е било: Şiştova. Етимологията е неясна. Може да се свърже с глагола свистя „за вятър", крепост изложена на ветровете. Евлия Челеби съобщава, че влашкият атаман Свищов построил крепостта, за да се противопостави на султан Мурад.

Религия

Преобладаващата част от населението на гр. Свищов изповядва православие. Малка част от жителите на града се числи към римокатолическото изповедание, главно поради миграцията от някои от околните селища, които са изцяло католически (с. Ореш) или частично (гр. Белене, с. Драгомирово).

Икономика

Пристанище. Химическа, електронна, строителна, консервна промишленост. Зърнени, технически култури.

През 2009 г. икономическата криза принуждава химическия завод „Свилоза“ да затвори основното си производство за целулоза. Малка част от жителите работят в Зимнич в завод за биодизел, във „Винпром Свищов“, по поддръжката на площадката на АЕЦ Белене. Студентите допринасят в сферата на услугите[6].

  • Супермаркет от веригата Билла

Транспорт

Пристанище Свищов

Към Свищов води 2-лентов път, ремонтиран през 2011 година, който чрез ферибота Свищов-Зимнич свързва пътните мрежи на България и Румъния.

Градът разполага с ж.п. гара, по железопътната линия за град Левски, свързваща града със София, Варна, Горна Оряховица, Плевен и Русе.

Пристанище Свищов

Известно е, че пристанище в землището на днешния Свищов, съществува още от края на XVI век. В градът съществува кей от 1878. Провежда търгът за строителство на пристанище Свищов през 1908 – ма година. На 28 март с.г. е сключен договорът с предприемача. До началото на Балканската война е довършено. Част от високия кей с дължина от 200 метра. Пристанището е изключително важно, за развитието на Северно-централния регион. Очертава се като търговско и пристанище, за малки туристически и пътнически кораби.[7]

Обществени институции

Образование

Стопанска академия „Д. А. Ценов“

Висши училища

Студентски град

Monument of Mother Bulgaria,Svishtov.jpg

Свищов е градът в България, който с най-голямо основание може да бъде определен като „студентски“, т.е. средище на висшето образование, което играе най-важна роля. Другите 2 икономически висши училища, които съперничат на Стопанската академия „Д. А. Ценов“, са разположени във Варна (с поне 10 пъти по-голямо население) и в София (с около 40 пъти по-голямо население).

През учебния период Свищов може да се определи и като „най-младия“ град в България (единствен аналог е Студентският град в София), където оживлението не спира денонощно благодарение на хилядите студенти, колежани и гости на града.

Средни училища

  • Средно училище „Димитър Благоев“
  • Средно училище „Николай Катранов“
  • Средно училище „Цветан Радославов“
  • Средно училище „Филип Секеларевич“

Гимназии

Държавна търговска гимназия

Детски градини

  • ЦДГ „Васил Левски“
  • ЦДГ „Калина Малина“
  • ЦДГ „Радост“

Оздравителни детски градини

Monument in Svishtov,Bulgaria.jpg
  • ОДЗ „Чиполино“
  • ОДЗ „Слънчо“
  • ОДЗ „Детски свят“

Бивши учебни заведения

  • Средно общообразователно училище „Алеко Константинов“
  • Професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ – Свищов

Читалище

Читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“

Първото българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“ е основано на 30 януари 1856 г. в Свищов по инициатива на Емануил Васкидович, Георги Владикин, Христаки Филчов и Димитър Начович.

Творчество посветено на Свищов

Песен за Свищов по текст на Георги Драмбозов и музика на Чудомир Христов. Песента Здравей, Свищов от Марин Тачков.

Забележителности

Православна църква „Света Троица“ на майстор Колю Фичето
Часовниковата кула

Сред най-красивите места около Свищов са уникалната планинска долина (1 – 2 км от града), в която се намира и Свищовският манастир, местността „Паметниците“ на брега на Дунава и паркът около старата крепост в самия център.

В Свищов се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на БТС.

  • Къща музей „Алеко Константинов“: отворена за посещения от 8 до 12 ч. и от 13 до 17 ч.; почивни дни събота (има дежурен) и неделя; има печат на БТС).
  • Археологически и архитектурни паметници от Античността и Възраждането – Свищов в миналото е бил наричан „Кючук Париж“ (Малък Париж).
  • Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“.
  • Първи български хор „Янко Мустаков“
  • Първо българско светско училище.
  • Часовникова кула (1763)
Църкви
  • „Свети Димитър“ (16 в.),
  • Света Троица“ (1867 – Н. Фичев, 1886 – Г.Кънев ),
  • католическа църква „Св.св.Кирил и Методий“
  • „Свети Първоапостоли Петър и Павел“ (1644),
  • „Свети свети Кирил и Методий“ (1873 – Г.Кънев) и др.
  • „Свето Преображение“
  • „Свети Пророк Илия“
  • „Свето Възнесение“
  • разрушената църква „Св. Архангели“
  • параклис „Св. пророк Илия“

Театри

Първото българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ се намира в малък, но красив салон. Представленията, изиграни там, радват много поколения свищовлии и гости на града. Местната самодейна трупа е сред най-изявените в България.

