Свръхземя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илюстрация на размера на свръхземята COROT-7b в сравнение със Земята и Нептун.

Свръхземята е екзопланета с маса, която е по-голяма от тази на Земята, но значително по-малка от тази на ледените гиганти в Слънчевата система (Уран и Нептун), които са съответно с 14,5 и 17 пъти по-голяма маса от земната.[1] Терминът „свръхземя“ се отнася единствено за масата на планетата и няма отношение към повърхностните условия или жизнеспособността ѝ.

Определение[редактиране | редактиране на кода]

В общия случай, свръхземите се определят от техните маси, като терминът няма връзка с температурата, състава, околната среда или орбиталните свойства на планетата. Докато научният консенсус приема горна граница от 10 земни маси[1][2][3] (~69% от масата на Уран), долната граница варира от 1[1] или 1,9[3] до 5,[2] като могат да се срещнат различни други определения в популярните издания.[4][5][6] Някои автори използват термина за описване на скалисти планети без значителна атмосфера или планети, които не просто имат атмосфера, но и твърда повърхност или океани с рязка граница между тях и атмосферата.[7] Планетите с 10 пъти по-голяма маса от земната се наричат мегаземи[8][9] или газови гиганти,[10] в зависимост от това дали са съставени най-вече от скали и лед или от газ.

Откриване[редактиране | редактиране на кода]

Първите свръхземи са открити от Александър Волшчан и Дейл Фрейл около пулсара PSR B1257+12 през 1992 г. Двете планети (PSR B1257+12 B и PSR B1257+12 C) в системата имат маси около четири пъти тази на Земята – твърде малки, за да бъдат газови гиганти.

Първата свръхземя около звезда от главна последователност е открита от екип през 2005 г. Тя се върти в орбита около Gliese 876 и е обозначена като Gliese 876 d (два газови гиганта са открити преди това в същата система). Има маса около 7,5 пъти тази на Земята и много кратък орбитален период – 2 дни. Поради близостта на Gliese 876 d до звездата ѝ, тя може да има повърхностна температура от 430 – 650 K[11] и да е твърде гореща, за да поддържа течна вода.[12]

През април 2007 г. екип, оглавяван от Стефан Удри в Швейцария, обявява откриването на две нови свръхземи в планетарната система Gliese 581,[13] и двете на ръба на обитаемата зона около звездата. Gliese 581 c има маса поне 5 земни маси и е разположена на 0,073 астрономически единици от звездата Gliese 581, което я поставя от „топлата“ страна на обитаемата зона, с приблизителна средна температура от -3 °C при албедо, подобно на това на Венера, или 40 °C при албедо, подобно на това на Земята. Последващите проучвания показват, че Gliese 581 c вероятно е претърпяла безконтролен парников ефект като на Венера.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Valencia, V. и др. Radius and structure models of the first super-earth planet. // The Astrophysical Journal 656 (1). 2007. DOI:10.1086/509800. с. 545 – 551.
  2. а б Fortney, J. J. и др. Planetary Radii across Five Orders of Magnitude in Mass and Stellar Insolation: Application to Transits. // The Astrophysical Journal 659 (2). 2007. DOI:10.1086/512120. с. 1661 – 1672.
  3. а б Charbonneau, D.. A super-Earth transiting a nearby low-mass star. // Nature 462 (7275). 2009. DOI:10.1038/nature08679. с. 891 – 894.
  4. Spotts, P. N.. Canada's orbiting telescope tracks mystery 'super Earth'. // The Hamilton Spectator. 28 април 2007. Посетен на 28 април 2012-04-28.[неработеща препратка]
  5. Life could survive longer on a super-Earth. // New Scientist (2629). 11 ноември 2007.
  6. A team of ICE/IEEC astronomers announces the discovery of a possible terrestrial-type exoplanet orbiting a star in the constellation of Leo. // Institut de Ciències de l'Espai, 10 април 2008. Архивиран от оригинала на 1 март 2012. Посетен на 28 април 2012. Архив на оригинала от 2012-03-01 в Wayback Machine.
  7. Seager, S. и др. Mass–radius relationships for solid exoplanets. // The Astrophysical Journal 669 (2). 2007. DOI:10.1086/521346. с. 1279 – 1297.
  8. Astronomers find a new type of planet: The 'mega-Earth'
  9. Dimitar Sasselov. Exoplanets: From Exhilarating to Exasperating, 22:59, Kepler-10c: The 'Mega-Earth'. // 2 юни 2014.
  10. Mayor, M.. The quest for very low-mass planets. // A Decade of Extrasolar Planets around Normal Stars. Cambridge University Press, 2008. ISBN 978-0521897846.
  11. Rivera, E.. A ~7.5 M Planet Orbiting the Nearby Star, GJ 876. // The Astrophysical Journal 634 (1). 2005. DOI:10.1086/491669. с. 625 – 640.
  12. Zhou, J.-L.. Origin and Ubiquity of Short-Period Earth-like Planets: Evidence for the Sequential Accretion Theory of Planet Formation. // The Astrophysical Journal 631 (1). 2005. DOI:10.1086/497094. с. L85–L88.
  13. Udry, S.. The HARPS search for southern extra-solar planets XI. Super-Earths (5 and 8 M) in a 3-planet system. // Astronomy and Astrophysics 469 (3). 2007. DOI:10.1051/0004-6361:20077612. с. L43–L47.