Свобода или смърт (1924 – 1934)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Свобода или смърт (1924 - 1934))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свобода или смърт.

„Свобода или смърт“
„Свобода или смърть“
Svoboda ili smart VMRO 10 December 1924.jpg
Брой №1, 10 декември 1924 г.
Информация
Начало 10 декември 1924 г.
Край юни 1934 г.
Издател ВМРО
Редактор Коста Църнушанов
Език български
Тираж 3000 - 6000 броя
Свобода или смърт (1924 – 1934) в Общомедия

„Свобода или смърт“ с подзаглавие ВМРО. Революционен лист е български вестник, нелегален орган на Вътрешната македонска революционна организация, излизал през 1924 - 1934 година.[1]

Броеве[редактиране | редактиране на кода]

Годишнина Броеве Дата
I 1 - 24 10 декември 1924 - 15 декември 1925
II 25 - 46 1 януари 1926 - 6 декември 1926
III 47 - 61 5 януари 1927 - 19 декември 1927
IV 62 - 84 5 януари 1928 - 18 декември 1928
V 85 - 107 20 февруари 1929 - 1929
VI 108 - 122 15 януари 1930 - декември 1930
VII 123 - 130 януари 1931 - септември 1931
VIII 131 - 138 януари 1932 - декември 1932
139 - 144 януари 1933 - декември 1933
Х 145 - 150 март 1934 - 1934

До 1919 година вестникът излиза два пъти месечно, а от 1930 година - месечно. Тиражът е от 3000 до 6000 броя.[1] Броеве 103, 107, 148 - 150 не са открити. Редактор на V годишнина е Коста Църнушанов. 150 брой се издава от Аспарух Миников, Димитър Дражев и Спиро Недков. 147 брой от Димитър Курин. Печата се в печатница „Овчаров“.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Брой №1 на „Свобода или смърт“ заявява програмата на вестника:

„Свобода или смърт“. В историята на обществените движения няма девиз толкова къс и с толкова голям актив. Тридесет години той стърчи неизменно на знамето на ВМРО. Той не е партийна програма, която групира борци за власт... Любов към Македония, любов безкористна и беззаветна и готовност да се жертвуваш за нея... Под нейното широко и могъщо крило се събират на вярна и братска служба и българин, и влах, и турчин, и албанец...[2]

Вестникът се бори за освобождение и обединение на Македония. Основната му цел е да публикува информации за тежкото положение на македонските българи под сръбска и гръцка власт, както и за дейността на революционната организация. Публикува петициите на македонското българско население до Обществото на народите, информира за работата на Осмия конгрес на ВМРО през 1932 г. и на Великия македонски събор в 1933 г., публикува официални документи на Централния комитет на ВМРО, сведения за сражения на чети на ВМРО - на Петър Станчев, на Петър Костов. Публикува и сведения от дейността на легалните македонски организации - Благотворителните братства, Македонския младежки съюз, Македонския женски съюз, както и на българските македонски емигрантски организации в САЩ и Канада. Вестникът полемизира със сръбските македонски вестници „Южна звезда“ (1922 - 1926) и „Вардар“ (1932 - 1936) и отхвърля твърденията на сръбската преса за положението в Македония.[1]

По отношение на външнополитическите аспекти на движението, вестникът отхвърля категорично идеите за Балканска федерация (1930), като средство за решаване на Македонския въпрос, поради несмислеността на режимите в Кралство Югославия и Гърция, отстоява позициите на ВМРО за неподобряване на отношенията с Югославия и Гърция и твърдо се бори срещу идеята за Интегрална Югославия.[1]

Моралната отрова, която ни се поднася днес е „югославянството“... не допускаме българите от свободното царство да искат да се самоубиват като народ. Може би някои техни духовни и политически водачи да искат това. И Коста Тодоров го иска.

Но ние, македонските българи, не го искаме, и ще намерим начини и сили, за да запазим живота си като българи.[3]

Вестникът се обявява също така и против намесата на Комунистическия интернационал в делата на Македонската революционна организация и е за сътрудничество с хърватското освободително движение.[1]

Вестникът в началните години на излизането си е под влиянието на члена на ЦК на ВМРО генерал Александър Протогеров и атакува левичарите в революционното движение - Димитър Влахов, Георги Занков. След убийството на Протогеров в 1928 година, протогеровисткото крило издава паралелно свой вестник „Свобода или смърт“ до 1930 година, след протогеровисткия VII конгрес е прекръстен на „Революционен лист“. Старият вестник започва да следва линията на михайловисткото крило в организацията и е против дейността на Георги Баждаров, Кирил Пърличев, Наум Томалевски, Георги Попхристов.[1]

Вестникът спира да илиза след забраната на ВМРО от Деветнадесетомайското правителство в 1934 година.[4][5][6]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Акцията на Иван Момчилов в София; год. IV, брой 77, 21 август 1928 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 243.
  2. Свобода или смърт, брой 1, 10 декември 1924, стр. 1.
  3. Свобода или смърт, брой 141, април 1933, стр. 1.
  4. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 2, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1966, стр. 276.
  5. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 226.
  6. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941, К. Палешутски, стр. 212-213.
     Портал „Македония“         Портал „Македония