Святослав Рихтер
| Святослав Рихтер | |
|---|---|
| руски пианист | |
.jpg) | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Новодевическо гробище, Москва, Русия |
| Учил в | Московска консерватория |
| Награди | Ленин Герой на социалистическия труд Октомврийска революция народен артист на СССР Награда Сонинг (1986) Ленинска премия Държавна награда на РСФСР „Михаил Глинка“ (1987) Грами Орден за изкуство и литература Федерален кръст за заслуги |
| Музикална кариера | |
| Стил | класическа музика, Художествена музика |
| Инструменти | пиано |
| Активност | от 1934 г. |
| Лейбъл | Мелодия |
| Уебсайт | www.sviatoslavrichter.ru |
| Святослав Рихтер в Общомедия | |
Святослав Теофилович Рихтер е съветски пианист.
Считан е от мнозина за един от най-великите пианисти на 20 век. Пианизмът на Рихтер се отличава с необичайна дълбочина и ненадмината виртуозност, хармонично съчетаващи се с темперамент и нюанси, нямащи равни в пианистичното изкуство от втората половина на XX век. Обхватът на Рихтеровия репертоар, уникален сам по себе си, също е без аналог. Но това, което наистина прави Святослав Рихтер неповторим пианист, е дълбочината на интерпретацията и безупречният му музикален вкус. Високо образован и интелигентен, Рихтер е знакова фигура в пианистичното изкуство без граници на епоха и личности.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Рихтер е роден в Житомир в семейство на немец (по признание на самия Святослав Рихтер в интервю за Бруно Монсанжеон: „Моят баща е чист немец.“) и рускиня.
Бащата на Рихтер е талантливият немски пианист, органист и композитор Теофил Данилович Рихтер (1872 – 1941), преподавател в Одеската консерватория и органист в градската немска църква („кирха“), майка му Анна Павловна Москалёва (1892 – 1963) е с дворянски произход. По време на Гражданската война семейство Рихтер[1] по принуда е разделено, като Святослав е живял сам, без родителите си, в семейството на леля си Тамара Павловна в Житомир, докато майката и бащата – в Одеса. В началото на войната бащата на Рихтер е арестуван и разстрелян от комунистическата власт. Майка му отстъпва с немските войски в Германия.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Награда Сонинг, 1986 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Jean-Pierre Thiollet, 88 notes pour piano solo, „Solo nec plus ultra“, Neva Editions, 2015, 50. ISBN 978-2-35055-192-0.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Рихтер – Internet Movie Database
