Святослав Рихтер
| Святослав Рихтер | |
|---|---|
| руски пианист | |
.jpg) | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Новодевическо гробище, Москва, Русия |
| Учил в | Московска консерватория |
| Награди | Орден „Ленин“ Герой на социалистическия труд Октомврийска революция народен артист на СССР Награда Сонинг (1986) Ленинска премия Държавна награда на РСФСР „Михаил Глинка“ (1987) Грами Федерален кръст за заслуги Орден „Ленин“ Орден „Ленин“ |
| Музикална кариера | |
| Стил | класическа музика, Художествена музика |
| Инструменти | пиано |
| Активност | от 1934 г. |
| Лейбъл | Мелодия |
| Уебсайт | www.sviatoslavrichter.ru |
| Святослав Рихтер в Общомедия | |
Святослав Теофилович Рихтер е съветски пианист.
Считан е от мнозина за един от най-великите пианисти на 20 век. Пианизмът на Рихтер се отличава с необичайна дълбочина и ненадмината виртуозност, хармонично съчетаващи се с темперамент и нюанси, нямащи равни в пианистичното изкуство от втората половина на XX век. Обхватът на Рихтеровия репертоар, уникален сам по себе си, също е без аналог. Но това, което наистина прави Святослав Рихтер неповторим пианист, е дълбочината на интерпретацията и безупречният му музикален вкус. Високо образован и интелигентен, Рихтер е знакова фигура в пианистичното изкуство без граници на епоха и личности.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Рихтер е роден в Житомир в семейство на немец (по признание на самия Святослав Рихтер в интервю за Бруно Монсанжеон: „Моят баща е чист немец.“) и рускиня.
Бащата на Рихтер е талантливият немски пианист, органист и композитор Теофил Данилович Рихтер (1872 – 1941), преподавател в Одеската консерватория и органист в градската немска църква („кирха“), майка му Анна Павловна Москалёва (1892 – 1963) е с дворянски произход. По време на Гражданската война семейство Рихтер[1] по принуда е разделено, като Святослав е живял сам, без родителите си, в семейството на леля си Тамара Павловна в Житомир, докато майката и бащата – в Одеса. В началото на войната бащата на Рихтер е арестуван и разстрелян от комунистическата власт. Майка му отстъпва с немските войски в Германия.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Награда Сонинг, 1986 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Jean-Pierre Thiollet, 88 notes pour piano solo, „Solo nec plus ultra“, Neva Editions, 2015, 50. ISBN 978-2-35055-192-0.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Рихтер – Internet Movie Database
