Свобода или смърт (1903)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свобода или смърт.

„Свобода или смърт“
„Свобода или смърть“
Freedom or Death Yavorov 6 April 1903.jpg
Брой № 9, Великден, 6 април 1903 г.
Информация
Начало 10 февруари 1903 г.
Край 21 април 1903 г.
Издател ВМОРО
Главен редактор Пейо Яворов
Помощник-редактор Димитър Кирлиев
Език български
Тираж 41 на брой № 1
Свобода или смърт (1903) в Общомедия

„Свобода или смърт. Бунтовен лист“ е български вестник, нелегален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, излизал през 1903 година.

Вестникът е списван от поета революционер Пейо Яворов с помощник кукушанина Димитър Кирлиев. Вестникът се хектографира с помощта на желатин и излиза седмично в около сто броя.

Първият брой на вестника излиза на 10 февруари 1903 година като е подготвен по време на срещата на четите от Серския революционен окръг в Каракьой, а е отпечатан в Крушево. Кирил Николов Хаджиев твърди, че вестникът е подготвян в Лехово, под прякото ръководство на председателя на революционния комитет Никола Хаджиев в различни къщи на селото - при Папа Стоян, при Костадин и Никола Балеви, при Никола Хаджиев. Яворов живее при Хаджиев от февруари до Великден, когато държи слово в църквата на Лехово, след което се мести при Папа Стоян, където остава до Гергьовден.[1] Тиражът на първия е брой е 41 екземпляра.[2]

Брой № 1, 10 февруари 1903 г.

В уводната статия на брой №1 Яворов пише:

И тъй нека знаем длъжността си: работа без страх! Нека видим своя път: всякога напред! Нека помним и целта си: свобода или смърт!

От вестника излизат 12 броя - последният на 21 април 1903 година. В някои от броевете са отпечатани и стихове на Яворов като „Ден денувам – пътища потайни“, „Сън сънувах“ и други. [3]

Самият Яворов описва издаването на „Свобода или смърт“ в своите „Хайдушки копнения“:

През това време — април 1903 — вече три месеца аз „просвещавах“ народа в Турско, издавайки седмично по един брой от хектографическия лист „Свобода или смърт?“ — форматно почти еднакъв с малък, четиристраничен софийски вестник. От село на село, все така: потряба ли да напуснем едно място, аз — писача, и Мицо Кирилиев — преписвач, ние се измъкваме дебном с първи мрак и вземаме пътя към друга стряха — близка един или далечна единайсет часа. Един куриер напред, разклатил глава в широка и безшумна стъпка, развява срещу вятъра изтънелите криле на износен клашник и наподобява из тъмнината птица, която не може да хвръкне. Подир него аз и Мицо, огърнати в широки кепета, провесили манлихери зад рамо, току се препъваме из непознатия път и шепнем проклятия по царски адреси. А подир нас втори куриер води муле, натоварено с „печатарските“ ни принадлежности: тенекиена форма за разливане хектографическата смес, рибена туткал, глицерин, всевъзможни мастила, хартия — и най-после една-две бомби за в случай, че редакцията се озове натясно...

Вече настанени, ние залавяхме работа — грижите около „вестника“. Прегънат надве и сложил хартия на коляно, или изтегнат по гърди, аз пиша уводната статия и подавам едно по едно дребни листчета на Мица. Застанал на колене пред газов сандък, той преписва с хектографическо мастило върху голям лист, като извива мъченически врат и дъвче език. Някой от двамата куриери, които местния комитет туря в разположение на „редакцията“ още с присти-гането ни, седи на прага и кърпи цървули или дяла клечка. Но Мицовото перо захваща да провлача влакна от хартията и той ръмжи, чистейки го в късче плат, докато успее да нашари с мастило вред, дето го е прихапало да се почеше. Най-сетне писането ни омръзва— и разхождайки се един срещу други като вълци из клетка, ние подлавяме тихо някоя харамийска песен заглушавана от ударите на стана вън, дето работната домакиня е заседнала още призори.

След почивката Мицо сяда отново пред сандъка, аз се изтягам по очи на земята и пак пишем...

Уводната статия готова, следваше отдела „Революционна хроника“, после „Народни страдания“ най-сетне едно стихотворение — дълго колкото останалото място. В тоя ред „вестника“ се нагласяваше да служи повече за агитаторите, отколкото пряко на населението. Отхектографиран в стотина екземпляра — и при най-затруднителни обстоятелства, това биваше вече извършено към събота-неделя, — ние го пущахме понеделник заран по четирите македонски ветрища.[4]

Вестникът информира за положението на българското население в Македония и особено в Серския революционен окръг, където се издава, като защитава преобладаващо българския характер на областта и се обявява против политиките на балканските държави Сърбия, Гърция и Румъния по Македонския въпрос и гръцката и сръбската пропаганда. По повод десетгодишнината на Вътрешната организация, вестникът смята, че тя влиза в нова фаза на развитие и приканва българите към решителна борба за освобождение. Вестникът е противник на Върховния комитет и на организираното от него Горноджумайско въстание през 1902 година и приветства разтурянето на комитета.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. София, Любомъдрие, 1994. с. 7.
  2. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 243.
  3. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 109 - 110.
  4. Яворов, Пейо. Хайдушки копнения.
     Портал „Македония“         Портал „Македония