Свобода на панорамата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Свобода на панорамата (на английски: Freedom of panorama, на немски: Panoramafreiheit), е клауза в законите за авторското право на различни юрисдикции, която позволява създаването и публикуването на производни творби като фотографии, видеозаснемане, рисувани картини и др., на архитектурни сгради, скулптури или други обекти на изкуството, които са постоянно изложени на публично място, без това да поражда нарушение на авторското право, което иначе може да се съдържа в такива творби. Статутът „свобода на панорамата“ ограничава правото на носителя на авторските права да предприеме мерки в защита на нарушеното си авторско право срещу създателите и разпространителите на визуални изображения на обхванатите от свободата на панорамата обекти. По този начин статутът се явява изключение от обичайното правило, че носителят на авторските права има изключителното право да оторизира създаването и разпространението на производни творби.

Разпространение по света[редактиране | редактиране на кода]

Много държави имат сходни положения, които ограничават обхвата на закона за авторското право, с цел изрично да се позволят фотографии, съдържащи изгледи от обществени места или изгледи, заснети от обществени места. В други страни обаче интерпретациите на този принцип варират в широки граници.

Европейски съюз[редактиране | редактиране на кода]

Обхват на свободата на панорамата в страните от Европа.   Не е позволена   Позволена за сгради; за други арт-творби – само с некомерсиална цел   Позволена за сгради и други арт-творби, но само с некомерсиална цел   Позволена за сгради и други арт-творби, вкл. и с комерсиална цел   Позволена за сгради и други арт-творби и за публични интериори, но с ограничения   Позволена за сгради и други арт-творби и за публични интериори, но само с некомерсиална цел   Позволена за сгради и други арт-творби и за публични интериори, вкл. и с комерсиална цел   Неизвестно (само Андора, Сан Марино и Монако)

В Европейския съюз Директива 2001/29/EC предоставя възможност на страните-членки да възприемат клаузата на свободата на панорамата в своите закони за авторското право, но не изисква от тях да приемат такова правило.

Panoramafreiheit се дефинира в Член 59 на германския Urheberrechtsgesetz, в член 27 на швейцарския Urheberrechtsgesetz, в раздел 62 на британския Закон за авторските права, дизайните и патентите, и съществува и в още няколко страни.

От друга страна, в някои европейски страни като Италия и Исландия изобщо не съществува свобода на панорамата. В Италия, въпреки множеството официални протести и една национална инициатива, публикуването на фотографски репродукции на публични места продължава да е забранено в съответствие със старите италиански закони за авторските права, и още по-рестриктивно по силата на закона Codice Urbani, който гласи, че публикуването на снимки на „културни продукти“ (което на теория обхваща всеки културен и исторически обект или място) за комерсиална цел, задължително изисква разрешение от местния клон на Министерството на изкуствата и културното наследство, Soprintendenza.

В някои страни като Франция и Белгия, няма глобално валидно разрешение да се създават изображения на творческото съзидание каквито са архитектурните и скулптурните творби, инсталирани на публични места, и позволяват изображения на защитени с авторски права творби само в случаите на инцидентно (индиректно) включване в кадъра. Във Франция когато сниманият обект, например сграда, се явява централният и съществен обект на снимката, а не просто второстепенен, фонов елемент от кадъра, се изисква да се получи разрешение от автора (в случая архитекта), а не от собственика на сградата.

В България „свободата на панорамата“ (макар и не под това название) е описана в чл. 24, ал. 1 на Закона за авторското право и сродните му права:

Чл. 24 (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

[…] 7. използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел;

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Freedom of panorama“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.