Свобода на панорамата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Свобода на панорамата (на английски: Freedom of panorama, на немски: Panoramafreiheit), е клауза в законите за авторското право на различни юрисдикции, която позволява създаването и публикуването на производни творби като фотографии, видеозаснемане, рисувани картини и др., на архитектурни сгради, скулптури или други обекти на изкуството, които са постоянно изложени на публично място, без това да поражда нарушение на авторското право, което иначе може да се съдържа в такива творби. Статутът „свобода на панорамата“ ограничава правото на носителя на авторските права да предприеме мерки в защита на нарушеното си авторско право срещу създателите и разпространителите на визуални изображения на обхванатите от свободата на панорамата обекти. По този начин статутът се явява изключение от обичайното правило, че носителят на авторските права има изключителното право да оторизира създаването и разпространението на производни творби.

Институтите на авторското право традиционно са изградени около фигурата на автора и върху концепцията за изключителното право на автора върху собственото му произведение. Поради тази причина и всички възможности за свободно използване на авторско произведение от страна на публиката традиционно се възприемат не толкова като права и свободи на гражданите и потребителите, а като ограничения в и изключения от правата на автора.

В континенталното право тези изключения и ограничения се уреждат изрично, като презумпцията е, че правата на автора могат да бъдат пренебрегнати единствено в полза на съществен обществен интерес.

Разпространение по света[редактиране | редактиране на кода]

Много държави имат сходни положения, които ограничават обхвата на закона за авторското право, с цел изрично да се позволят фотографии, съдържащи изгледи от обществени места или изгледи, заснети от обществени места. В други страни обаче интерпретациите на този принцип варират в широки граници.

Европейски съюз[редактиране | редактиране на кода]

Обхват на свободата на панорамата в страните от Европа.   Не е позволена   Позволена за сгради; за други арт-творби – само с некомерсиална цел   Позволена за сгради и други арт-творби, но само с некомерсиална цел   Позволена за сгради и други арт-творби, вкл. и с комерсиална цел   Позволена за сгради и други арт-творби и за публични интериори, но с ограничения   Позволена за сгради и други арт-творби и за публични интериори, но само с некомерсиална цел   Позволена за сгради и други арт-творби и за публични интериори, вкл. и с комерсиална цел   Неизвестно (само Андора, Сан Марино и Монако)

В Европейския съюз Директива 2001/29/EC предоставя възможност на страните-членки да възприемат клаузата на свободата на панорамата в своите закони за авторското право, но не изисква от тях да приемат такова правило.

Panoramafreiheit се дефинира в Член 59 на германския Urheberrechtsgesetz, в член 27 на швейцарския Urheberrechtsgesetz, в раздел 62 на британския Закон за авторските права, дизайните и патентите, и съществува и в още няколко страни.

От друга страна, в някои европейски страни като Италия и Исландия изобщо не съществува свобода на панорамата.

Директива 2001/29/EO на информационното общество съдържа единствено възможност, но не и задължение за държавите членки да транспонират свободата на панорама. В чл. 5 “Изключения и ограничения”, т. 3 от “Инфосоц” Директивата:

“Държавите-членки могат да предвидят изключения или ограничения по отношение на правата, предвидени в членове 2 и 3, в следните случаи:

(…) използване на произведения на архитектурата или скулптурата, създадени с цел да бъдат поставени постоянно на обществени места”

Тази свобода при транспонирането е довела до това, че в различните държави членки режимът, касаещ авторските права върху сгради и скулптури, е различен. Между почти пълната свобода на панорама в Германия и почти пълната липса на подобно ограничение на правата на автора в Италия и Гърция, в различните държави съществуват редица “междинни решения”.<ref>http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32001L0029<ref>

Фондация Уикимедия поддържа страница, на която може да бъде консултиран съответният национален правен режим, касаещ правото на панорама, в цял свят.

Големи надежди по отношение на хармонизирането на режима бяха възлагани на обявената през 2015 г. от Европейската комисия планирана реформа на авторското право в рамките на единния цифров пазар. За голямо разочарование на неправителствените организации в сектора и съществена част от академичната общност, свободата на панорамата така и не намери място в окончателно предложения от Комисията през септември 2016 г. проект за законодателен пакет.

Междувременно усилията за либерализиране на режима на панорама продължават на национално ниво.

