Свобода или смърт (1924 – 1934)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Свобода или смърт (1924 - 1934))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свобода или смърт.

„Свобода или смърт“
„Свобода или смърть“
Svoboda ili smart VMRO 10 December 1924.jpg
Брой №1, 10 декември 1924 г.
Информация
Начало 10 декември 1924 г.
Край юни 1934 г.
Издател ВМРО
Редактор Коста Църнушанов
Език български
Тираж 3000 – 6000 броя
Свобода или смърт в Общомедия

„Свобода или смърт“ с подзаглавие ВМРО. Революционен лист е български вестник, нелегален орган на Вътрешната македонска революционна организация, излизал през 1924 – 1934 година.[1]

Броеве[редактиране | редактиране на кода]

Годишнина Броеве Дата
I 1 – 24 10 декември 1924 – 15 декември 1925
II 25 – 46 1 януари 1926 – 6 декември 1926
III 47 – 61 5 януари 1927 – 19 декември 1927
IV 62 – 84 5 януари 1928 – 18 декември 1928
V 85 – 107 20 февруари 1929 – 1929
VI 108 – 122 15 януари 1930 – декември 1930
VII 123 – 130 януари 1931 – септември 1931
VIII 131 – 138 януари 1932 – декември 1932
139 – 144 януари 1933 – декември 1933
Х 145 – 150 март 1934 – 1934

До 1919 година вестникът излиза два пъти месечно, а от 1930 година – месечно. Тиражът е от 3000 до 6000 броя.[1] Броеве 103, 107, 148 – 150 не са открити. Редактор на V годишнина е Коста Църнушанов. 150 брой се издава от Аспарух Миников, Димитър Дражев и Спиро Недков. 147 брой от Димитър Курин. Печата се в печатница „Овчаров“.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Брой №1 на „Свобода или смърт“ заявява програмата на вестника:

„Свобода или смърт“. В историята на обществените движения няма девиз толкова къс и с толкова голям актив. Тридесет години той стърчи неизменно на знамето на ВМРО. Той не е партийна програма, която групира борци за власт... Любов към Македония, любов безкористна и беззаветна и готовност да се жертвуваш за нея... Под нейното широко и могъщо крило се събират на вярна и братска служба и българин, и влах, и турчин, и албанец...[2]

Вестникът се бори за освобождение и обединение на Македония. Основната му цел е да публикува информации за тежкото положение на македонските българи под сръбска и гръцка власт, както и за дейността на революционната организация. Публикува петициите на македонското българско население до Обществото на народите, информира за работата на Осмия конгрес на ВМРО през 1932 г. и на Великия македонски събор в 1933 г., публикува официални документи на Централния комитет на ВМРО, сведения за сражения на чети на ВМРО - на Петър Станчев, на Петър Костов. Публикува и сведения от дейността на легалните македонски организации - Благотворителните братства, Македонския младежки съюз, Македонския женски съюз, както и на българските македонски емигрантски организации в САЩ и Канада. Вестникът полемизира със сръбските македонски вестници „Южна звезда“ (1922 - 1926) и „Вардар“ (1932 – 1936) и отхвърля твърденията на сръбската преса за положението в Македония.[1]

По отношение на външнополитическите аспекти на движението, вестникът отхвърля категорично идеите за Балканска федерация (1930), като средство за решаване на Македонския въпрос, поради несмислеността на режимите в Кралство Югославия и Гърция, отстоява позициите на ВМРО за неподобряване на отношенията с Югославия и Гърция и твърдо се бори срещу идеята за Интегрална Югославия.[1]

Моралната отрова, която ни се поднася днес е „югославянството“... не допускаме българите от свободното царство да искат да се самоубиват като народ. Може би някои техни духовни и политически водачи да искат това. И Коста Тодоров го иска.

Но ние, македонските българи, не го искаме, и ще намерим начини и сили, за да запазим живота си като българи.[3]

Вестникът се обявява също така и против намесата на Комунистическия интернационал в делата на Македонската революционна организация и е за сътрудничество с хърватското освободително движение.[1]

Вестникът в началните години на излизането си е под влиянието на члена на ЦК на ВМРО генерал Александър Протогеров и атакува левичарите в революционното движение - Димитър Влахов, Георги Занков. След убийството на Протогеров в 1928 година, протогеровисткото крило издава паралелно свой вестник „Свобода или смърт“ до 1930 година, след протогеровисткия VII конгрес е прекръстен на „Революционен лист“. Старият вестник започва да следва линията на михайловисткото крило в организацията и е против дейността на Георги Баждаров, Кирил Пърличев, Наум Томалевски, Георги Попхристов.[1]

Вестникът спира да илиза след забраната на ВМРО от Деветнадесетомайското правителство в 1934 година.[4][5][6]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Акцията на Иван Момчилов в София; год. IV, брой 77, 21 август 1928 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 243.
  2. Свобода или смърт, брой 1, 10 декември 1924, стр. 1.
  3. Свобода или смърт, брой 141, април 1933, стр. 1.
  4. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 2, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1966, стр. 276.
  5. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 226.
  6. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941, К. Палешутски, стр. 212-213.
     Портал „Македония“         Портал „Македония