Музеи

Къща музей „Алеко Константинов“

Редовни събития

Ежегодно в края на септември се провежда общоградският празник „Свищовски лозници“, съпроводен с множество културни и спортни мероприятия. Кулминацията на празника е в атрактивното за жителите и гостите на града дегустиране на вина и награждаване на винопроизводителите от региона.

Кухня

Свищов е известен с прочутите си рибни рецепти – вижте раздел „Рецепти от региона на Свищов“ в Готварска книга: Рецепти по държава и град.

Спортни клубове

Железопътна гара
Стадион Академик
  • ХК „Нове 99“
  • Тенис на маса „Свилоза“
  • СКХТФ „Дунав“
  • СК „Академик“ и Киокушин
  • Свободна борба
  • БК „Академик“ – Свищов
  • Волейболен клуб „Свищов“
Спортни бази

Други

Съвременна скулптура в Свищов

На 27 септември 2001 г. в Страсбург генералният секретар на Съвета на Европа д-р Валтер Швимер връчва Диплома за принос към европейския процес за град Свищов. Решението за удостояването на града с дипломата е взето на 26 април 2001 г. По този начин Свищов, който е бил пръв в много неща, става и първият и засега единствен български град, удостоен с европейска диплома.

Меценатство

Свищов е известен със своите меценати: търговска гимназия, стопанската академия и читалището в града са построени с дарени средства от богати свищовлии.

Международни отношения

Свищов е побратимен град или партньор със следните градове[8] [9].

Побратимени градове

Сътрудничество

Литература

  1. Стоян Аршинков – „Мила родино“, Цветан Радославов Хаджиденков, София, БАН, 1985 г.
  2. В. Ацева, „Архив на Николай Павлович“, 1852 – 1894 г., изд. БАН,, 1980
  3. Ангел Балашев – Свищов преди 60 и повече години – София 2007 г., Мултипринт ЕООД
  4. Лъчезар Георгиев – Два пъти окачан на бесилото (Ботевия четник Сава Пенев) – София, 1992 г.
  5. Иван Гунев – Емануил Васкидович и неговото славяно-българско светско училище – изд. Отечествен фронт, София, 1987 г.
  6. д-р Рачо Казански – Кълнове за новото възраждане – из под пепелищата на духовната разруха – София
  7. Георги Карпачев – Къщата музей, Великия княз, Владимир Александрович в с. Горна Студена – София печатница П. Глушков, 1907 г.
  8. Маргарита Ковачева – Драган Цанков – общественик, политик, дипломат, 1878 – София, Наука и изкуство, 1982 г.
  9. Йордан Николов – Първият български певчески хор (местни спомени) – Свищов, АД Паничков, 1925 г.
  10. Юлия Николова, Цв. Нанова – Васил Манчев, спомени
  11. Юлия Николова – „Достойно естъ“ – Свищов през XIX век и първото десетилетие на XX век – личности, събития, факти – изд. Иврай, 2006 г.
  12. Николай Д. Павлович – Николай Павлович 1835 – 1894 – София, Наука и изкуство, 1955 г.
  13. Първолета Прокопова, Янко Апостолов – Свищов, София прес 1977 г.
  14. Васил Радков – Гнезда на съзаклятието искри любородни – Пети Доневски, изд. Абагар В. Търново, 2006 г.
  15. Радко Радков – Свищов – културно-исторически забележителности, изд. Абагар, В. Търново, 2007 г.
  16. д-р Н. Сакаров – Търговско и економическо значение на Свищов – изд. Свищовска дружба в София, 1928 г.
  17. д-р Мария Тошева – История на здравеопазването в гр. Свищов – Свищов академично издателство „Ценов“, 2004 г.
  18. Дончо Тужаров – Огнище на наука и родолюбие (50 г. ВФСИ „Д. А. Ценов“, Свищов) – София, 1986 г.
  19. Георги Христов – „Свищов в миналото (86 – 1877)“, изд. Свищов, ПА Славквов 1936 г.
  20. Христо Цеков – Димитър Ценович – София Булгарика, 1997 г.
  21. Христо Цеков – Изповедта на Ботевия четник Иваница Данчев – София Булгарика, 1998 г.
  22. Поредица „дневници и спомени за българската история“, ред. колектив – Петър Нейков (дипломат), спомени, изд. Отечествен фронт, София 1990 г.
  23. Свищов в епохата на възраждането – 1934 Фототипно издание – 1994/6 г.
  24. Поздрав от Свищов, изд. Община Свищов, 2007 г.
  25. Свищов – страници от възрожденското му минало и Освобождението на България (125 г. от обявяването на Руско-турската война) – Свищов, 2002 г.
  26. Държавна търговска гимназия „Димитър Василев“, Свищов – Юбилеен сборник 1884 – 1934, Свищов, П.А. Славков, 1935 г.
  27. Протиерей Стефан Ганчев, принос за историята му – Свищов, ПА Славков,1929 г. Фототипно издание, преиздава фондация „Алеко Константинов“, Свищов, 1996 г.
  28. Юбилеен сборник „100 г. Държавна търговска гимназия „Д. Василев““ – 1884 – 1984 г., Свищов, 1984 г.
  29. Юбилеен сборник на Свищовското читалище 1856 – 1931 г.
  30. Юбилеен сборник на първото българско читалище – „Еленка и Кирил Д. Аврамови в Свищов, 1856 – 1956 г.

Бележки

Вижте още

  • Свищовци, списък на известни личности, свързани с града

Външни препратки