Франция, която според Politico е основният играч, противопоставил се на включването на задължително изключение на панорамата в европейското законодателство, извърши със специален закон за “цифровата Република”, приет през октомври 2016 г., изменения на Кодекса за интелектуална собственост, с които въведе частични ограничения на правата на авторите. Понастоящем използването и разпространението на публично изложени произведения на архитектурата и скулптурата е разрешено само на физически лица и само с нетърговска цел.<ref>https://www.legifrance.gouv.fr/affichCode.do;jsessionid=D2BA76D55F276D7EC5725DC51106563B.tpdila23v_1?idSectionTA=LEGISCTA000006161637&cidTexte=LEGITEXT000006069414&dateTexte=20170605<ref><ref>http://www.politico.eu/article/banned-taking-pictures-of-the-eiffel-tower-at-night-copyright-law-eu/<ref>

В някои страни като Франция и Белгия, няма глобално валидно разрешение да се създават изображения на творческото съзидание каквито са архитектурните и скулптурните творби, инсталирани на публични места, и позволяват изображения на защитени с авторски права творби само в случаите на инцидентно (индиректно) включване в кадъра. Във Франция когато сниманият обект, например сграда, се явява централният и съществен обект на снимката, а не просто второстепенен, фонов елемент от кадъра, се изисква да се получи разрешение от автора (в случая архитекта), а не от собственика на сградата.

Уредба в България[редактиране | редактиране на кода]

Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) урежда изключенията от авторско право в Глава пета “Свободно използване на произведения”. Според закона “Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.”

Терминът “панорама” не фигурира в ЗАПСП. Изключението, обаче, е уредено в чл. 24 от закона както следва:

Чл. 24 (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

[…] 7. използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел;

Използване с търговска или с нетърговска цел[редактиране | редактиране на кода]

В практиката основен проблем при прилагането на това изключение е преценката дали използване на произведение, обект на права на интелектуална собственост, се прави с търговска или с нетърговска цел. Неяснотата относно това кое използване на авторско произведение има търговска цел и кое – не, е причина организацията Криейтив Комънс да не препоръчва рутинното споделяне на съдържание под Creative Commons лиценз, съдържащ клауза NC (забрана за употребата на съответното произведение за комерсиални цели). Аргументите са, че в обхвата на забранителната клауза могат да попаднат редица ползватели, които споделят произведението не с цел печалба. Такива примери са: използването на чуждо произведение за целите на обучение в рамките на платени курсове, и изобщо всякакви образователни структури, които извършват стопанска дейност с цел финансиране изцяло или частично на основната си нестопанска дейност или които не се издържат изключително от публично финансиране; публикуването му в блог, когато в него има реклами; публикуване му в книга или друго печатно издание, дори когато самият автор не получава възнаграждение от издадената книга, доколкото печатницата и издателството работят за печалба; публикуването му във вестници и списания, доколкото последните се издават с търговска цел и др.

В България съдебната практика по отношение изключението съгласно чл. 24, ал.1, т.7 от ЗАПСП е много оскъдна, но също се наблюдава разширително тълкуване на понятието за търговска цел.

Ограничения в свободното използване на изображения на сгради и скулптури от друго естество[редактиране | редактиране на кода]

Използването и възпроизвеждането на паметници и сгради, които са обществено достояние, също може да попада под специален разрешителен режим. Редица държави са предвидили възпроизвеждането на обекти, които представляват културно наследство, особено когато това се прави с търговска цел, да става само след предварително разрешение.

В България, съгласно Закона за културното наследство (ЗКН), създаването, разпространението и използването на изображения на културни ценности за лични нужди с представителна, образователна и научна цел е свободно, докато създаването, разпространението и използването на изображение на културна ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение с търговска цел, включително използването на изображението или на части от него при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама, се извършват при условия и по ред, определени в наредба и въз основа на договор, сключен със собственика на културната ценност, а за музейните културни ценности – с директора на съответния музей.<ref>http://www.lex.bg/laws/ldoc/2135623662<ref>

В Италия, въпреки множеството официални протести и една национална инициатива, публикуването на фотографски репродукции на публични места продължава да е забранено по силата на закона Codice Urbani, който гласи, че публикуването на снимки на „културни продукти“ (което на теория обхваща всеки културен и исторически обект или място) за комерсиална цел, задължително изисква разрешение от местния клон на Министерството на изкуствата и културното наследство, Soprintendenza.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

https://commons.wikimedia.org/wiki/Commons:Freedom_of_panorama#Bulgaria http://lazarova.legal/blog/bg/свобода-на-панорама/


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Freedom of panorama“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.