Направо към съдържанието

Свищов (община)

Свищов (община)
      
Общи данни
ОбластВелико Търново
Площ625.32 km²
Население43 768 души
Адм. центърСвищов
Брой селища16
Сайтsvishtov.bg
Управление
КметГенчо Генчев
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет29 съветници
  • За Свищов (10)
  • БСП (7)
  • ГЕРБ (6)
  • Обединение Промяна (4)
  • ДПС (2)

Община Свищов се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в най-северната част на област Велико Търново. С площта си от 625,321 km2 заема 3-то място сред 10-те общините на областта, което съставлява 13,41% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Преобладаващият релеф на общината е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ изцяло попада в Средната Дунавска равнина. На север, покрай река Дунав се простират две низини: на запад от град Свищов – източната част на обширната Свищовско-Беленска низина, а на изток от града – по-малката Вардимска низина (25,7 km2). Тук, на брега на река Дунав при 538-ия километър е и най-ниската точка на общината – 17 m н.в. Останалата част от общината е заета от хълмистите източни части на Средната Дунавска равнина. В западната част на общината от юг на север се простира северната част на т.нар. Сухиндолско-Свищовски базалтови могили. В района на селата Сломер и Червена над околния терен се издигат могилите Червенска (217 m), Славова (213 m), Двете могили (228 m) и Трите могили (243 m), а в района на село Драгомирово – могилите Драгомировска (243 m) и Пчелинова (246 m), най-високата точка на общината, разположена северно от селото.

В пределите на общината попада част от десния бряг на река Дунав от 539 до 560 km (броени от устието на реката). Другите две по-големи реки в общината са река Барата, протичаща с цялото си течение през западната ѝ част и вливаща се в река Дунав при град Свищов, при 555 km. В югоизточната част на общината, покрай селата Горна Студена, Александрово, Алеково, Хаджидимитрово и Совата преминава средното течение на река Студена (ляв приток на Янтра).

В село Овча могила има минерален извор с температура 45 °С и е с повишено съдържание на хлорни, сулфатни, натриеви, калциеви и флуорни съединения. В изградените балнеолечебни заведения се лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни и др.

Етнически състав (2011)

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 42 734 100,00
Българи 34 855 81,56
Турци 2233 5,23
Цигани 238 0,56
Други 125 0,29
Не се самоопределят 145 0,34
Неотговорили 5138 12,02

Раждаемост, смъртност и естествен прираст

[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]

Численост
на
живородените
Численост
на
починалите
Естествен
прираст
Коефициент
на
раждаемост
(в ‰)
Коефициент
на
смъртност
(в ‰)
Коефициент на
естествен
прираст
(в ‰)
1985 595 708 -113 11.2 13.4 -2.1
1988 544 699 -155 10.5 13.5 -3.0
1989 563 693 -130 11.0 13.5 -2.5
1990 494 700 -206 9.7 13.7 -4.0
1991 437 684 -247 8.6 13.5 -4.9
1992 435 633 -198 8.6 12.5 -3.9
1993 402 669 -267 7.9 13.2 -5.3
1994 343 738 -395 6.7 14.4 -7.7
1995 282 716 -434 5.5 14.0 -8.5
1996 335 727 -392 6.6 14.4 -7.8
1997 302 730 -428 6.1 14.8 -8.7
1998 322 684 -362 6.6 14.1 -7.5
1999 344 754 -410 7.2 15.8 -8.6
2000 340 749 -409 7.1 15.7 -8.6
2001 292 679 -387 6.1 14.2 -8.1
2002 311 711 -400 6.5 14.9 -8.4
2003 336 720 -384 7.0 15.0 -8.0
2004 324 708 -384 6.7 14.5 -7.9
2005 358 690 -332 7.3 14.0 -6.8
2006 386 717 -331 7.8 14.6 -6.7
2007 373 666 -293 7.6 13.5 -6.0
2008 386 734 -348 7.8 14.9 -7.0
2009 426 645 -219 8.6 13.0 -4.4
2010 421 678 -257 8.6 13.8 -5.2
2011 407 724 -317 9.6 17.0 -7.5
2012 441 668 -227 10.6 16.0 -5.4
2013 394 646 -252 9.6 15.8 -6.2
2014 407 680 -273 10.2 17.0 -6.8
2015 420 683 -263 10.9 17.6 -6.8
2016 396 656 -260 10.5 17.4 -6.9
2017 378 646 -268 10.3 17.6 -7.3
2018 282 644 -362 8.0 18.2 -10.2
2019 275 634 -359 8.0 18.5 -10.5
2020 213 728 -515 6.4 21.8 -15.5
2021 228 886 -658 7.1 27.5 -20.4

Общината има 16 населени места с общо население от 27 595 души към 7 септември 2021 г.[3]

Списък на населените места в община Свищов, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Свищов 18385 110,271 Административен център на общината
Алеково 507 34,698 Акча яр
Александрово 167 11,686 Митхат паша кьой
Българско Сливово 945 40,107
Вардим 815 53,480
Горна Студена 307 38,048
Деляновци 109 13,657 Чаушка махала
Драгомирово 505 36,162 Дели сюлю
Козловец 935 60,955
Морава 827 32,634 Хаджи Муса
Овча могила 1041 54,365
Ореш 1264 43,140
Совата 110 - в з-щето на гр. Свищов
Хаджидимитрово 519 46,551 Саръ яр
Царевец 931 31,925
Червена 228 17,642
ОБЩО 27595 625,321 1 населено място без землище
5 населени места с по-малко от 350 души население

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Височайши доклад № 8421/обн. 26.11.1881 г. – преименува с. Мидхат паша кьой на с. Александрово;
  • Указ № 259/обн. 23.11.1884 г. – преименува с. Дели сюлю на с. Драгомирово;
  • Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Хаджи Муса на с. Морава;
  • МЗ № 2820(обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Акча яр на с. Алеково;
– преименува с. Саръ яр на с. Хаджидимитрово;
– преименува с. Чаушка махала на с. Деляновци;
  • Указ № 196/30 януари 1970 г. – признава н.м. ДЗС „Совата“ за с. Совата.

През западната част на общината, от юг на север преминава участък от 31,4 km от трасето на жп линията ЛевскиОрешСвищов.

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 126,7 km: