Своге (община)

Своге (община)
Координати: 42°57′36″ с. ш. 23°21′00″ и. д. / 42.96° с. ш. 23.35° и. д.
42.96, 23.35
	Своге (община) Координати: 42°57′36″ с. ш. 23°21′00″ и. д. / 42.96° с. ш. 23.35° и. д.
	Знаме
Общи данни
Област	Софийска област
Площ	868,619 km²
Население	19 407 души
Адм. център	Своге
Брой селища	38
Сайт	svoge.bg
Управление
Кмет	Емил Иванов ; (Движение „Напред, България“; 2015)
Общ. съвет	21 съветници ГЕРБ (6); Обединени за общината (6); БСП – АБВ – ОСД (4); БДФ (2); РБ (2); НФСБ (1);
	Своге (община) в Общомедия

Община Своге се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северната част на Софийска област. С площта си от 868,619 km² заема 2-ро място сред 22-те общините на областта, което съставлява 12,27% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на изток – община Ботевград;
на юг – Столична община, област София;
на югозапад – община Костинброд;
на запад – община Годеч;
на север – община Вършец, област Монтана;
на североизток – община Враца и община Мездра, област Враца.

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е ниско и средно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина.

От юг на север, по цялото протежение на община Своге протича река Искър в своя величествен Искърски пролом. Северно и западно от пролома в пределите на община Своге попадат участъци от четири планини (Врачанска, Козница, Понор и Мала планина), а южно и източно от него – участъци от три планини (Ржана планина, Голема планина и Мургаш), които са съставни части на Западна Стара планина.

Северно от Искърския пролом в пределите на община Своге са разположени южните части на Врачанска планина със своя най-висок връх Бегличка могила 1481,4 m, разположен на границата с общините Враца и Мездра. Югозападно от Врачанска планина и Дружевската седловина се простират източните части на планината Козница. В нея, на границата с община Вършец се издига Крушачки връх 1738,2 m, най-високата точка на община Своге. Южно от планината Козница и западно от Искърския пролом се намира Понор планина. Нейния първенец връх Сърбеница 1481,6 m е разположен на 1,2 km южно от село Зимевица. Южно от Понор планина и дълбоката долина на Искрецка река (ляв приток на Искър) и западно от Искърския пролом е разположена ниската Мала планина. Нейният връх Церия 1234 m се издига на около 3 km южно от село Свидня.

Южно от Искърския пролом и източно от долината на река Габровница (десен приток на Искър) в пределите на община Своге са разположени западните и югозападните части на Ржана планина. Най-високата ѝ точка връх Козница 1636,3 m се намира на 2 km на север-североизток от село Осеновлаг. Между Искърския пролом на запад и север, река Габровница на изток и североизток и Батулийска река (десен приток на Искър) на юг се простира голямата дъга на Голема планина, която с изключение на най-източните ѝ части изцяло попада на територията на община Своге. Нейният най-висок връх Чукава 1587,6 m е разположен на 3 km югозападно от село Осеновлаг. В югоизточния ъгъл на община Своге (землището на село Ябланица са разположени северозападните хребети на планината Мургаш. На границата със Столична община и общините Ботевград и Елин Пелин се издига едноименният ѝ връх Мургаш 1687 m.

В южния край на общината, южно от долините на реките Дълбочица (ляв приток на Искър) и Батулийска (десен приток), от двете страни на началото на Искърския пролом са разположени северните склонове на Софийска планина (тя е също съставна част на Западна Стара планина). Максималната ѝ височина на територията на община Своге е връх Камарата 1182,9 m, разположен на около 4 km източно от село Ябланица, на границата със Столична община.

Югоизточно от село Левище, на границата с община Мездра в коритото на река Искър се намира най-ниската точка на общината – 318 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Своге е река Искър, която протича през нея с част от средното си течение на протежение от около 45 km през величествения Искърския пролом. На територията на община Своге река Искър получава три големи притока (Батулийска река, Искрецка река и Габровница, които изцяло протичат в нейните предели) и множество по-малки водещи началото си от околните планини.

Батулийска река (Ябланица, 40 km) извира на 450 m западно от хижа „Мургаш“ на 1366 m н.в. в планината Мургаш. Тече на север под името Непритка. На 42°52′16″ с. ш. 23°39′00″ и. д. / 42.871111° с. ш. 23.65° и. д.42.871111, 23.65 приема отдясно река Еловица и завива на запад – генерална посока, която запазва до устието си. Тече в дълбока долина между Голема планина на север и Софийска планина на юг. В началото се нарича Търсова река, след устието на левия си приток Йовковски дол – Ябланица, а след устието на Огойска река (десен приток) – Бакьовска река, като в този си участък приема отляво най-големия си приток река Елешница. След село Батулия, вече под името Батулийска река, долината ѝ се разширява и се влива отдясно в река Искър на 496 m н.в. при село Реброво. Площта на водосборния и басейн е 256 km², което представлява 3,0% от водосборния басейн на река Искър. Левият ѝ приток река Елешница протича през община Своге само с най-долното си течение.

Искрецка река (22 km) извира в махала „Завидовска падина“ на село Бучин проход, община Костинброд на 791 m н.в., в западната част на Мала планина под името Реката и след 2 km навлиза в община Своге. Тече на изток в дълбоко всечена долина между Понор планина на север и Мала планина на юг, поради което водосборният басейн на реката е много малък. Влива се отляво в река Искър, на 457 m н.в., в чертите на град Своге. Площта на водосборния ѝ басейн е много малък, едва 57 km², което представлява 0,7% от водосборния басейн на река Искър.

Река Габровница (22 km) води началото си на около 600 m западно от връх Брезовишка чукла (1378 m) в Ржана планина, на 1275 m н.в. В началото тече в северозападна посока, а след манастира „Седемте престола“ – в северна, в дълбока залесена долина между Ржана планина на североизток и изток и Голема планина на югозапад и запад. При село Габровница (на 2 km преди устието ѝ) долината ѝ се разширява и се влива отдясно в река Искър на 318 m н.в. Площта на водосборния ѝ басейн е малък – 96 km², което представлява едва 1,1% от водосборния басейн на река Искър.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	22 363	100,00
Българи	21 526	96,26
Турци	13	0,06
Цигани	89	0,40
Други	36	0,16
Не се самоопределят	29	0,13
Не отговорили	670	3,00

Движение на населението (1934 – 2021)[редактиране | редактиране на кода]

Община Своге
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
Население	33045	35963	35528	33089	31459	29044	26987	25409	22363	19427
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 38 населени места с общо население от 19 427 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

**Списък на населените места в община Своге, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Бакьово	16	8,416		Искрец	1749	29,506
Батулия	149	22,698		Лакатник	94	31,924
Бов	92	24,667		Лакатник (Гара Лакатник)	1037	-	в з-щето на с. Лакатник
Бов (Гара Бов)	734	8,490		Левище	4	-	в з-щето на с. Габровница
Брезе	154	42,668		Лесковдол	65	26,210
Брезовдол	11	17,006		Луково	264	13,307
Буковец	21	37,261		Манастирище	4	21,078	Мънастирище
Владо Тричков	1763	18,969		Миланово	378	45,250	Осиково
Габровница	189	18,888		Огоя	68	54,328
Губислав	49	23,208		Оплетня	79	9,827
Добравица	23	13,515	Загъжене	Осеновлаг	171	49,490	Осеновлак
Добърчин	17	17,859		Реброво	957	15,534
Дружево	110	25,121	Дупни връх	Редина	70	16,749
Еленов дол	20	18,344		Свидня	987	17,048
Желен	155	15,693		Своге	7151	21,932
Завидовци	10	6,629		Томпсън	789	7,990
Заноге	21	38,581	Салабашево	Церецел	13	30,398
Заселе	218	15,574		Церово	1569	16,634
Зимевица	158	30,011		Ябланица	68	57,816
				ОБЩО	19427	868,619	2 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

Указ № 448/обн. 31.12.1893 г. – преименува с. Заноге на с. Салабашево;
Указ № 197/обн. 11.08.1896 г. – възстановява старото име на с. Салабашево на с. Заноге;
през 1926 г. – осъвременено е името на с. Мънастирище на с. Манастирище без административен акт;
МЗ № 2961/обн. 29.03.1943 г. – признава н.м. Бакьово (от с. Оградище) за отделно населено място – с. Бакьово;
Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Осиково на с. Миланово;
Указ № 72/обн. 19.02.1952 г. – преименува с. Дупни връх на с. Дружево;
Указ № 333/обн. 16.11.1954 г. – преименува с. Загъжене (Загажене) на с. Добравица;
Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Габровница (от с. Лакатник) за отделно населено място – с. Габровница;
през 1956 г. – уточнено е името на с. Осеновлак на с. Осеновлаг без административен акт;
Указ № 431/обн. 22.11.1960 г. – заличава с. Оградище и го присъединява като квартал на с. Буковец;

– обединява населените местности гара Владо Тричков, Драсин, Калугерица, Клисура, Орешец, Радач, Ромча, Свидница и Шатор в едно ново населено място – с. Владо Тричков;

– обединява населените местности гара Бабул, гара Томпсън, Завоя, Ливаге, Липата, Малък Бабул и Церови страги в едно ново населено място – с. Томпсън;

Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Своге за гр. Своге;
Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – признава н.м. гара Бов за отделно населено място – гар.с. Гара Бов;

– признава н.м. гара Лакатник за отделно населено място – гар.с. Гара Лакатник;

Указ № 267/обн. 21.03.1969 г. – обединява жп спирка Луково и населените местности Голата глава, Лазар, Орничето, Острият камък, Сърце и Турска могила в едно ново населено място – с. Луково;
Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава н.м. Левище (от с. Габровница) за отделно населено място – с. Левище;

– заличава с. Меча поляна поради изселване;

На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината, по долината на река Искър, на протежение от 44,2 km преминава участък от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Варна от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 85,8 km:

участък от 51,2 km от Републикански път II-16 (от km 25,3 до km 76,5);
началният участък от 13,8 km от Републикански път III-162 (от km 0 до km 13,8);
началният участък от 17,7 km от Републикански път III-164 (от km 0 до km 17,7);
последниятт участък от 3,1 km от Републикански път III-8102 (от km 12,3 до km 15,4).