Свобода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свобода.

Свободата води народа, Йожен Дьолакроа, 1830 г.

Свобода (на латински: libertas, -ātis) е способността на съзнанието да мисли и действа в съответствие с волята на самия човек, но във връзка с по-висши закони и порядък[1]. Това е способността човек да действа безпрепятствено и без ограничения според своите желания[2][3] Във философията идеята за свобода включва свободната воля, която контрастира с детерминизма.[4] В политиката свобода е свободата от правителствена принуда.[5] В теологията свобода е свободата от робството на греха.[6] В известен смисъл думата свобода се явява синоним на право. Така например свободата на изразяване или свободата на словото е една от най-важните граждански свободи. В Декларацията за правата на човека и гражданина свободата се определя като възможност човек да прави това, което не нанася вреда или щета на друг човек[7].

Философия[редактиране | редактиране на кода]

Философите от най-древни времена са разглеждали въпроса за свободата. Римския император Марк Аврелий(121-180г.пр.н.е)пише за "система за управление, където съществува един и същи закон за всички, една форма на управление в която се прилагат равни човешки права и свободи в словото както и идеята за царско правителство, което зачита в пълнота свободите на управляваните граждани."[8]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Статуята на свободата е особено популярна икона на свободата.

Свободата в политическата философия обозначава състоянието, в което индивидите са способни да действат според тяхната собствена воля.

Теченията на политическата философия, които се коренят в индивидуализма и социализма имат различно определяне за свобода: индивидуалистките и либерални концепции за свободата са свързани с идеята за индивидуалната свобода, независима от външен натиск и принуда, социалистическите концепции, от своя страна, се отнасят към свободата като равносилно разпределение на сила, твърдейки, че свобода без равенство означава господство на привилегированите.

Свободата без равенство е болна илюзия (...) Равенството без свобода е държавен деспотизъм.

Михаил Бакунин[9]

Джон Стюарт Мил в своя труд За свободата първи е оценил разликата между свободата като възможност за действие и свободата като липса на ограничение. В своето произведение Две концепции върху свободата, Исак Берлин формално формулира разликата между тези две перспективи като разлика между две различни концепции за свобода: "позитивна свобода" и "негативна свобода". Втората обозначава негативно състояние, в което индивида е предпазен от тирания и случайната проява на авторитет, докато първата имплицира правото на упражняване на граждански права.

Алексис дьо Токвил в своя труд Демокрацията в Америка е първият, който изковава термина "мека тирания" и "взаимна свобода". Също така Мил предлага вникване в идеята за меката тирания и взаимната свобода с неговия принцип за вредата.

Като цяло е важно тези концепции да бъдат разбрани, когато се дискутира свободата, понеже те представляват малки части от много по-големия „пъзел“, който е идеята за свободата. Във философски смисъл моралът трябва да замести тиранията във всяка легитимна форма на управление. В противен случай хората ще бъдат оставени в социалната система вкоренени в назадничавостта, безредието и регреса.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Речник на испански език
  2. " Oxford English Dictionary. http://www.oed.com/view/Entry/107898?rskey=Fm0VI1&result=1#eid
  3. Институт Философии Российской Академии Наук, речник
  4. "The fact of not being controlled by or subject to fate; freedom of will." Oxford English Dictionary. http://www.oed.com/view/Entry/107898?rskey=Fm0VI1&result=1#eid
  5. "Each of those social and political freedoms which are considered to be the entitlement of all members of a community; a civil liberty." Oxford English Dictionary. http://www.oed.com/view/Entry/107898?rskey=Fm0VI1&result=1#eid
  6. "Freedom from the bondage or dominating influence of sin, spiritual servitude, worldly ties." Oxford English Dictionary. http://www.oed.com/view/Entry/107898?rskey=Fm0VI1&result=1#eid
  7. Декларация прав человека и гражданина от 26 августа 1789 года. — В кн.: Конституции зарубежных государств. Сост. В. В. Маклаков. М., 1999. — 584 с.
  8. Marcus Aurelius, "Meditations", Book I, Wordsworth Classics of World Literature, ISBN 1853264865
  9. Що е анархизъм

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Свобода в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wiktionary-logo-en.svg Уикиречник
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Liberty“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.