Свобода на пресата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Свободата на печата)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Свобода на пресата е принцип, според който комуникацията и изразяването чрез различни медии (печатни и електронни) се считат за право, което може да се упражнява свободно. Такава свобода предполага липса на намеса от страна на държавата, а опазването ѝ да може да се търси чрез конституционна или друга правна защита.

Свободата на пресата се счита от мнозина за една от основните ценности на демократичната държава. За да се гарантира работата на правителството трябва да се осигури независимостта на управлението на пресата, както и да бъдат гарантирани механизми за предпазване от заплахи от властта. Независимостта на информационните организации се възприема за същността на свободата на печата, фактор от най-голямо значение за тяхното правилно функциониране.

По отношение на правителствената информация, всяко правителство може да разграничи кои материали са публични или защитени от разкриване пред обществеността. Държавните материали са защитени, поради две причини: могат да съдържат държавни тайни или да са свързани с информация относно защитаването на националния интерес на страната.

Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от 1948 г. постановява, че „всеки има право на мнение и изразяването му“. През 1993 г. ООН определя 3 май да бъде световен ден на свободата на печата, за да се подчертае необходимостта от важността на темата.

Свободата на пресата е фундаментално право на всички страни членки на Европейския съюз, както е заложено в Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.[1]:1 В процеса по разширяване на Европейския съюз, осигуряването на свобода на пресата е „ключов индикатор за готовността на страната да стане част от ЕС“.[2]

Статут на свободата на пресата по света[редактиране | редактиране на кода]

Индекс за свобода на пресата (2019)[3]
  Много сериозна ситуация   Трудна ситуация   Видими проблеми   Задоволителна ситуация   Добра ситуация   Липсват данни
Карта на Свобода на пресата от 2015 г.

Освен правните дефиниции, няколко неправителствени организации използват други критерии, по които да съдят за нивото на свобода на пресата по света. Някои съставят субективни списъци, докато други се основават на количествени данни. Репортери без граници вземат предвид броя журналисти, които са убити, изгонени или тормозени, наличието на държавен монопол върху телевизията и радиото, както и наличието на цензура и автоцензура в медиите и цялостната независимост на медиите. Фрийдъм Хаус изучава по-общите политически и икономически среди на всяка страна, за да определи дали съществуват връзки на зависимост, които на практика да ограничават нивото на свобода на пресата. Експертни групи оценяват свободата на пресата и изготвят обобщение на всяка държава съгласно претеглена система за оценка, която анализира политическата, икономическата и правната ситуация за журналистите въз основа на 100-точкова скала. След това категоризира страните като имащи „свободна“, „безпартийна“ или „несвободна“ преса.

Световен индекс за свобода на пресата[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година Репортери без граници установяват субективно класиране на страните по отношение на тяхната свобода на печата. Индексът за свобода на пресата се основава на отговори в анкети, разпращани до журналисти, които са членове на партньорски организации, както и свързаните с тях изследователи, юристи и правозащитници. Проучването задава въпроси относно преките нападения срещу журналисти и медии, както и други косвени източници на натиск срещу свободната преса, като например неправителствени групи.

Към 2016 г. страните с най-свободна преса са: Финландия, Нидерландия, Норвегия, Дания и Нова Зеландия. Страните с най-несвободна преса са: Еритрея, Северна Корея, Туркменистан, Сирия, Китай, Виетнам и Судан.[4]

Свобода на пресата[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодният доклад Свобода на пресата на американската организация Фрийдъм Хаус субективно оценява нивото на свобода и редакционна независимост, с които се ползва пресата във всяка страна по света. Нивата на свобода се обозначават по скала от 1 (най-свободна) до 100 (най-несвободна). Според тях, страните се класифицират като „свободни“, „частично свободни“ или „несвободни“.

През 2009 г. на върха на класацията са Исландия, Норвегия, Финландия, Дания и Швеция, а на дъното са Северна Корея, Туркменистан, Мианмар, Либия и Еритрея.

Недемократични държави[редактиране | редактиране на кода]

Според Репортери без граници, над една трета от хората по света живеят в страни без свобода на пресата.[5] Тези хора живеят в страни, където или не установена система на демокрация, или има сериозни недостатъци в демократичния процес.[6] Свободата на пресата е изключително сериозен проблем за повечето недемократични системи на управление, тъй като в днешно време строгият контрол на достъпа до информация е от решаващо значение за съществуването на повечето недемократични правителства и свързаните с тях системи за контрол. За тази цел повечето недемократични общества наемат държавни новинарски организации, за да популяризират пропагандата, която е особено важна за поддържането на съществуващата политическа власт, и да потискат (често много брутално, чрез използване на полицейски, военни или разузнавателни служби) всякакви опити от страна на медиите или отделните журналисти да оспорват одобрената „правителствена линия“ по спорни въпроси. В такива страни журналистите, работещи на границата на приемливото, много често се оказват обект на сплашвания от страна на държавните служители. Това може да варира от прости заплахи за професионалната им кариера до смъртни заплахи, отвличане, изтезание и убийство.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Eva-Maria Poptcheva, Press freedom in the EU Legal framework and challenges, EPRS | European Parliamentary Research Service, Briefing April 2015
  2. European Neighbourhood Policy and Enlargement Negotiations. // European Commission. Архивиран от оригинала на 24 януари 2016. Посетен на 8 февруари 2016.
  3. 2019 World Press Freedom Index. // Reporters Without Borders. 2019.
  4. 2016 World Press Freedom Index. // Reporters Without Borders. 2016. Посетен на 12 май 2016.
  5. Description: Reporters Without Borders. // The Media Research Hub. Social Science Research Council, 2003. Архивиран от оригинала на 9 януари 2011. Посетен на 23 септември 2012.
  6. Freedom House. Press Freedom Table (Press Freedom vs. Democracy ranks). // Freedom of the Press 2005. World Audit, 2005. Посетен на 23 септември 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]