Свободен град Фиуме

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на свободния град Фиуме с коридора до него - в жълто.

Свободният град Фиуме е независима държава (свободен град), просъществувала в периода 1920-1924 г. Площта му е 28 кв.км. - Риека (итал. Fiume) и коридор, свързващ града с Италия.

След Първата световна война и разпадането на Австро-Унгария, град Риека (Fiume) става център на световната геополитика и се превръща в основен международен въпрос - най-вече понеже е важен пристанищен град на Адриатическо море, претендиран както от Кралството на сърби, хървати и словенци (по-късно Кралство Югославия), така и от Кралство Италия. По споразумение на страните-победителки от Антантата, Риека (Fiume) придобива статут на свободен град и територия, т.е. има буферно състояние. Американският президент Удроу Уилсън се нагърбва с ролята на арбитър в граничния конфликт. [1] Той даже прави предложение, в Риека (Fiume) да бъде базирано седалището на Обществото на народите. [2]

На 12 ноември 1920 г. по повод статута на Риека (Fiume) и възникналия конфлик е подписан договора от Рапало, според който всички страни признават независимостта на Фиуме и обещават да запазят целостта му. Държавата е призната от САЩ, Франция и Великобритания.

На 3 март 1922 г. местните фашисти свалят "измисленото правителство" (според тях) и завземат властта, искайки помощ от Италия. На 17 март италианските войски влизат във Фиуме, след което са сключва втория договор от Рапало, а през есента Мусолини организира големия фашистки поход към Рим, искайки и получавайки цялата власт в Италия. С тези символични актове, става ясно, че ревизията на установеното статукво по силата на Версайската система от договори в стария свят - наближава. На следващата година в Мюнхен е организиран бирен пуч.

На 27 януари 1924 г. Кралството на сърби, хървати и словенци и Кралство Италия сключват известния договор от Рим, според който се слага края на конфликта за Фиуме, като Италия получава града, а Югославия - село Сушак. Сваленото правителство на свободния град не признава тези споразумения и продължава да съществува в изгнание. [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Peacemaking, 1919 by Harold G. Nicolson
  2. Ljubinka Toševa-Karpowicz. D’Annunzio u Rijeci: mitovi, politika i uloga masonerije. — Rijeka, Izdavački centar Sušak, Biblioteka Dokumenti; sv. 23, 2007.
  3. Massagrande, Danilo L. Italia e Fiume 1921—1924: dal 'Natale di sangue' all’annessione. — Milano, Cisalpino — Goliardica Istituto Editoriale, 1982.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]